Решение № 978 от 15.11.2024, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Стара Загора, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530100827 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците Ц. И. Г. и Д. И. Г. твърдят в исковата си молба, че съгласно заявление по чл.56 ал.3 от ЗТСУ, вписано в Служба по вписванията Стара Загора под №197, том 3, рег.

№3101/18.08.1999г. е отстъпено право на строеж, по силата на което да построят и станат собственици на два гаража с проход с обща площ 36,80 кв.м., пристройка с барбекю с площ 19,01 кв.м. и тавански етаж със застроена площ 70,77 кв.м. Имотът се намира в **, сега **“.

Отстъпеното право на строеж е било реализирано. Впоследствие част от имота е изнесен на публична продан. С постановление за възлагане на ЧСИ Гергана Илчева, вписано в Служба по вписванията вх.№2373, том 7, №2/12.03.2014г. е възложено на първия ответник 1/2 идеална част от дворното място, заедно с построената в дворното място жилищна сграда западен близнак с площ 46 кв.м.

Тъй като описаните по-горе два гаража и барбекю не са били предмет на публичната продан са останали в собственост на ищците. Сградите са декларирани на тяхно име в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора и са нанесени на кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед №РД-18-1/-7.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК. Гаражите са отразени като една сграда с обща площ 28,00 кв.м. и с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес Стара Загора, **, брой етажи - един, предназначение: хангар, депо, гараж, при граници, съседи: ***, ***,

***. Барбекюто е реализирано със застроена площ 7 кв.м. и с идентификатор ***, разположено в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес Стара Загора, **, брой етажи 1/един/, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при 1 граници, съседи: ***, ***, ***.

Ищците сочат, че втората ответница живее на съпружески начала с първия ответник и така описаните имоти се ползват и владеят от тях без никакво правно основание. Ищците са правили опити за решаване на проблема, като са отправяли устни покани да им бъдат освободени имотите и да им бъде предадено владението им, но до момента това не се е случило. Така ищците като собственици са лишени от едно от основните са правомощия - да владеят и се ползват от собствеността си. Поради това за тях се поражда правен интерес от завеждане на настоящия ревандикационен иск.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. С. К. и С. М. М., че Ц. И. Г. и Д. И. Г., са собственици на следните недвижими имоти:

1.Поземлен имот с идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес Стара Загора, ** ***, със застроена площ 28 кв.м., брой етажи 1/един/, предназначение: хангар, депо, гараж, при граници, съседи:

***, ***, ***.

2.Поземлен имот с идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес Стара Загора, ** ***, със застроена площ 7 кв.м., брой етажи 1/един/, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при граници, съседи:

***, ***, *** и осъди ответниците да предадат на ищците владението на тези имоти. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Д. С. К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения иск.

Заявява, че е предявен установителен иск, касаещ реализирано право на строеж, но не са представени доказателство, че правото на строеж е реализирано. Представеното нотариално заверено заявление, със заверка от дата 19.07.1999г. при Нотариус Денчо Недялков, е единственото доказателство в тази насока, но то не е такова, което да доказва, че правото на строеж е реализирано, а ноторно известно е, че правото на строеж се погасява по давност ако не е реализирано в 5- годишен срок от получаването му. Счита, че с оглед на изложеното не е установен правния интерес от установителния иск, поради което същия е недопустим.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на посоченото в исковата молба право на строеж относно процесните два имота, тъй като строеж на описаните в горепосоченото нотариално заверено заявление, не е реализиран в давностния петгодишен срок. В петгодишния давностен срок няма построени сгради във връзка със заявлението и така както са описани в същото, който да отговарят на законовите изисквания, за да се приеме, че са налице постройки на базата на реализирано право на строеж. Сочи, че заявлението, с което се посочва, че се дава право на строеж е заверено на дата 19.07.1999г. и е вписано в Служба по вписванията на 12.08.1999г. Имотът му е възложен през 2013 година, с постановление на ЧСИ Гергана Илчева, като завява, че към този момент все още не е имало реализирано право на строеж на посочените в заявлението процесни два имота, 2 въпреки изминалия дълъг период. Именно поради това прави възражение за изтекла погасителна давност на основанието, на което се претендира от ищците да бъдат признати за собственици на посочените две сгради.

Заявява, че заснетите в кадастралната карта два имота с кадастрални номера *** с площ от 28 кв.метра и *** с площ от 7 кв.метра са реализирани постройки от него след възлагането на имота. В подкрепа на това сочи, че квадратурата е съвсем различна от посочените в заявлението за право на строеж, там се посочват два гаража с квадратура от 36,50 кв.метра и едно барбекю с площ от 19,1 кв.м., а в последствие той е построил две постройки със съвсем различна квадратура, който нямат нищо общо с посочените три постройки в заявлението за право на строеж.

Алтернативно възразява, че е придобил имотите по давност, тъй като ги е владял необезпокояван над 10 години.

Счита иска за неоснователен, тъй като съгласно чл.92 от ЗС собственика на земята е собственик и на постройките върху нея, а съгласно Постановление на ЧСИ Гергана Илчева от 2013г., той е собственик на земята, върху която съществуват в момента процесните постройки.

В заключение посочва, че двете постройки, за който претендират ищците, не са построени от тях, а от него. Тези постройки нямат нищо общо с постройките, за който те твърдят, че имат реализирано право на строеж, а обективната истина е, че такова право на строеж не са реализирали до степен груб строеж, каквото е изискването на закона.

Счита, че ищците се опитват да изопачат обективната истина и да заблудят решаващия орган, като използват наличен в тях документ и след толкова години виждайки две хубаво направени от ответника постройки да се облагодетелстват несправедливо и противозаконно.

По отношение втория ответник заявява, че от над 2 години не живеят заедно и няма нищо общо с настоящия спор.

Моли на първо място да се приеме, че искът е недопустим, поради недоказан правен интерес, а при допустимост – да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът С. М. М. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявеният спрямо нея иск е недопустим, тъй като тя не е собственик на гореописаните имоти; постоянният и настоящият й адрес е посочен в отговора, и е различен от посочения в исковата молба, в подкрепа на което представя доказателства; не живее на съпружески начала с Д. С. К. от м.март 2021г., не е в едно домакинство с него и не владее или държи гореописаните имоти. Заявява, че е живяла на посочения в исковата молба адрес от месец декември 2016г. до месец март 2021 година. От месец март 2021г. отглежда сама двете си малолетни деца В. Д. К. на 9г. и М. Д. К. на 7г., родени от съвместното съжителство с Д. К., но на нея е предоставено упражняването на родителските права, а бащата заплаща издръжка и има определен режим на лични контакти, като тя и децата живеят на адрес: ***.

3

С протоколно определение от 18.06.2024г. производството по делото по отношение на ответника С. М. М. е прекратено, поради оттегляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №168 дело №4740/1993г. е видно, че на 17.09.1993г. ищецът Д. И. Г. придобил по дарение от родителите си следния недвижим имот: 1/2 ид.част от дворно място, цялото от 400 кв.м., находящо се в ***, представляващо парцел XXI-4012,4013 в кв.306 по плана на ***, заедно с реално обособена жилищна сграда, построена в имот пл.№4012 – жилищна сграда – западен близнак.

Със заявление по чл.56 ал.3 от ЗТСУ, вписано в Служба по вписванията Стара Загора под №197, том III, рег.№3101/18.08.1999г., с нотариална заверка на подписите, съсобствениците на дворното място са отстъпили на Ц. И. Г. и Д. И. Г. право на строеж, по силата на което да построят в пл.№4012 и станат собственици на два гаража с проход на основание КЗР заповед №1558/07.03.1998г. с обща площ 36,50 кв.м., всеки от тях с площ 18,25 кв.м., пристройка с барбекю с площ 19,01 кв.м. и тавански етаж съгласно ЧЗРП заповед №1242/06.09.1998г. със застроена площ 70,77 кв.м.

С Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 22.02.2014г., ответникът Д. С. К. е придобил на публична продан следния недвижим имот, бивша собственост на ищеца Д. И. Г.: 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО, представляващо поземлен имот идентификатор №*** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени сьс Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, с площ от 208 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползват - Ниско застрояване (до 10м), с номер по предходен план: 4012, в квартал 36, при съседи:

***,

***,

***,

***,

68850.509,4026,

***, заедно и реално с построената в дворното място жилищна сграда западен близнак, със застроена площ от 46,00 кв.м., състояща се на първи етаж от три стаи, кухня и антре и на сутеренен стаж от три стаи, кухня и антре, която сграда е с идентификатор №***, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, при граници: обект №*** — друг вид страда, обект № *** - хангар, гараж и обект

№*** - жилишна сграда.

Съгласно скици на сграда №15-405036/14.04.2022г. и №015-145936/14.02.2024г. на СГКК Ст.Загора спорните обекти представляват:

1.Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени сьс Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 14.04.2022г., с адрес ***, ** ***; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 28 кв.м., брой етажи - един; брой 4 самостоятелни обекти в сградата – няма; предназначение: хангар, депо, гараж; при граници, съседи: ***, ***, ***. Като собственици на сградата са вписани ищците Ц. И. Г. и Д. И. Г. на основание Заявление на съсобствениците за учредяване право на строеж по чл.56 ал.3 от ЗТСУ №197, том III, рег.№3101/18.08.1999г.

2.Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта п кадастралните регистри на ***, одобрени сьс Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата ***, ** ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 7 кв.м., брой етажи един; предназначение: друг вид сграда за обитаване. Като собственици на сградата са вписани ищците Ц. И. Г. и Д. И. Г. на основание завещание №197 от 18.08.1999г. (такъв документ – завещание, се установи по делото, че не съществува).

От представените по делото удостоверения за данъчна оценка, издадени на 15.02.2024г. и 20.02.2024г. е видно, че в същите като собственици на Сграда с идентификатор *** и Сграда с идентификатор *** са вписани ищците Ц. И. Г. и Д. И. Г.. В удостоверенията фигурират и неизплатените от ищците задължения за данък върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци.