Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1114 от 16.06.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1093/2022
Вид
Решение № 1114
Подписан
16.06.2022
В сила
16.06.2022
Състав
ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА, СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ, ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КАСАБОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 228 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1, пр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 39, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 85а · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1114 гр. Пловдив, 16 юни 2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 1093 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава

Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2.

Образувано е по касационна жалба, предявена от И.Л.К., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П., против Решение

№ 632 от 25.03.2022 г. на Пловдивски районен съд, І наказателен състав, постановено по а.н. дело № 1146 по описа на същия съд за 2022 г., потвърждаващо Електронен фиш серия К № 4666096 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон. Със същото решение К. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР гр. Пловдив сумата 80 лв., представляваща съдебни разноски пред ПРС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се обжалваното решение на

Пловдивския районен съд и издаденият електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени.

Претендира се присъждане на разноски и за двете инстанции, съгласно представен списък.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Белова в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

4.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ.

За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от И.Л.К., срещу Електронен фиш серия К № 4666096 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 13.03.2021 г. в 18:40 ч., в Републикански път ІІ-64 км 49+800 в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е заснето с автоматизирано техническо средство „СОRDОN-М“ 2 МD1196 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, движението на МПС - лек автомобил „ТОЙОТА РАВ 4“, с рег. № ***, със скорост от 77 км/ч при разрешена 60 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта със 17 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето И.Л.К., на чието име е регистрирано посоченото по-горе МПС. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Протокол за използване на АТСС от 15.03.2021 г. и Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния фиш, не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ІV.

За правото:

8. Решението е неправилно.

9. В случая следва да се констатира, че издаването на разглеждания електронен фиш не е съобразено с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

10. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени приложимите в случая правни норми.

В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от категория В, при движение в населено място - 50 km/h.

Според чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е установеното правило, според което, за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата, а според чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

11. В контекста на цитираната нормативна уредба, неспорно в съдебната практика е разбирането, че електронният фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие (така изрично чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (така ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Казано с други думи, специфичният характер на електронния фиш се изразява в това, че той е акт, с който едновременно се констатира нарушението и се налага съответното административно наказание.

12. С оглед конкретиката на текущия спор обаче, трябва да се отбележи, че правилото установено в цитирания чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Когато е извършено административно нарушение, независимо какво е то по вид, което е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, ако това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш административно наказание от вида "глоба", само когато размерът на това наказание е над петдесет лева.

При положение, че глобата е в размер на 10 до 50 лева, административното наказание се налага по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Правната норма, повече от очевидно не държи сметка, дали размерът на наказанието глоба от петдесет (или по-малко) лева е еднозначно нормативно установен като конкретна сума (например в чл.

182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или пък този размер е определен от овластения контролен орган, след преценка и квалифициране на случая, като "маловажен".

Електронният фиш и фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН са несъмнено различни по правното си естество и последици документи, които обективират различни волеизявления.

Каза се, според легалните определения на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Това електронно волеизявление, подлежи на обжалване, независимо от вида и размера на наложеното с него административно наказание.

Фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, не е електронно волеизявление. Този документ, за разлика от електронния фиш, за да породи целените със съставянето му правни последици, трябва да съдържа две волеизявления. Първото представлява писмено обективирано изявление на овластения контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за налагане на административно наказание глоба (като този ред е допустим само за този вид наказание) в размер от 10 до 50 лева. Второто, също писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис волеизявление, е това на нарушителя, с което той акцептира фактическите констатации на контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната квалификация на деянието и безусловно се съгласява да заплати размера на наложената глоба. Ето това, второ волеизявление, съдържащо се във фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, придава статуса на "необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП или отменената норма на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН.

Казано с други думи, съгласявайки се да заплати наложената му глоба, нарушителят извършва отказ от обжалване на административното наказание, като този доброволно извършен акт, има за последица незабавно влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и превръщането му в годно изпълнително основание, поради което в текста на закона е указано, че той се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение.

Аргумент за това, че правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН не се прилага в случаите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП поради това, че първо посочената норма е обща, последно посочената е специална, не може да бъде споделен като основателен. Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че и двете разпоредби са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.), а тази на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, с § 10 т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Нещо повече, този извод следва недвусмислено от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН приета със същия ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.) - § 10 т. 7 от Преходните и заключителните му разпоредби, според която - „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.