Решение № 1629 от 30.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1629 гр. Русе, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520101907 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищецът М. Е. И. твърди, че на 30.03.2023 г. е сключила с ответното дружество СТИК – КРЕДИТ АД договор за кредит, по силата на който й е предоставен заем в размер на 1600,00 лв. при фиксиран лихвен процент на заема 36,00 %, ГПР- 42,58 %. Съгласно договора, същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. Било договорено, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя при условията в договора, същият дължи неустойка в размер на 3125,51 лева, която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Заявява, че е усвоила отпусната сума, но счита, че не дължи плащанията за неустойка, като релевира подробни съображения в исковата молба. Счита, че така уговорената неустойка е загубила присъщите за неустойката обезщетителна и обезпечителна функции. На първо място, неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита и предпоставки за неоснователно 1 обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Предвидената неустойка била в размер почти равен на заетата сума, без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Освен това била предвидена да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Така се нарушавал принципа за спазване на добрите нрави. Небанковата финансова институция била поставила към ищцата неизпълними изисквания, като по този начин е допуснала нарушение на ограниченията предвидени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На второ място счита, че неустойката е в нарушение и излязла извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като били накърнени добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и по този начин се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на заемополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредита, т.к. се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № ***/14г. В ОУ били уредени условията, при които се предоставяли допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, но правата по този пакет не възниквали автоматично, с изпълнение на изискванията за това, а само били предоставени на заемодателя като възможност. Т.е., за да възникнели било необходимо допълнително съглашение между страните по договора. Счита, че след като е необходимо да се подпише ново споразумение, то не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора, която трябва да бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след достигане отново на съгласие между страните. Реално нямало допълнително предоставени услуги. В случая, срока който е бил уговорен за връщане на заетата сума е 24 м. и уговаряне на възнаградителна лихва от близо 300 % водел до необоснована печалба за заемодателя. Заявява, че сключения договор е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което моли съда да прогласи неговата нищожност, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ изискванията на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ разпоредбите на чл. 11, т.9, 10 и 11 от ЗПК относно същественото 2 съдържание на потребителските договори за кредит.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за кредит от 30.03.2023г. сключен със „Стик Кредит“ АД като противоречащ на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит.

Претендира разноските по делото.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен. Заявява, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като дружеството ответник е предоставило на ищцата отпусната в заем сума в размер на 1600 лв. на каса на Изипей. Заявява, че съгласно сключения договор страните се договорили, в чл. 20 и следващите от него, възможност на заемодателя да начисли неустойка, която не се претендира от кредитора. Заявява, че договорената неустойка не е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Относно дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение заявява, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, но въпреки това я намира за валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. В случая тя била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Видно било от договора, че неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъдело предоставено впоследствие същата не се начислявала. Излага подробни съображения, като цитира и практика на ВКС, както и ТР от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК. Моли съда да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище на процесуалния представител ищеца адв. Е. И. заявява, че поддържа исковата 3 молба, счита, че исковете са основателни и доказани. Претендира направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалния представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор на искова молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит от разстояние № ***, се установява, че на 30.03.2023 г. между ищцата М. Е. И. и ответното дружество СТИК – КРЕДИТ АД е сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на 1600,00 лева при следните условия: фиксиран лихвен процент в размер на 36,00 %; годишният процент на разходите – 42,58%. Между страните било уговорено, че заемателят ще върне главницата на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план, който е приложен по делото и са посочени падежите – от 30.04.2023 г. до 30.03.2025 г. Страните се споразумели, че общата сума за изплащане от страна на заемателя ще бъде в общ размер на 2459,77 лв. /главница + лихва/. Общо дължимата сума по кредита, когато не е осигурена гаранция / поръчител била договорена в размер 5585,28 лева / главница + лихва+ неустойка/.

Съгласно чл. 3 на договора, потребителят се задължил да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, както и такси, неустойки, обезщетения и други разходи /ако такива се дължат/ в сроковете и при условията на договора и погасителния план.

Съгласно чл. 17, ал. 1, потребителят се е задължил в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от сключване на договора, да: 1/ осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2/ предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо 4 изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 17, ал. 2, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрявали от кредитора. Одобрението се извършвало единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27 от договора, в случай че потребителят не изпълнил задължението си посочено в чл. 17, същият дължал на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласявали, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинявало на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита били базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласили, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължала само за периода, през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпвало неизпълнение на чл. 17, като потребителят дължал неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението било прекратено.

Видно от представената разпечатка от софтуерният продукт на ответното дружество, генерирал се автоматично, в преддоговорната информация по стандартен европейски формуляр, било предвидено обезпечение, под формата на поръчителство или гаранция.

Видно от погасителния план неустойката е разсрочена на 24 вноски.

Заключението на вещото лице по изготвената СИЕ сочи, че ГПР по 5 договор № ***/30.03.2023г е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, при следните общи положения: Размер на кредита 1600,00 лева. Лихвен процент на кредита - 36%. Срок за погасяване 24 месеца, като не са включени други такси или плащания.

Вещото лице е заключило, че общата сума, дължима от потребителя по договор № ***/30.03.2023г, изчислена към момента на сключването му е в размер на 2459,77 лв. от която 1600,00 лв. -главница и 859,77 лв. - договорна лихва. Като се добави и допълнително начислената неустойка за липса на обезпечение, съгласно чл.17 и чл.27 в размер на 3 125,51 лв. общата сума за погасяване възлиза на 5585,28 лв. Това е със 127% оскъпяване на кредита.

Погасената сума от М. Е. И. по процесния договор е 1600,76 лв., което съответства и на приложените разписки за извършвани плащания. От хронологията на вноските се вижда, че падежите не са спазвани, поради което Стик Кредит АД е начислило и лихви за просрочие и други разходи за неизпълнение.