Решение № 36 от 19.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Велико Търново, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20254100501050 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на С. В. Т. и Е. В. Т., чрез адвoкат Ж.Д., АКХасково, против решение № 964 от 07.08.2025 г. постановено по гр. д. № 1724/2023 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК 205942517, искове с правна квалификация по чл. 439, ал.

1 ГПК за установяване недължимост за всяка от тях от размера на формирания общ дълг на наследодателя им В.С.Т., на следните суми: сума в размер на 13 400,00 лева, представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2009 г., сключен между „ОББ“ АД и В.С.Т.; сума в размер на 1 715,55 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г.; сума в размер на 10,86 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г., законната лихва върху главницата от 25.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 965,57 лева, за които суми са издадени заповед № 817 от 26.03.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 26.03.2010 г. по ч. гр. дело № 659/2010 г. по 1 описа на Районен съд Горна Оряховица и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № № 20188960400664/2018г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег. № 896, с район на действие Окръжен съд Велико Търново.

Процесуалният представител на въззивниците развива съображения, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно е прието, че давността по образуваното изпълнително дело е започнала да тече на 04.06.2019 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като сочи, че правилната дата е 14.04.2020 г., когато се твърди, че е извършено последното плащане по изпълнителното дело от работодателя, както и че за периода 14.04.2020 г. – 14.04.2025 г. не са предприемани изпълнителни действия годни да прекъснат давността. Посочва, че с насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника давността не е прекъсната, тъй като последният не бил уведомен надлежно, а също така и поради това, че за да бъде прекъсната давността следва да бъде извършен опис и оценка на движимите вещи, като се твърди, че доказателства за такива изпълнителни действия по делото няма. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде постановено решени по същество на спора, с което да бъде прието за установено по отношение на „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК 205942517, че Е. В. Т. и С. В. Т., в качеството си на наследници на В.С.Т. не дължат на дружеството сумите:

13 400,00 лева, представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2009 г.; 1 715,55 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г.; 10,86 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г., законната лихва върху главницата от 25.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 965,57 лева. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивниците разноски за двете инстанции. Релевират възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, чрез процесуалния й представител по делото, който в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на същата. Развива съображения, че твърдението на процесуалния представител на въззивниците, че за периода 14.04.2020 г. – 14.04.2025 г. изпълнителни действия спрямо длъжниците не са предприемани и поради което давността е настъпила в хода на процеса, е невярно. Твърди, че на основание чл. 432, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 229, ал.1, т. 2 ГПК при смърт на длъжника изпълнителното производство се спира до конституирането на наследниците му, като в процесния случай наследницитеответните страни по делото не са конституирани, тъй като отказват да получат покани за доброволно изпълнение и всячески осуетявали изпълнението, сочи, че след смъртта на наследодателя на ищците давност не тече, както и че с предявяването на 2 процесните искове с правна квалификация по чл. 439 ГПК давността спира да тече.

Сочи се, че делото е образувано на 21.08.2023 г. като от този момент кредиторът е в невъзможност да извършва изпълнителни действия. Акцентира се по отношение на твърдяно неакуратно процесуално поведение на процесуалния представител на ищците, целящо изтичане на давността в хода на процеса, което обстоятелство да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените от въззиваемия разноски за въззивното производство. Релевира възражение за прекомерност, при условие, че насрещната страна претендира адвокатско възнаграждение в размер поголям от 1 200,00 лева.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Ищците С. В. Т. и Е. В. Т., в качеството си на наследници на В.С.Т.- техен баща, починал на 19.11.2022 г., чрез процесуалния си представител адвокат Ж.Д.- ХАК основават исковите си претенции по делото на чл. 439, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищците развива съображения, че срещу наследодателя на ищците В.С.Т. по ч. гр. д. № 659/2010 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица са издадени заповед № 817 от 26.03.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 26.03.2010 г. в полза на „ОББ“ АД за сумата в размер на 13 400,00 лв., представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2009 г., сумата в размер на 1 715,55 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г., за сума в размер на 10,86 лв., представляваща 3 наказателна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -25.03.2010 г., до окончателното й изплащане, както и за направените разноски по делото в размер на 965,57 лв., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20107280400221/2010 г. по описа на ЧСИ Д.К. с peг. № 728, с район на действие ВТОС, с взискател „ОББ“ АД и длъжник В.С.Т.. Твърди, че ищците не дължат сумите, за които е образувано изпълнителното дело, тъй като по отношение на тях е изтекла предвидената в закона погасителна давност и задължението е погасено по давност.

Излага обстоятелства, касателно осъществените по образуваното изпълнително дело действия, като посочва, че вземането на кредитора „ОББ“ АД е било цедирано двукратно първо на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, а в последствие и на „С.Г. Груп“ ЕАД, като по молба на последния, след като изпълнителния лист и заповедта за изпълнение били върната по молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20188960400664 по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 896, с район на действие ВТОС, като на 01.10.2018 г. В.Т. бил уведомен за новото изпълнително дело, както и за наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Общинско предприятие поддръжка пътна инфраструктура и озеленяване" гр. Горна Оряховица. Претендират, че е настъпила предвидената по закон погасителна давност, тъй като от 01.11.2012 г.- датата на прекратяване на трудовия договор на Т. с „Румопласт - 94" ООД до 01.10.2018 г.- налагането на запор на трудовото възнаграждение в „Общинско предприятие поддръжка пътна инфраструктура и озеленяване" гр. Горна Оряховица по изпълнителните дела не са предприемани действия по принудително изпълнение. Твърдят, че в резултат на бездействието на ответника вземанията му по изпълнителен лист от 26.03.2010 г. са погасени по давност.

Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника плащане на по 1/2 за всеки от тях от размера на формирания общ дълг на наследодателя им В.Т., на следните суми: в размер на 13 400,00 лв., представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2009 г., сумата в размер на 1 715,55 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г., за сума в размер на 10,86 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.03.2010 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 965,57 лв., поради погасяването им по давност. Процесуалният им представител претендира да бъдат присъдени направените от ищците разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представил на ответника развива съображения за неоснователност на предявените 4 искове. Твърди, че са извършвани множество действия по изпълнителните дела, които са прекъсвали давността, позовава се на различни тълкувателни актове, действали по време на принудителното изпълнение, касателно погасителната давност. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Не е спорно по делото, а и видно от приетите писмени доказателства се установява, че, по ч. гр. д. № 659/2010 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица са издадени заповед № 817 от 26.03.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 26.03.2010 г. в полза на „ОББ“ АД срещу В.С.Т. за сумата в размер на 13 400,00 лв., представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.04.2009 г., сумата в размер на 1 715,55 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г., за сума в размер на 10,86 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 27.04.2009 г. до 24.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.03.2010 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 965,57 лв.

Въз основа на подадена молба, вх. № 02996 от 23.04.2010 година от кредитора „ОББ“ АД до ЧСИ Д.К. с peг. № 728 на КЧСИ, на 05.05.2010 г. е образувано изпълнително дело 20107280400221 за събиране на сумите по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист срещу В.С.Т.. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 04937/14.05.2010 г., връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради отсъствието му от адрес и пребиваването му в чужбина. По искане на взискателя „ОББ“ АД на 03.05.2012 г. ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. при „Румопласт - 94“ ООД, запорното съобщение е връчено на 01.06.2012 г., когато е и връчена заповедта за незабавно изпълнение лично на длъжника, като са постъпвали суми по сметка на ЧСИ Д.К. въз основа на запора, наложен върху трудовото възнаграждение на длъжника В.Т. за периода 11.06.2012 г. - 09.11.2012 г., а видно от писмо с изх. № 1/06.11.2012 г., от „Румопласт - 94“ ООД е, че работодателят на длъжника е уведомил ЧСИ Д.К., че считано от 01.11.2012 г. е прекратено трудовото правоотношение с длъжника В.Т., поради което няма да изпълнява задължението във връзка с наложения запор върху трудовото възнаграждение. Въз основа на молба с вх.