Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1642 от 12.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3169/2023
Вид
Решение № 1642
Подписан
12.04.2024
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330103169 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от А. А.************ със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б, чрез ********* К. против ,,МДМА-16 ,,ООД с ЕИК: 204069017 и адрес гр. Пловдив, бул. 6-ти септември № 177, ет.1, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 766,18лв./ седемстотин шестдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/- главница, законната лихва от 07.12.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 227,82 лв за периода 31.03.2020 г.-21.11.2022 г., сумата от 10,46лв –такса дялово разпределение, ведно с законната лихва от 07.12.2022 г до изплащане на вземането, 2,53лв лихва за периода 31.03.2020 г.-21.11.2022 г. Притендира разноски.

По делото е

Топлоконтрол ООД. конституирано трето лице помагач на ищеца-

В исковата молба се твърди, че ищеца доставя на ответника топлинна енергия по договор от 29.01.2020 г. включваща-ТЕ за отопление, сградна 1 инсталация и БГВ. За неуредените условия се прилагат ОУ. Сградата е етажна собственост. Разпределението на ТЕ се извършва от Топлоконтрол ООД. Задължението е определено по прогнозни месечни сметки и реален отчет. Заплащането на месечните дължими суми е до 20 число на следващия месец. Задължението не е заплатено. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК – ч.г.д. № 614/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив. Постъпило е възражение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска.

В предоставения срок за отговор третото лице Топлоконтрол ООД не заявява становище.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи-договор от 29.01.2020 г., НА № ***, т. **, рег. № *******, дело № ****/2021 г. е видно, че ищеца е и ответника е сключен през 2020 г. договор за продажба от първи на последния на ТЕ за собствения му имот находящ се в гр. ********, ул. ************ № **, вх. ***, *******, **** за срок от 5 години. На 16.09.2021 г. имота е продаден от ответника на трети лица-С. Ж. и М. Ж..

От представения договор от 14.10.2019 г., протокол от 14.10.2019 г. е видно, че през 2019 г. след проведено Общо събрание ЕС на ул. ********** № ** в гр. ******* е сключила договор с Топлоконтрол ООД за отчитане и дялово разпределение на потребената ТЕ в сградата.

От представената справка (лист 116 от делото) е видно, че задължението на ответника към ищеца е формирано от доставена ТЕ в периода 02.202004.2022 г. ползвана за отопление/сградна инсталация, която е начислена в размер от 750,39 лв. и извършена услуга за дялово разпределение в общ размер за периода от 15,79 лв. Стойността на ТЕ до 16.09.2021 г. е 626,28 лв., а на услугата –дялово разпределение-14,01 лв..

От представената справка (лист 154 от делото) е видно, че в имота е извършен отчет на потребената ТЕ на 18.05.2020 г. и 14.05.2021 г., както и на 13.10.2021 г. когато е заявено, че е налице нов собственик.

От представената справка и отчет за периода 05.2019-04.2020 г.(лист 155 от делото) е видно, че за посочения период е определено задължение за 2 действително потребена ТЕ за отопление за м. 02.-04.на 2020 г. на стойност 334,82 лв. с ДДС. След изравняване на прогнозно начисленото количество ТЕ за периода на ответника е определено задължение за доплащане на сума от 244,01 лв. с ДДС.

От представената справка и отчет за периода 05.2020-04.2021 г.(лист 156 от делото) е видно, че за посочения период е определено задължение за действително потребена ТЕ за отопление за м. 05.2020-04.2021 г. на стойност 415,58 лв. с ДДС. В същото е включена стойност на ТЕ за отопление -396,12 лв. и 19,46 лв.-БГВ. След изравняване на прогнозно начисленото количество ТЕ за периода е констатирана надвнесена сума от ответника в размер от 363,20 лв., която е следвало да се възстанови на абоната.

От приложеното гр. д. 614/23 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя – ищец „Топлофикация София“ ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед събраните по делото писмени документи, които се кредитират от съда изцяло се установява, че ответника е бил собственик на процесния имот в част от заявения период-т. е до 16.09.2021 г., като в същия е ползвал услугите на топлофикационното дружество съгласно сключен между страните договор. Предвид това, същия като клиент на ищеца за предоставяната му топлинна енергия дължи нейното заплащане само за периода 02.2020-16.09.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

По делото се установява, че начисленото задължение на ответника е формирано от потребена ТЕ за отопление/сградна инсталация, което за периода 02.2020-16.09.2021 г е 626,28 лв., а на услугата –дялово разпределение-14,01 лв. Същевременно от представените справки от топлинния счетоводител се установява, че задължението за този период е формирано от два отчета и изравнителни сметки извършени на 19.07.2020 г. и 21.11.2023 г., сочещи, че след приключване на отоплителния сезон 2019/2020 г. ответното дружество е дължало сума от 244,01 лв., а след приключване на отоплителния сезон 2020/2021 г. е следвало да му се възстанови надвнесена сума от 363,20 лв.

По делото не се твърди и не се установява дължимата от абоната сума от 244,01 лв. да е била заплатена от него на ищеца, но не се твърди и установява и надвнесената сума от 363,20 лв. касаеща следващия период да е била възстановена от ищеца на ответника. Доколкото сумата дължима от ответника е значително по-малка от надвнесената от него такава, съдът намира, че е налице погасяване на задължението му. Ето защо предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, както по отношение на главницата така и по отношение на лихвата, защото не е конкретизирано каква част от същата за кое задължение се притендира.

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника следва да се присъдят такива съобразно представените доказателства за сторени такива в размер от 400 лв. за адвокатско възнаграждение при съобразяване на отправеното възражение от ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от А. А.-************ със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б, чрез ********* К. против 4

,,МДМА-16 ,,ООД с ЕИК: 204069017 и адрес гр. Пловдив, бул. 6-ти септември № 177, ет.1, иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 766,18лв./ седемстотин шестдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/- главница, законната лихва от 07.12.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 227,82 лв (двеста двадесет и седем лева и 82 ст.) за периода 31.03.2020 г.-21.11.2022 г., сумата от 10,46лв (десет лева и 46 ст.) –такса дялово разпределение, ведно с законната лихва от 07.12.2022 г до изплащане на вземането, 2,53лв (два лева и 53 ст.) лихва за периода 31.03.2020 г.-21.11.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 614/2023 лв.

О С Ъ Ж Д А „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от А. А.-************ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б да заплати на ,,МДМА-16 ,,ООД с ЕИК:

204069017 и адрес гр. Пловдив, бул. 6-ти септември № 177, ет.1 сумата от 400 (четиристотин) лв. за разноски за настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5