Решение № 11820 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11820 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. Х. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело № 20221110169089 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от Г. Т. Л. искова молба, насочена против ЗАД „Д.Б.ж.з.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 15000.00лв. – неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 17.08.2018г., около 17.00часа в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КК, ведно със законна лихва от 17.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 17.08.2018г., около 17.00часа водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КК причинил виновно ПТП, като движейки се в гр. София, по бул. „Сливница“ с посока на движение към от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Опълченска“ в района на кръстовището с бул. „Христо Ботев“, предприел маневра завой наляво не от най-лявата пътна лента, като не пропуснал движещия се отляво на него лек автомобил „Киа Спортидж“ с ДК № С **** ХХ, при което причинил ПТП и вследствие на удара лек автомобил „Тойота Ярис“ се отклонява вляво и удря намиращата се на тротоара на спирката на градския транспорт Г. Л.. Сочи се, че от удара ищцата е изпаднала в безсъзнание, като след идването и в съзнание изпитвала силни болки в областта на глезена. При медицински прегледи в УМБАЛ „Пирогов“ била констатирана контузия на глезена /скъсани връзки/, за което била поставена шина на десния глезен. Излагат се съображения, че във връзка с произшествието ищцата е търпяла болки и страдания и изпада в психическа тревожност, което от своя страна е довело до посещение на психолог на 27.09.2018г., който констатирал наличие на стрес, както и липса на преработка на емоционалното преживяване. Излагат се подробни съображения за задълбочаване на здравословното състояние на Лапкова. Прави се искане да се постанови решение, с което ответникът, в качеството му на застраховател на лекия автомобил, чийто водач виновно е причинил произшествието, да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 15000.00лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно с законна лихва от 17.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на заявената претенция, като същата 1 се оспорва по основание и размер. Оспорва се вината за произшествието да е единствено на водача на застрахования при ответника лек автомобил, като се поддържа, че произшествието е настъпило в причинна връзка с неправомерно поведение на ищцата, която се твърди да е нарушила разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, като е навлязла внезапно на пътното платно, като е формулирано възражения за съпричиняване в тази насока. Оспорва се причинната връзка между ПТП-то и травматичните увреждания на ищеца. Оспорват се и механизма на произшествието и размера на претендираното обезщетение, както и претенцията за лихва.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

С доклада по делото съдът е приел за съвместно разглеждане релевираното от ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат от поведението на ищеца, изразяващо се в нарушение на чл. 108, ал. ЗДвП – внезапно навлизане в пътното платно.

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя – ответник.

С доклада по делото, съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че към датата на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КК е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество застраховател.

Не е спорно по делото, че на 17.08.2018г., на територията на гр. София, е настъпило ПТП, при което ищцата е претърпяла телесни увреждания.

Спорен е механизмът на настъпване на произшествието.

След анализ на приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел П. П. / водач на застрахования при ответника лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КК / и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 17.08.2018г., около 17.00часа, свидетелят П. П., управлявайки лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КК в гр. София, по бул. „Сливница“ с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Опълченска“, на кръстовището с бул. „Христо Ботев“, предприема завой наляво, при което реализира ПТП с движещия се от лявата му страна лек автомобил „Киа Спортидж“ с ДК № С **** ХХ, като вследствие на удара лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КК променя траекторията си на движение, отклонява се надясно, удря се в предпазната мантинела, като удря и намиращия се на тротоара ищец Г. Л..

Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени 2 доказателства, в частност изисканите и приобщени по делото материали по изготвената административна преписка от СДВР – Отдел „Пътна полиция“, показанията на разпитания по делото свидетел - П. П. - водач на застрахования при ответника лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КК, който по време на разпита си /протокол л. 77/ посочи, че при опит да направи ляв завой го е ударил намиращия се встрани от него лек автомобил, активирали са се въздушните възглавници, загубил е видимост, след което установил, че автомобилът е спрял на пешеходния мост на бул. „Сливница“ и бул. „Христо Ботев“. Свидетелят посочи, че след като е слязъл от автомобила е видял жена, която е имала рана на крака. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. В унисон с изведения механизъм е и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.

Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена. Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил намира опора и в приложените материали от преписката на КАТ, от които е видно, че на същия е наложена глоба, като наказателното постановление, след оспорване по реда на инстанционния контрол, е влязло в сила на 12.02.2019г.

Не е спорно, че действията на водача на „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КК представляват граждански деликт. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна връзка с произшествието ищецът Г. Л. е претърпяла травматично увреждане – контузия на дясна глезенна става, като медикобиологичния характер на увреждането е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на вещото лице по СМЕ и показанията на свидетеля М.Д.

/протокол л. 103/ се доказа по делото пълно и главно от ищеца, че във връзка с уврежданията, причинени от процесното ПТП е търпяла неимуществени вреди, болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, поради което ответното дружество, в качеството му на застраховател на делинквента й дължи застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази, че съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ в пряка причинна връзка от произшествието, ищецът е претърпял травматични увреждания - контузия на дясна глезенна става, като медикобиологичния характер на увреждането е временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обстоятелството, че е проведено консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на дясната глезенна става. Съдът съобрази и становището на експерта, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е 5 седмици, че перспективата за в бъдеще е добра, че състоянието на увредения глезен става добро, както и че вещото лице не е установило данни за дегенеративни промени в процесната дясна глезенна става.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и заключението на вещото лице по изготвената съдебно - психиатрична експертиза. Експертът е посочил, при ищеца Л. е било налице разстройство на адаптацията със смесено нарушение на 3 емоциите и поведението, вследствие на претърпените увреждания от ПТП-то, претърпяла е болки и страдания, продължили около 3 месеца, като към момента на изготвяне на заключението експертът е посочил, че е останал неприятен спомен.

Вещото лице е посочило, че Г. Л. двукратно е посещавала психолог.

По изложената аргументация, след като съобрази изпитаните от ищцата болки и страдания, тяхната продължителност, вида и характера на телесните увреждания, благоприятните прогнози за пълно възстановяване, както и периода, необходим за възстановяване, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10 000.00лв. / десет хиляди лева/, който размер съответства и на социално икономическите условия в страната съществуващи към датата на настъпване на произшествието. Настоящият съдебен състав намира, че претенцията над уважената част от 10 000.00лв. до максимално предявения размер от 15000.00лв. или за разликата от 5000.00лв., следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, при съобразяване характера на причинените телесни увреждания, периода за пълно възстановяване на същите и положителната прогноза за пълно възстановяване на ищцата.

Тук е систематичното място съдът да разгледа релевираното от ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат от поведението на ищеца, изразяващо се в нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП.

Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.