Решение № 3833 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3833 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100509970 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

С Решение №14797/30.07.2025 г., постановено по гр. д. №505/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав е отхвърлен предявеният от С. А.

Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Разлог, ул. „******** срещу Прокуратура на Република България, с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на непозволено увреждане от страна на служители на ответника, изразяващи се препятстване да се запознае с материали по досъдебно производство № 268/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Луковит, образувано по преписка с вх. № 2730/2023 г. на Районна прокуратура - Ловеч, както и откази да й бъдат предоставени копия от материалите по делото.

Срещу решението са постъпили въззивна жалба вх. №275837/15.08.2025 г., подадена от адв. А. Р. в качеството му на процесуален представител на ищцата в първоинстанционното производство С. Д., както и въззивна жалба вх. №281599/22.08.2025 г., подадена от С. Д. лично, което следва да се счита за допълнение към първата. Във въззивните жалба са развити подробни съображения относно неправилността на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по 1 съществото на спора, с който предявеният от ищцата иск да бъде уважен.

Въззивницата счита за неправилен извода за недоказаност на противоправните действия на служителите на прокуратурата, препятствали запознаването й с материалите по преписката. Именно такива били действията по неоснователно бездействие по исканията по чл. 31 ЗАдв. Поддържа, че съгласно нормата на адвоката се дължи безусловно запознаване с материалите по всяко дело, без значение дали е упълномощен за това или не. Излага, че осигуряването на необходимите и разумни условия за запознаване с делото е задължение на ответника, което той не е изпълнил. Това задължение следвало от нормата на чл. 29 ЗАдв, което се отнасяло и до нея като доверител на адвоката, защото чрез правата на последния се защитават правата и на самата страна.

Поддържа, че по делото се установява причинно-следствената връзка между извършените противоправни действия и настъпилите вреди. Излага оплаквания срещу начина на водене на разследването, както и неговия краен резултат.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор, както и допълнение към същия, от въззиваемата страна Прокуратура на Република България, с които сезиращи съда документи жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорва твърденията за извършени от служители на прокуратурата противоправни действия, които да обуславят ангажиране отговорността на последната.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че по делото не се установява нарушение на правата по чл. 31 и чл. 29 ЗАдв, а напротив. Приел е, че на ищцата и нейния процесуален представител, при посещение на място в Окръжна прокуратура – Ловеч, им е предоставен физически достъп до образуваното досъдебно производство. По отношение на твърдяното противоправно поведение, изразяващо се в отказ да бъде връчено постановление за прекратяване на досъдебното производство е приел, че доколкото ищцата не попада в кръга от лица по чл. 243, ал. 4 НПК, то връчване на препис от прокурорския акт не й се дължи. В заключение е счел, че макар да има доказаност на претърпени вреди, изразяващи се в негативни изживявания – възмущение, обида, чувство на безсилие към беззаконието, недоказани са останали доказване противоправно поведение от страна на ответника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 2 атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

В съдебната практика (вж. - ППВС №7/1958 г., ППВС №4/1961 г., ППВС №9/1966 г., ППВС №4/1975 г., ТР №59/1974 г. на ОСГК, реш. № 465/28.12.2012 г. по гр.д. №1157/2011 г.,IV г.о., реш. №142/05.06.2013 г. по гр.д. №419/2012 г.,IV г.о., реш. № 503/21.07.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г., III г.о., реш. № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV г.о.,реш. № 63/ 01.03.2016 г. по гр.д. № 4885/2015 г., ІV г.о. и др.) е изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа.

Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.

Между страните не се спори, че с постановление от 26.09.2023 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл.

316 НК за това, че на 13.03.2022 г. в с. Бежаново, обл. Ловешка, е съставен неистински частен документ – Договор за наем на земеделска земя между А.Д.Д., в качеството на наемодател, и „Булфем-Н.“ ЕООД с управител Н.Г.Н., в качеството му на наемател, и употребен, за да се докаже, че съществува правно отношение между наемодател и наемател за представяне за временно и възмездно на земеделска земя – нива с площ 7.341 дка – имот кад. № 044004 в м. Долна Турия, землище на с. Бежаново, обл. Ловешка. По-нататък, по делото се установява, че с постановление от 14.03.2024 г., РП Ловеч е прекратила на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК наказателното производство по досъдебно производство № 268/2023 г. на РУ Луковит, преписка с вх. № 2730/2023 г. на РП Ловеч, образувано с постановление от 26.09.2023 г. за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като с постановление от 17.12.2024 г. Окръжна прокуратура - Ловеч, след изискано за служебен контрол е отменила същото, като е върнала преписката, ведно с досъдебното производство за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на постановлението задължителни указания. С постановление от 03.04.205 г. РП - Ловеч е спряла наказателното производство по досъдебното производство № 268/2025 г. на РУ на МВР Луковит, преписка с вх. № 3

2730/2023 г. на РП Ловеч на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

На първо място, следва да бъде уточнено, че ищцата има качеството на свидетел по образуваното и водено досъдебно производство, с оглед на което правата, с които разполага са уредени в чл. 112 НПК, според който свидетелят има право да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси, да се яви на разпит с адвокат, както и да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му. Право на свидетеля на достъп до материалите от досъдебното производство не е регламентирано, като той не е и сред лицата, на които се предявява разследването.

Въпросите относно начина на водене на разследването, както и наличието или липсата на извършено престъпление, не са предмет на настоящото производство, поради което всички оплаквания, залегнали във въззивните жалби, които се отнасят до тези въпроси са неотносими и не следва да бъдат разглеждани по същество.

По отношение на твърдяното противоправно поведение от страна на служителите на прокуратурата, изразяващо се в отказ да се предостави достъп до материалите по досъдебното производство, както и да бъдат издадени преписи от прокурорската преписка, в това число и от постановлението за прекратяване на досъдебното производство, съдът намира за установено следното.

Представените по делото разпечатки на хартиен носител от изпратена имейл кореспонденция не са годни доказателства, установяващи валидно сезиране с искане за достъп до материалите по процесното ДП, както и за издаване на преписи. Инкорпорираните в имейлите молби не са подписани по надлежния съгласно Регламент (ЕС) 910/2014 и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, квалифицираният електронен подпис, който е равностоен на саморъчен такъв. От друга страна, от дадените св. показания на св. К.И. се установява, че периодично е посещавал прокуратурата с цел проверка на развитието по сигнала, като през октомври 2024 г. заедно с ищцата посетили ОП- Ловеч, където след продължително изчакване им бил предоставен достъп до делото, но им било казано, че не могат да правят снимки на находящите се по преписката материали. Свидетелят разказва, че условията за преглед на делото били крайно неудобни, съпроводени с шум, липса на пространство и видимо нежелание от страна на служителката да съдейства.

Предвид неоспореното и от ищцата обстоятелство, че достъп до материалите й е бил предоставен, то неоснователни се явяват твърденията за бездействие на служителите на прокуратурата в тази насока. Условията, при които им е била предоставена за запознаване преписката, не могат да бъдат 4 приети като извършени от служителите противоправни действия, доколкото не нарушават законоустановени правила за осъществяването на тази дейност.

По отношение на отказа да бъдат издадени преписи от материали от досъдебното производство, от една страна, липсват доказателства за валидно сезиране, по което да е налице изричен или мълчалив отказ, а от друга следва да бъда казано следното. При семантичното тълкуване на тази разпоредба на чл. 31 ЗАдв се вижда, че тя дава права на адвоката, съответно задължава посочените органи да му окажат съдействие, изключително и само поради качеството му на адвокат. Той има право на „свободен достъп“, „с предимство“, „навсякъде, където е необходимо“, само въз основа на качеството си адвокат. Да се приеме обратното означава въобще да се обезсмисли нейното съществуване, понеже чрез упълномощаване справки могат да бъдат извършвани от всяко лице и без да е адвокат /в този смисъл е Решение № 9799 от 03.11.2022 г., постановено по адм. д. № 3896/2022 г. на Върховния административен съд/. Съгласно чл. 78, ал. 2, изр. трето ПАС начинът, по който адвокат който не е пълномощник на страна по делото може да получи преписи от книжата, като това става въз основа на писмена молба.

Дори да бе доказано подаването на писмена молба от страна на адв. И. за издаване на преписи от материалите по досъдебното производство, то по този начин биха се нарушили неговите права в качеството му на адвокат, които произтичат от специалния ЗАдв и той би имал интерес да искат отмяната на този отказ.