Решение № 16201 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16201 гр. с, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110130824 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Н. И. И., Е Г Н ********** против „дкк“ ЕАД, ЕИК ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № ** г. на Изпълнителния директор на „дкк“ ЕАД, ЕИК *** и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „шофьор, куриер“, отдел „Административно – стопанска дейност“ при работодателя „дкк“ ЕАД, ЕИК ***; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата о т 12 240 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 01.04.2025 г. – 01.10.2025 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 29.05.2025 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

Ищецът Н. И. И. твърди, че с влязло в сила съдебно решение бил възстановяван на работа при ответника на заемана преди незаконното му уволнение длъжност „специалист сигурност“. Твърди, че при явяването му на работа между страните било подписано Допълнително споразумение от 08.04.2024г. към Трудов договор № 88/15.10.2021г., с което приел да заеме свободната към онзи момент щатна бройка за длъжността „шофьор-куриер“. На 31.03.2025г. работодателят му връчил 30дневно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради съкращаване в щата на длъжността „шофьор-куриер“. На следващия ден ищецът получил Заповед № **г., с която работодателят прекратявал трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 предл. второ КТ, считано от 01.04.2025г.

1

Излага, че уволнението му е незаконно, тъй като, съкращаването на щата не било реално и трудовите функции, характерни за длъжността му, не престанали да съществуват, а преминали като дейности към други длъжности. В тази връзка излага, че длъжността „шофьор-куриер“ била единствена и че освен управление, предполагала и техническата поддръжка на автомобилите на работодателя. От тук излага, че за да се преустановят трудовите функции за длъжността му работодателят следвало да се разпореди с автомобилите си, а в същото време три месеца преди уволнението му ответникът публикувал обява за провеждане на конкурс за избор на застраховател за притежаваните от него общо 5 бр. МПС за срок от една година. Същото било валидно и за куриерските услуги, характерни за съкратената длъжност, които били неизменно свързани дейността на работодателя. Твърди злоупотреба с работодателска власт.

Излага, че вследствие на незаконното му уволнение останала без работа. При така изложените съображения иска от съда да отмени уволнението му, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност „шофьор-куриер“, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 01.04.2025г. до 01.10.2025г. в размер от 12 240 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове. В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните.

Излагат се съображения, че при съкращаване на длъжността „шофьор-куриер" е спазена законовата процедура по отношение на компетентността за промяна на организационната структура на работодателя - ответник, като е налице и надлежна работодателска власт, излагат се и съображения в този смисъл. Поддържа се, че съкращението на длъжността „шофьор-куриер" е реално извършено, за което се излагат подробни съображения и твърдения в отговора на исковата молба. Поддържа се, че трудовите функции на съкратената длъжност „шофьор-куриер" са преминали като дейности, към други щатни длъжности, съществуващи при работодателя към момента, представляват допълнителни трудови задължения, които не са определящи за характера и съдържанието на работата на тези длъжности, към които са преминали горепосочените задължения, поради което счита че реално а не фиктивно е извършено съкращение на щата на длъжността „шофьор-куриер" при работодателя – ответник, в тази връзка се оспорват исковете като изцяло неоснователни, като се поддържа че длъжността „шофьор-куриер" не се съкращава, т.е че не се съкращава реално при работодателя – ответник.

С оглед изложените съображения и твърдения за неоснователност предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 се излагат съображения за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3, а именно да бъде възстановен на заеманата длъжност „шофьор-куриер" и да му бъде присъдено обезщетение за времето през което е останал без работа.

Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

С молба, депозирана в проведеното по делото на 14.08.2025 г. открито съдебно заседание и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, ищецът е поискал да бъде допуснато изменение в цената на предявения иск с правно основание чл. 344,ал.1, т.3 вр. чл. 225 2

КТ, с оглед обстоятелството, че същият е започнал работа, на 01.08.2025 г., при нов работодател, но при уговорен по-нисък размер на трудовото възнаграждение.

Предвид горното и на основание чл. 214, ал.1 ГПК, съдът с определение, постановено в проведено на 14.08.2025 г. открито съдебно заседание по делето, е допуснал исканото изменение на предявени иск с правно основание чл. 344,ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ, като същият след допуснатото изменение се счита предявен за същия период и за сумата от 11 270,56 лв., вместо първоначално заявения размер от 12 240,00 лв.

Със същото определение, съдът е прекратил производството по гр.д № 30824/2025 г., по описа на СРС, 160 състав, в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344,ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2 КТ за разликата над заявения с депозираната молба, размер от 11 270,56 лева до първоначално заявения размер от 12 240,00 лева. Това определение е влязло в законна сила на 22.08.2025 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № ** г. на Изпълнителния директор на „дкк“ ЕАД, ЕИК *** и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „шофьор, куриер“, отдел „Административно – стопанска дейност“ при работодателя „дкк“ ЕАД, ЕИК ***; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 11 270,56 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 01.04.2025 г. – 01.10.2025 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 29.05.2025 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № ** г. на Изпълнителния директор на „дкк“ ЕАД, ЕИК *** и неговата отмяна, съдът намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено.

В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ.

В тежест на ищеца е да обори презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ.

3

Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2 е в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на получаване на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до работника.

Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите.

Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на работника или служителя или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /при връчване чрез нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчано писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.

Обстоятелството дали работникът или служителят е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие - в този смисъл Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК.

В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 01.04.2025 г.

Следователно съпоставката между несъмнено установения по делото момент на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.04.2025 г., от една страна и от 4 друга - датата на подаване на исковата молба - 29.05.2025 г., дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че исковете са предявени преди изтичането на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и подлежат на разглеждане по същество, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.