Определение № 380 от 19.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. Велико Търново, 19.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600315 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава ХХІІ-ра вр. с чл.440 ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба /озаглавена „молба“/ от осъдения В. А. И., срещу протоколно определение рег. № 720/25.09.2026год., постановено по ЧНД № 630/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. А. И. за условно предсрочно освобождаване.

С частната жалба на осъдения В. А. И. е заявено оплакване, че обжалваното определение е неправилно, като се излагат доводи, че осъденият не е наказван, награждаван е, спазвал е всички норми установени в ЗИНЗС и няма никаква пречка да бъде условно предсрочно освободен.

Осъденият иска въззивният съд да уважи молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Като взе предвид постъпилата частна жалба и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че осъденият В. А. И. изтърпява в Затвора-Плевен общо наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода, което му е наложено на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 1 ал.1 от НК с присъда № 80/08.12.2023год., постановена по НОХД № 823/2023год. по описа на Районен съд-гр.Габрово, влязла в сила на 24.12.2023год., с която е определено общо наказание по НОХД № 823/2023год. по описа на Районен съд-гр.Габрово, НОХД № 1111/2023год. по описа на Районен съд-гр.Плевен и НОХД № 1749/2023год. по описа на Районен съд-гр.Бургас. По всяко от посочените дела В. И. е осъден за престъпление по чл.211 от НК- измама, извършена в условията на опасен рецидив.

От приложената справка от Затвора-Плевен се установява, че към датата на откритото заседание в първата инстанция, в което е постановено обжалваното определение- 24.09.2026год., осъденият В. А. И. е изтърпял общо четири години, три месеца и седем дни, от наложеното му общо наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода, от които фактически три години, седем месеца и двадесет и три дни и от работа седем месеца и четиринадесет дни, като към същата дата неизтърпения остатък от наказанието е бил четири месеца и двадесет и три дни.

От изложеното дотук е видно, че в конкретният случай е налице първата предпоставка по чл.70 ал.1 т.2 от НПК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив. Видно от мотивите на първоинстанционното определение, първоинстанционният съд неправилно е приел, че първата предпоставка по чл.70 ал.1 от НК е налице, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, като не е отчел факта, че наказанието е било наложено за престъпление по чл.211 от НК, което е извършено в условията на опасен рецидив. Тази неточност в случая е без значение за правилността на определението по същество, тъй като както бе посочено по-горе, в конкретния случай е изпълнено изискването по чл.70 ал.1 т.2 от НК, което обуславя наличие на формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване.

Правилно първоинтанционният съд е приел, че в конкретния случай не е налице втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване по чл.70 ал.1 от НК, тъй като осъденият В. А. И. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Относно липсата на тази предпоставка, въззивният съд споделя напълно извода и съображенията на ОС-Плевен, изложени в мотивите на първоинстанционното определение.

С разпоредбата на чл.439а от НПК, законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В тази насока действително са събрани доказателства в полза на лишения от свобода, като същият демонстрира спазване на правилата на поведение в затвора, като от 2 показанията на свидетеля, разпитан в първата инстанция, се установява, че такова е било поведението на В. И. и при изтърпяване на множество други наказания от същия вид. Тези данни сами по себе си обаче не са достатъчни, за да се направи извод относно това, че плана на присъдата е изпълнен и лицето трайно е променило модела си на мислене във връзка с неговата ресоциализация след освобождаването му, където се цели същият освен да се върне към нормалния си живот в семейната среда в обществото да спазва законоустановените правила за поведение и да не се въздържа от противоправни прояви от характера на престъпления. По отношение на тази изискуема предпоставка, за да се вземе решение за положителен отговор по молбата му за условно предсрочно освобождаване, данни се черпят от становището на затворническата администрация по повод искането му.

Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. От приобщените доказателства не може да се направи извод, че изтърпяното до момента наказание е довело да поправяне на осъденото лице.

От разпита на свидетеля, който има впечатления и от предходни изтърпявания на наказания в същият затвор, се установява, че независимо от спазване на правилата в затворническото заведение, след напускането му престъпния модел на поведение се възстановява, като лицето е осъждано многократно двадесет и четири осъждания за престъпни прояви. Всичко това води до извода, че целите на присъдата не са изпълнени в пълен обем. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно-предсрочно освобождаване на осъдения от неизтърпяната част на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

С оглед изложеното, въззивният съд също намира, че обективните данни по делото не подкрепят извод за наличието на втората кумулативна предвидена предпоставка в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, а именно лишеният от свобода В. И. да е дал доказателства, че се е поправил.

Работата с осъдения, независимо от оставащия кратък срок на наказанието, следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение, с цел изпълнение на плана на присъдата и постигане в пълен обем на целите по чл.36 от НК, за изграждане на устойчиви навици за водене на законосъобразен начин на живот.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег.

№

720/25.09.2026год., постановено по ЧНД № 630/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. А. И. за условно предсрочно освобождаване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4