Определение № 20174 от 17.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20174 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100508900 по описа за 2025 година

Производството е по 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413,ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. И. Б. с ЕГН: ********** против Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК постановена на 03.04.2025 г. по ч. гр. д. № 70087/2024 г. на CPC, 88 с-в в частта за разноските.

Твърди, че разноските присъдени в полза на заявителя за адвокатско възнаграждение са намалени неправомерно и моли да се приведат до поискания и заплатен от заявителя на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ представлявано от адвокат Д. М.-хонорар в размер от 600 лв.

Като прецени доказателствата и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното разпореждане Районен съд гр.София е осъдил длъжникът "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: 200599406 да заплати на заявителя Н. И. Б. с ЕГН:

********** сумата 5.69 лева , представляваща неоснователно платена сума, представляваща договорна лихва по недействителен договор за кредит между страните, ведно със законна лихва за период от 22.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС. Уточнено е,че вземането произтича от неоснователно обогатяване на кредитора "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД по Договор за потребителски кредит № 1125308 от 17.02.2022 г.

При определяне размера на разноските и конкретно тези за адвокатско възнаграждение съдът е преценил правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия и изключване на възможността адвокатското възнаграждение да се превръща в източник на неоснователно обогатяване.Ето защо е определил адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС.

Разпореждането е правилно.

Според чл.7,ал.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване 1 на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. При липса на минимум и 1000 лв. максимален интерес минималното възнаграждение е 400 лв. ,но предвид мотивите на решението на Съда на ЕС по дело C[1]438/22 наредбата за минималните адвокатски възнаграждения служи само като ориентир, а конкретният размер се определя по преценка на съда, отчитайки вида на спора, интереса, извършената процесуална дейност и фактическата и правна сложност.

В конкретния случай съдът е намалил възнаграждението от 600 лв. на 240 лв. с ДДС предвид факта,че главното вземане е в минимален размер от 5.69 лева и е очевидно,че в производството стремежа е да се съберат големи разноски при минимален материален интерес и по дело без фактическа и правна сложност.

Ето защо разпореждането на СРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК постановена на 03.04.2025 г. по ч.гр.д. № 70087/2024 г. на CPC, 88 с-в в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2