Решение № 28 от 10.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Г. Г. Г. като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300602320 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.И.С., защитник на подс.В.Х. срещу присъда № 260119 от 21.06.2021г по НОХД №7157/2018г на Районен съд – Пловдив. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и на основание чл.54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода и 800лв глоба.

Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, по реда на чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 чл.37, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година считано от влизане в сила на окончателния съдебен акт, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднат срока на лишаване от същото право по административен ред. Разноските са присъдени в тежест на подсъдимия.

В жалбата от адв.С. се твърди, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

1

Иска се присъдата да бъде отменена изцяло, като подсъдимият бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитниците и подсъдимият поддържат жалбата и изложените в нея доводи. Излагат се съображения за неправилен анализ на доказателствата от страна на първостепенният съд и наличие на съмнение, което следва да бъде третирано в полза на подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият Х. твърди, че е невинен.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения срок.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При оценката и анализа на доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подс.В.Х. бил правоспособен водач на МПС и притежавал свидетелство за управление на МПС №* с придобити категории В, М и АМ, ведно с контролен талон №*. Подс.Х. управлявал служебен товарен автомобил марка Форд, модел Транзит Куриер с рег.№* във връзка с работата си, която изпълнявал в търговско дружество със собственик и управител свид.ДИ. Като водач на този автомобил подс.Х. бил призован да се яви на 31.08.2018г в 13.00ч в Пето РУ на МВР при полицейския служител КП по повод констатирано по рано нарушение на правилата за движение по пътищата, на което очевидец бил самият свид.П.

Подс.Х. се явил на датата и часа на призоваване, като до Пето РУ на МВР той се придвижил, управлявайки същия товарен автомобил марка Форд, модел Транзит Куриуер с рег.№*. Пристигането на подс. Х. с управлявания от него товарен автомобил било възприето от полицейския служител - свид. ХФ, който по това време били пред сградата на районното управление. Паркиралият вече автомобил и шофьорът му били забелязани от полицейския служител свид.ЙП.

При пристигане на подс.Х. призовалия го свид.П не бил там, поради което Х. го изчакал пред сградата. Свид.П пристигнал пред районното управление няколко минути по-късно, след което двамата с подсъдимия, влезли в сградата на управлението. Там полицейския служител свид. ГИ разяснил на подсъдимия, че той като водач на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, свидетел на което станал лично полицейския служител П. Свид.И обяснил, че поради това на 2 подсъдимия ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.

Оказало се, че документите на товарния автомобил не се намирали у самия подсъдим, а били в автомобила, паркиран пред районното управление. Тъй като тези документи били нужни за административната проверка подсъдимия, придружен от двамата полицейски служители, отишли до автомобила. Подс. Х. отключил товарния автомобил, с ключ който се намирал в него и взел документите, след което всички се върнали в сградата на районното управление.

В районното управление полицейските служители в присъствието на подс.Х. пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Пред това време поведението на Х. станало превъзбудено и неадекватно, което усъмнило полицейските служители и те решили да изпробват подсъдимия с тест за употреба на наркотични вещества. Спрямо подс.Х. бил приложен тест Drug Check 3000 №ARKM-0261, който отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество марихуана. Поради отчетения положителен резултат на подс.Х. и факта, че той бил видян от свид.Ф да се предвижва малко по рано с намиращия се паркиран пред районното управление товарен автомобил, на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.H №005050, с който били иззети свидетелство му за управление на МПС №* и контролния талон №*. Подсъдимият отказал да подпише акта, свидетел на което станал полицейския служител НМ. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване с №0015377, в който той собственоръчно записал, че не приема показанията на теста. В спешно отделение на УМБАЛ Св.Георги, където подсъдимият бил отведен непосредствено след полевия тест, той дал кръв и урина за изследване. Назначената съдебно химическа експертиза с №-8317/10.10.2018г на ВМА- София установила присъствие на специфичен метаболит, доказващ употребата от подсъдимия на наркотично вещество тетрахидроканабинол.

Правилно първостепенният съд е приел, че така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, възпроизведени чрез гласни и писмени доказателствени средства, изчерпателно обсъдени в мотивите на съда. Това са показанията на свидетелите П, Ф и П, дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, приобщената чрез прочитане съдебно химическа експертиза, като и приложените протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, протокол за вземане на биологични проби, талон за изследване, справка за нарушения, справка за съдимост. От изброените доказателствени източници се установява по безспорен начин времето, мястото и механизма на извършване на процесното деяние и неговия автор. Посочените свидетелски показания установяват, че подсъдимият е бил призован да се яви в районното управление по друг повод от свид.П и не този свидетел е наблюдавал пристигането му там. Последвалите подозрения на свид. П за употребено от подсъдимия наркотично вещество тетрахидроканабинол се оказват напълно 3 основателни, съобразно положителния резултат от тестването на подсъдимия на място и потвърждаването му от изготвената по делото съдебно- химическа експертиза, установила следи от наркотичното вещество в иззетите по надлежният ред от подсъдимия биологични проби.

Единственият спорен момент по делото е дали подс.Х. е управлявал товарния автомобил Форд при пристигането си пред районното управление на инкриминираната дата. По този въпрос са налице две противоречащи си групи доказателствени източници – показанията на свидетелите Ф, П и П от една страна и показанията на свид.ДИ от друга. Подсъдимият не дава обяснения по делото, но твърди че е невинен.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепеният съд е приел с доверие именно показанията на посочените полицейски служители. При оценка на показанията на свидетелите Ф, П и П следва да се вземе предвид обстоятелството, че и тримата са полицейски служители, работещи в една и съща структура на МВР, което изисква критичен подход с оглед хипотетично възможна заинтересованост от изхода на делото. Такава заинтересованост съдът не констатира, като в тази насока напълно споделя съображенията изложени от първостепенният съд по същия въпрос.

На първо място следва да се посочи, че действията на подсъдимия, изпълващи деянието на престъплението са завършили в близост до Пето районно управление, поради което е логично това да е било възприето именно от полицейски служители, намиращи се по същото време там. Напълно убедителни са показанията на полицейския служител ХФ, който по недвусмислен начин разказва как е пристигнал подсъдимия пред районното, къде е паркирал, имало ли е други хора с него или е бил сам. Напълно непроменени остават показанията на този свидетел и при проведената очна ставка с работодателя на подсъдимия- свид.ДИ, който от своя страна твърди, че лично той, а не подсъдимият е шофирал до районното управление. При тази очна ставка прави впечатление увереността на свид.Ф, че казаното от него е възпроизведено на запис от камера за видеонаблюдение на районното управление, насочена към същата улица. Видеозаписът не е приобщен по делото, тъй като при опита за това от страна на първостепенния съд се установява, че същият се съхранява до четиринадесет дни /стр.88 от съдебното дело/. Фактът, че видеозаписът не е бил приобщен в досъдебното производство към момента когато е бил наличен не може да се тълкува в насока на тенденциозност на проведеното разследване и дискредитиране показанията на свидетелите. Касае се за една непълнота, която не опровергава останалите събрани по делото доказателства. Органите на досъдебното производство са събрали тези доказателства, които са счели за достатъчни, а искане за събиране на други не е било отправено от страна на подсъдимия и неговия защитник по смисъла на чл.107, ал.1 от НПК. Към онзи момент не е била известна на органите на разследване тази версия на събитията, въведена с показанията на свид.И едва пред първоинстанционния съд, което да е налагало проверката й чрез събиране на други доказателства.

4

Показанията на свид.Ф се потвърждават от тези на свид.П, който от своя страна възприел паркирания товарен автомобил в уличката до районното управление. Този свидетел не видял подсъдимия да управлява товарния автомобил, но видял че той е сам в него, както и че излиза от шофьорската му врата. Показанията на свид.Ф също така са в логическа взаимовръзка с факта, че ключът за товарния автомобил се е намирал именно у подсъдимия и той е отключил автомобила когато известно време след пристигането му се е върнал до него за да вземе документи. За възприятията на свид.Ф, свид.П научил още в деня на престъплението, когато лично разпитал колегите си отвън дали някой от тях е видял пристигането на подсъдимия. Така показанията на свид.П са източник на производни доказателства за обстоятелството, че свид.Ф е очевидец на деянието.

Не така убедителни са показанията на свид.ГИ, който първоначално заявява, че е посрещнал подсъдимия пред полицейското управление, заедно със свидетелите П и Ф. Тези показания се явяват изолирани от останалите, като по –късно в очната ставка свид.И потвърждава казаното от свид. П в обратния смисъл. При оценка достоверността на показанията на този свидетел настоящият съдебен състав счита, че промяната в показанията му се дължи на липса на спомен, а не на тенденциозност и недобросъвестност. Това се установява от самите показания на свид.И, който още тогава сам изразява съмнения в конкретиката на описаните от него обстоятелства, използвайки в показанията си за това обстоятелство израза „ако не се лъжа“. Също така следва да се отбележи, че показания си свид.И дава за първи път пред първостепенният съд след близо две години от събитията, за които разказва и този период от време е обективно обстоятелство, имащо значение за пълнотата и правдивостта на съхранените в паметта на свидетеля негови възприятия. Установява се от очната ставка, че свид.И е излязъл заедно със свид.П и подсъдимия, за да вземе последния документи от товарния автомобил, оставени там. В този момент в автомобилът е нямало никого, което също косвено потвърждава обстоятелството, че подсъдимият е бил на мястото без придружител.