Решение № 136 от 04.07.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Габрово, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234200500201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК” АД, против Решение № 141/16.03.2023 г., постановено по гр.д. № 785/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, в частта, с която са отхвърлени предявените против М. Й. К. искове с основание чл. 422 от ГПК за : главница в частта от 5944.35 лева до пълния й претендиран размер от 7865.65 лева; договорна лихва за периода 21.05.2020 г. до 19.07.2020 г. в размер на 1 231.76 лева; лихвена надбавка за забава за периода 21.05.2020 г. до 19.07.2021 г. в размер на 105,19 лева и дължими заемни такси в размер на 120,00 лева.

Според жалбоподателя решението в обжалваната част е неправилно и необосновано като се прави искане въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на разноските пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

В законния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответницата по жалбата, с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено на осн.

1 чл. 422 от ГПК, че М. Й. К., ЕГН********** дължи на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК121830616 главница в размер на 5 944.35 лева по договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове: за главницата в останалата част до размер на 7865.89 лева и изцяло за 1231.76 лева договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 19.07.2020 г. ; за 105.19 лева лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 19.07.2021 г. и за 120.00 лева дължими заемни такси.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2018 г. сключен при Общи условия с кредитополучателя М. Й. К. с ЕГН **********.

Процесният Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2018 г. представлява договор за потребителски кредит, поради съдът е извършил служебна проверка дали клаузите на договора са нищожни.

Прието е, че предсрочната изискуемост на вземането по Договора е обявена от банката по чл. 19.1. и чл. 19.4. от ОУ. В поканата- уведомление, изпратено до длъжника чрез ЧСИ Зв. Василева и връчена по реда на чл. 47 от ГПК, Банката е посочила, че поради забава в плащанията на задълженията по Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2018 г., конкретният кредит е обявен за предсрочно изискуем, като от датата на получаване на съобщението цялата непогасена главница става предсрочно изискуема, ведно с дължимите договорни и наказателни лихви. При това съдържание на съобщението, съдът е приел, че не са спазени изискванията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - в уведомлението, не е посочен размерът на дължимите суми, нито като главница, нито като лихви, размер на забавите и т.н. Посочено е, че е налице забавяне на плащанията, но не се уточнява по отношение на кои суми са те. Съдът е приел е, че е налице формално отправяне на уведомление, което не съдържа данни за точния размер на дълга, поради което не може да се приеме за редовно уведомление за обявената предсрочна изискуемост. С оглед на това е счетено, че не е налице изискуемост на цялото задължение по кредита към момента на предявяване на заповедното производство.

Първоинстанционният съд е приел още, че задължението на ответника за погасяване на кредита е останало такова, каквото е записано в първоначалния и единствен двустранно подписан погасителен план, тъй като няма данни и доказателства ответната страна да е получавала изготвените нови погасителни планове, съгласно чл.14 от Договора за потребителски кредит.

Прието е, че по начина, по който е формулирана клаузата за увеличаване на дължимата по кредита лихва, последната може да се счита нищожна като неравноправна на основание чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителите, тъй като банката като доставчик на финансовата услуга, уговаряйки едностранна промяна на лихвения процент не е поела задължение да уведоми другата страна за правото й да прекрати незабавно договора, съгласно чл. 144, ал.2, т.1 от ЗЗП.

2

В съдебното решение е прието още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за заем следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Според съда, в процесния договор е посочен годишен процент на разходите - 11,60 %, но не е ясно нито какво конкретно включва той, нито как е формиран в конкретния случай. В Общите условия е записано общо какво включва ГПР, но без никаква конкретизация за процесния договор.

Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност на договора, поради което съдът е приел, че на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

По изложените по- горе съображения първоинстанционният съд е приспаднал от размера на отпуснатия кредит -10 000 лева, заплатените от кредитополучателката 4 055.65 лева за погасяване на задълженията по сключения договор и е приел, че кредитополучателката дължи връщане на още 5 944.35 лева главница. Поради това исковата претенция за главница е счетена за частично основателна и е признато за установено вземането на ищеца за сумата от 5 944.35 лева. За разликата до общо претендираното вземане за главница, лихви и такси искът е отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд като извърши проверка на първоинстанционното решение намира, че последното е валидно и допустимо.

От представените по делото доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и М. Й. К. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2018 г. Договорът носи подпис за страните по него. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателката кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв., със срок за издължаване на кредита – 84 месеца, считано от неговото усвояване, на равни месечни вноски, включващи главница, лихва и такси, съгласно погасителен план, съдържащ информация за общата сума, дължима от кредитополучателя, с падежна дата на издължаване на месечните вноски – 20 – то число на месеца. В чл. 8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 10 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6 – месечен Софибор 0.163% и преференциална надбавка в размер на 9.837%, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“ съгласно Приложение № 2 към договора сключен между страните. Предвидено е, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Съгласно договора максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6 – месечен Софибор към съответната дата и надбавка в размер на 13,287 %. Уговорено е, че независимо от промяната на лихвения процент, 3 свързана с неизпълнение на Условията, той се променя и с промяната на 6 – месечния Софибор по реда и в сроковете, посочени в общите условия. Съгласно чл. 9 от договора годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е 11.60 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия. Кредитът е обезпечен със залог на вземания в лева. Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с които кредитополучателката се е запознала, което е декларирала с подписването на договора. В Договора е отразено, че е сключен в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните.

По делото са приети Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани за кредитор и кредитополучател и неразделна част от договора за кредит, в които – чл. 7.1. е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на лихвените индекси 6 – месечен Софибор за кредити в лева и се променя от кредитора два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли.

При промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополуателя, като в чл.14 от Договора за кредит за текущо потребление е договорено кредитополучателят да получава информация за новия размер на месечната вноска за лихва и/или главница и нов погасителен план чрез електронно банкиране „ДСК Директ”.

Съгласно чл.7.8 от ОУ лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. В чл. 9.1 е предвидено какво включва ГПР. В чл. 11.1 е уредена възможност за кредитополучателя по всяко време да погаси предсрочно част или целия остатък от ползвания кредит, като не дължи обезщетение за предсрочно погасяване на кредитора – чл. 12.1. Според чл. 18.1 при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.

След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД – чл. 18.2. Уредени са и случаите, в които банката може да превърне кредита е предсрочно изискуем, както и правото на отказ от договора за потребителски кредит и срока и начина на неговото упражняване, в който случай кредитополучателят не дължи обезщетение или неустойка – чл. 19 – 29 от ОУ.

Като доказателство по делото е приет и Погасителен план с посочен в него ГПР, като в погасителния план е посочен начина на разпределение на вноските с посочване на дата на вноската, лихвен процент (10.00 %), разпределението на дължимите суми във всяка 4 вноска – включваща главница, лихва, дължима такса и общ размер на месечната вноска, ГПР – 11.60 %, подробно са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР.

По делото се приложени подписани от кредитополучателката Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньори плюс”, както и „Условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, носещ подписи на страните по него. В заявката за ползване на преференциален лихвен процент кредитополучателката е удостоверила, че е закупила платежен пакет „ДСК Pay +” и се е задължила да осигурява по разплащателната си сметка открита в „Банка ДСК” месечни постъпления на работна заплата в размер на не по- малко от 600.00 лева, както и да извършва месечно плащане на минимална осигурителна вноска в размер най – малко на 10 лева в ДПФ”ДСК Родина”.