Решение № 1817 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1817 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330106925 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Д. Б. К. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 71, 77 лева от сключения между него и праводателя на ответника („************“ ********** – гр. *******) в гр. С. Договор за кредит № ********************/*******************г. на основание чл.10А, ал.2, чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК, както и да осъди ответното дружество да му заплати сумата 71, 77 лева – платена без основание по нищожната клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 71, 77 лева от сключения между ищеца и праводателя на ответника („*******************“ ******* – гр. ***) в гр. С.

Договор за кредит № ******************/************г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.3, т.3 от ЗАдв.

Ответникът “ВИВУС.БГ” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени 1 доказателства, се установява, че действително между праводателя на ответното дружество („*************“ ******** – гр. ***) и ищеца в гр. С. е бил сключен Договор за кредит № *********************/************ г., в който страните са договорили, че на ищеца се отпуска кредит в размер на 500 лева, със срок на връщане 30 дни – на ************** г., а също така – че ищецът дължи такса за експресно разглеждане в размер на 71, 77 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на 190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК (доколкото въпреки неколкократно дадената му възможност ответникът не е изпълнил задължението си по чл.190 от ГПК да представи Справка за извършените от ищеца плащания по Договора за кредит), съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че действително ищецът е изплатил изцяло задълженията си по Договора – включително и таксата за експресно разглеждане в размер на 71, 77 лева, както и, че тази такса следва да бъде включена към годишния процент на разходите по Договора, с което ГПР надхвърля над 50% получената в заем от ищеца сума.

При така установената фактическа обстановка, доколкото с така уговорената такса за експресно разглеждане ГПР оскъпява кредита прекомерно, съдът намира, че същата се явява нищожна на основание чл.10А, ал.2, чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК, а оттук – че искът с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.

С оглед нищожността на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, съдът намира, че заплащането на тази такса в размер на 71, 77 лева от ищеца на ответника (респективно – на неговия праводател) е без основание, поради което ответното дружество следва да заплати тази сума на ищеца, а оттук – че искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и също следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 100 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.3, т.3 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – адв. Б. К., адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева (по 50 лева за всеки от двата уважени иска).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 71, 77 лева сключения между Д. Б. К., ЕГН *********************, от гр. П., бул. „**********************” № *****, вх.**, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************” № ***, адв. Б. К., И ПРАВОДАТЕЛЯ НА „ВИВУС.БГ” ЕООД, Е И К 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Лозенец”, ул. „Д. Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от **************** З. С. Р. ("*************“ ****** – гр. **********), в гр. С. Договор за кредит № *******************/**************г. на основание чл.10А, ал.2, чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК.

2

ОСЪЖДА “ВИВУС.БГ” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Б. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 71, 77 лева – платена без основание по нищожна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 71, 77 лева от сключения между ищеца и праводателя на ответника („**********“ ****** – гр. ******** ) в гр. С. Договор за кредит № ************************/**************г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.

ОСЪЖДА “ВИВУС.БГ” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Б. Д. К., със служебен адрес: гр. П., ул.

„********************” № ****, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.3, т.3 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 100 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3