Решение № 218 от 15.05.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 372/2025
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 15.05.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- Йордан Дамаскинов, Галина Магардичиян, Васил Петков
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. Русе, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове:
Галина Магардичиян
Васил Петков като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500372 по описа за 2025 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Т. С. П. обжалва Постановление от 24.03.2025г, постановено по изп.дело № 197 от 2025г по описа на ЧСИ, с което на нея като длъжник са й възложени разноски във връзка с изпълнението. Твърди, че не е дала повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като на 21,22,23 февруари 2025 не е имала задължение да предаде детето на баща му А. В. А., тъй като тези дати не са били в четвъртия петък, събота и неделя от месеца. По тези съображения не дължи разноски във връзка с изпълнението и иска обжалваното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Взискателят по изпълнителното дело А. В. А. счита жалбата за неоснователна. Твърди, че жалбоподателката е пропуснала да посочи, че е осъществил лични контакти с детето съгласно установения режим на 7,8 и 9.02.2025г, т.е самата жалбоподателка признава, че това е втория петък, събота и неделя от м.февруари съгласно режима на лични отношения. При положение, че 28.02.25 - петък е последен ден от м.февруари, а събота и неделя са от м.март 205г не може да се твърди, че това е четвърти петък, събота и неделя от м.февруари 2025г. Освен това твърди, че на 21.02.25 преди да отиде в дома на майката той е разговарял с нея и са се разбрали, че ще се изчака детето да приключи училище и ще му подготви учебници и дрехи.
Въпреки това тя не му предала детето. Освен това счита, че е недопустимо малолетното дете да издава декларация от свое име относно каквито и да било обстоятелства.
Частният съдебен изпълнител В.Н. в писмени мотиви излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди 1 представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на частния съдебен изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на А. В. А. за образуване на изпълнително дело срещу Т. С. П. във връзка с издаденият изпълнителен лист № 210 от 27.02.2025г по гр.д.№ 37/23 по описа на РРС относно режима му на лични отношения с детето К.А.В. В молбата се твърди, че Т. П. не е изпълнила режима на лични отношения по изпълнителния лист, според който А. има право на режим на лични отношения с детето К. „ всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 чада в неделя с приспиване“, като не му предала детето на 21,22 и 23.02.2025г – четвърти петък, събота и неделя от м.февруари.
След изпращане на покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело № 197/25г по описа на ЧСИ В.Н. с рег № 914 с район на действие РОС, на 07.03.2.25г майката Т. П. е депозирала становище от 10.03.2025г, с което заявява, че не е нарушила определения в изпълнителния лист режим на лични отношения за дните 21, 22 и 23 февруари 2025г, тъй като тези дати на се четвърти петък, събота и неделя от месеца. Заявява, че поради посоченото не е станала причина за завеждане на изпълнителното дело, поради което не дължи разноски по същото, в това число адвокатско възнаграждение.
Взискателят в отговор е посочил, че длъжницата по изпълнителното дело съзнателно не е посочила, че му е предала детето за осъществяване на режима на лични отношения на 7.8 и 09.02, т.е. явно е считала, че това са втори петък, събота и неделя от месеца, от което следва извода, че посочените от него дати в молбата за образуване на изпълнителното дело са четвърти петък, събота и недела от м.февруари.
С Постановление от 24.03.2025г частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело към настоящият момент по отношение на адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело и такса по т.26 ТТРЗЧСИ и е възложил в тежест на длъжника по изпълнителното дело разноски и такси по делото в общ размер на 253лв, които включват 200лв адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело ; 5лв държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 24лв авансова такса за образуване на изпълнителното дело и 24лв авансова такса за покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.
Жалбата срещу постановлението от 24.03.2025г, с което в тежест на длъжника са възложени такса и разноски по изпълнителното дело е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното постановление за разноски е правилно.
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че не е дала повод за образуване на изпълнителното дело и не дължи разноски. Че са налице разногласия между двамата родители по 2 отношение упражняването на определения режим на лични отношения между бащата и детето К. е видно при съпоставката на твърденията в молбата за образуване на изпълнителното дело и в изложените от жалбоподателката в подаденото от нея становище до ЧСИ от 10.03.2025г., както и в допълнителният отговор на взискателя. Наличието на неразбирателство между двамата родители относно упражняването на режима на лични отношения на бащата с детето и конкретните дати на които то да се осъществи, също несъмнено показва, че жалбоподателката е дала повод за завеждане на изпълнителното дело и дължи разноски, които са правилно определени в обжалваното Постановление от 24.03.2025г.
По тези съображения постановлението е правилно и жалбата на длъжника срещу него следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. С. П., ЕГН ********** от гр.Русе в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20259140400197 по описа на ЧСИ В.Н. с рег № 914 с район на действие РОС срещу Постановление от 24.03.2025г, с което са и възложени разноски и такси по делото в общ размер на 253лв, които включват : 200лв адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело ; 5лв държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 24лв авансова такса за образуване на изпълнителното дело и 24лв авансова такса за покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3