Решение № 4435 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4435 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110214078 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Н. П. К., ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-4332-022210 от 01.092025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пред. 3 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че доколкото деянието по чл. 104б, т.2 от ЗДвП е умишлено, липсват доказателства, от които се установява формата на вината, тъй като деянието може да бъде извършено единствено при пряк умисъл, като жалбоподателят следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал неговите общественоопасни последици – че не използвал пътищата по предназначение и целял настъпването на тези последици. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят Н. П. К., не се явява. Представлява се от адв. Б.

Т. М., който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като неоснователно, неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна О“ПП“ – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

В писмени възражения ответната страна началник сектор при ОПП-СДВР, чрез пълномощника му гл. юрк. С. М., моли да бъдат отхвърлени исканията на жалбоподателят като неоснователни и необосновани и да бъде оставено в сила процесното наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Във възражението се твърде, че в хода на административнонаказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на АУАН и наказателно постановление. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване или нарушаване гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност на нарушителя да разбере в какво точно административно нарушение е обвинен, както и които да страдат от пороци, водещи до отменителни основания, с което се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна, необоснована и недоказана и да бъде оставен в сила наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

Съдът, след като изслуша доводите на страните, извърши преценка на събраните доказателствени материали - поотделно и в съвкупност, и съобрази законовите разпоредби, прие за установено следното относно фактическите обстоятелства доказателствените материали:

На 09.08.2025 г., около 14.10 часа, свидетелите и полицейски служители при ОППСДВР Й. М. И. на длъжност инспектор при СДВР 02-РУ, Й. М. И. и А. С. С. патрулирали в района на бул. "История Славянобългарска“ в гр. София със служебния им автомобил. По същото време жалбоподателят Н. П. К. управлявал лек автомобил, марка ***, модел "***" с рег. № ***, като се намирал на кръстовището на ул. „История Славянобългарска“ и ул.

"Заводска" с посока на движение от ул. „Индустриална“ към ул. „История

Славянобългарска“, като водача използва пътищата отворени за обществено ползване не под предназначение, като при навлизане на кръстовището при маневра ляв завой жалбоподателят форсира двигателя на автомобила, при което занася задната му част като преминава последователно от дясна в средна лента, с което застрашава живота , здравето и имуществото на останалите участници в движението.

Срещу жалбоподателят е бил съставен АУАН №1153626 от 09.08.2025г., който му е бил връчен на същата дата. Актът е бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на нарушението, като същото било квалифицирано по чл. 104б, т.2 от ЗДВП, а именно, че жалбоподателят използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

Актът бил предявен на нарушителя, който го е подписал с отбелязване, че няма възражения.

2

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 25-4332-022210 от 01.09.2025г., с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пред. 3 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Д. И. и А. С. С., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят И. посочва, че на посочената в акта дата и час, бях на работа на кръстовището на ул. „История Славянобългарска“ и ул. „Заводска“ в гр. София, изпратен от ОДЧ за съдействие на колеги от „Сигма 2“. На място заварил спрян от колегите му лек автомобил, описан в акта. От колеги разбрал, че автомобилът се е движел от ул.

„Индустриална“ към ул. „История Славянобългарска“ и на кръстовището с ул. „Заводска“ при маневра ляв завой, водачът е форсирал двигателя на автомобила като е занесъл задната му част от дясна лента в средна и обратно. Въз основа на съставена докладна записка от тях, съставил АУАН, който предявил и връчил на нарушителя, който го подписал.

Свидетелят С. посочва, че заедно с колегата си Й. И. са обхождали маршрута в района на бул. „История Славянобългарска“. Били са паркирали между ул. „Заводска“ и ул.

„Каменоделска“, където са били спрели автомобил за проверка в посока ул. „Каменоделска“.

На кръстовището с е чуло форсиране на двигател и пищене на гуми. Св. А. С. С. и колегата му Й. И. били от дясната му страна, докато той е завивал на ляво, поради, което той не ги е видял. Колата е започнала да се движи на една страна и чрез подаване на газ и рязка маневра завой на ляво, водачът на л.а е загубил сцепление в задните колела на автомобила, след което е продължил да дава газ и е правел резки движения на ляво на дясно като е сменял посоката на движение, което е карало колата да поднася и да губи контрол върху нея, при което колата е излязла и преминала в дясна лента. Свидетелят и колегата му се намирали на десет метра от кръстовището, от където ясно са успели да видят какво се случва. Вследствие, на което са спрели лицето управляващо автомобила на бул. „История Славянобългарска“ № 4. Казва, че лицето е държало и разговаряло с тях все едно нищо не се е било случило, при което св. С. е докладвал на ОДЧ и е поискал съдействие от екип на ОПП и 02 РУ-СДВР.

Дошъл е екип на 02 РУ-СДВР за вземане на административното нарушение.

Показанията на разпитания полицейски служител са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира напълно. Те съответстват изцяло и на писмените доказателства по делото. В случая и от техните показания категорично се установява, че при навлизане в кръстовището извършвайки ляв завой, жалбоподателят Н. П. К. преднамерено е извел управлявания от него автомобил извън контрол, чрез рязко подаване на газ и презавиване, довеждайки моторното превозно средство до загуба на сцеплението на гумите с пътя или т. нар. "дрифт".

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе 3 фактически констатации.

Установената фактическа обстановка се доказва от административнонаказателната преписка съдържаща акта за установяване на административно нарушение, наказателното постановление, справка картон на водача, Заповед № 513з-3850 от 09.04.2024 г. на Директора на Столична Дирекция на Вътрешните Работи, Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. на Министъра на Вътрешните Работи, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу администартивнонаказателен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал 1 ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.

АУАН е съставен от компетентно лице, съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.

Актосъставителят е спазил срока по чл. 43, ал.1 ЗАНН. АУАН е бил предявен и подписан от нарушителя, като в едномесечен срок по смисъла е издадено и обжалваното НП. НП е издадено от компетентен по смисъла на ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г.

Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, с оглед първото да е годна основа за издаване на втория административен акт. Съдът не констатира нарушения в реда на съставяне и връчване на акта. Фактическите данни са описани достатъчно ясно и подробно, за да може нарушителят да упражни пълноценно правото си на защита.

Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи обективната страна на процесното нарушение, а именно, че на 09.08.2025 г., около 14:35 часа, в гр. София 4 по бул. "История Славянобългарска", жалбоподателят Н. П. К.. е управлявал лек автомобил, марка ***, модел "***" с рег. № ***. При ляв завой, преднамерено е извел автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки моторното превозно средство до загуба на сцеплението на гумите с пътя, в разрез с обичайното предназначение за обществено ползване на пътищата и създавайки опасност за останалите участници в движението.

Съдът не приема за основателни оплакванията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, в частност не посочване на действията на водача, външното проявление на твърдяното умишлено извеждане на автомобила от контрол и целта, с която водачът е използвал пътя.

Ясно и недвусмислено в обжалвания акт е посочено, че "водачът преднамерено извежда автомобила, който управлява извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцеплението на гумите с пътя" или т. нар. "дрифт". С посоченото описание са зададени конкретните действия на водача, които несъмнено създават опасност, несъвместима с нормалната пътнотранспортна обстановка. Не е необходимо "дрифтът" да бъде продължителен, при повторяемост или да отговаря на някакви специфични особености, за да се направи извод за използване на пътя в нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Не е необходима и резултатност от предприетото поведение – да е било причинено ПТП или да са настъпили някакви други вреди, доколкото същите не са задължителна характеристика на "дрифта". Визираната разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Подобно иницииране на движението на автомобила не съответства на нормалното предназначение на пътя и е нелогично и непредвидимо, като се явява и опасно за останалите участници в движението. Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари, като законодателната техника предполага запълването на банкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая, посочвайки като нарушена императивната разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, актосъставителят и наказващият орган ясно са описали в обстоятелствената част на АУАН и НП всички елементи от състава на нарушението, включително предприетото поведение на нарушителя в разрез с нормалната експлоатация на обществено ползвания път. Това съзнателно опасно шофиране, посредством извеждане на автомобила извън контрол за загуба на сцеплението на гумите с пътя, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.