Определение № 4048 от 16.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4048 гр. София, 16.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20231110212566 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.

Съдът е сезиран с молба от адв.П. АК Пловдив- процесуален представител на жалбоподател В. П. В. с искане за изменение на Решение № 300/17.01.2024г. постановено по нахд №12566/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 130 състав в частта относно разноските и присъждане на разноски на процесуалния представител на жалбоподателя.

С Решение № 17553/ 20.09.2024г. на Административен съд-София град е оставено в сила решение на СРС.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК административнонаказващия орган СДВР не е депозирал отговор на молбата .

След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът счита следното:

Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В производствата по ЗАНН няма изрични разпоредби, касаещи допълването или изменението на съдебен акт в частта относно разноските.

Такива няма и в АПК, към който препраща чл. 63д ал. 1 ЗАНН. Поради това и на основание чл. 144 АПК, за процесния случай са приложими разпоредбите на ГПК.

Съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК , в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта 1 му за разноските.

Съобразявайки горното, настоящият състав счита, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за касационно обжалване на същото, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на упълномощения представител на жалбоподателя, счита следното:

По същество молбата е неоснователна.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 143 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не предвижда хипотезата, в която НП е изменено и наложеното административно наказание е заменено с по-леко такова. Действително, разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК не урежда изрично случаите, когато обжалваният административен акт е изменен, но съдът намира, че в случая не се касае за законова непълнота, в който случай и на основание препращащата норма на чл. 144 АПК да се приложи уредбата в ГПК. От разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК се установява волята на законодателя, свързана с факта, че жалбоподателят има право на присъждане на разноски само в случаите на отмяна на оспорения административен акт в производството по ЗАНН. В случаите, когато наказателното постановление или електронният фиш са изменени, със съдебното решение е установено, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение и законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност / каквото е и настоящето производство/. Доколкото е установено, че поведението на жалбоподателя, осъществяващо състав на административно нарушение, е станало повод за завеждане на делото, то същият няма право на присъждане на разноски. Хипотезата на изменение на наказателното постановление/електронния фиш не може да се приравни на случаите на частично уважаване на гражданска претенция, тъй като в случая се касае за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено административно нарушение.

С Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. д. № 8590/2018 г., I отд. на ВАС е тълкувана разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, като е прието, че относим е не резултатът от оспорването, а крайният резултат, а именно дали административният акт е благоприятен или не за страната по делото. В настоящето производство пред въззивна инстанция е намален размера на наложената с електронния фиш глоба, което не оборва предпоставката, че съдебният акт не е благоприятен за жалбоподател, тъй като съдът е приел, че В. П. В. е осъществила състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 2

ЗДвП, за което законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Предвид всичко изложено съдът намери, че молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски в полза на жалбоподател е неоснователна.

Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН , във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв.П. АК Пловдив-процесуален представител на жалбоподател В. П. В. с искане за изменение на Решение № 300/17.01.2024г. постановено по нахд №12566/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 130 състав в частта относно разноските и присъждане на разноски на процесуалния представител на жалбопдателя.

Преписи от определението да се връчат на жалбоподателя В. П. В., адв.С. П. АК Пловдив и СДВР.

Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3