Определение № 3166 от 26.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2417/2025
- Вид
- Определение № 3166
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2, изр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 29, ал. 1, предл. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3166 гр. София, 26.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катерина Рачева
Членове:
Владимир Вълков
Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502417 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
С определение № 2867/11.07.2025 г. на СГС, VІ - 9 с - в, по т. д. № 1192/2023 г., поправено с определение № 2868 от 11.07.20225 г. по същото дело по реда на чл. 247 ГПК, ищецът „Вип Паркет“ ЕООД, ЕИК 201617469 е осъден да заплати на ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 960 лв. - разноски по делото за адвокатски хонорар, като е искането на ответника, в молба от 09.05.2024 г., е отхвърлено за присъждане адвокатски хонорар над 940 лв. до 1 500 лв.
Частна жалба срещу определението, в частта в която искането е уважено, е подал ищеца „Вип Паркет“ ЕООД, който го оспорва с доводи, че е незаконосъобразно в тази част. Излага подробни съображения, че не са представени доказателства за направени разноски в претендирания размер. Според ищеца такова доказателство не съставлява представената фактура, тъй като не е представен договор за правна защита, въз основа на който тази фактура е издадена. Отъждествяването на договора с фактура е в нарушения на процесуалния закон. Оспорва фактурата по реда на чл. 193 ГПК.
Твърди, че фактурата, като частен документ, е антидатирана, по отношение на ищеца.
Излага подробни съображения, че платежното нареждане не съставлява доказателство за заплащане на сумата, само за нареждане на операцията и е възможно сумата да не е налична по сметката на получателя. Позовава се на практика на ВКС, като поддържа, че по делото не е установено, че сумата е реално заплатена – т. е., че е постъпила по сметката на получателя. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени определението и да се остави без уважение молбата на банката за присъждане на разноски за СГС.
Ответникът „Юробанк България“ АД, чрез представителя си, оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор. Подържа, че по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и СГС правилно е присъдил 1 такова в полза на ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК. Номерът на фактурата е цитиран в приложеното платежно нареждане. Сочи, че доказателствата за заплащане на сумата са достатъчни за да се приеме, че разноските са направени реално. Моли да се потвърди определението.
От своя страна ответникът „Юробанк България“ АД също е подал частна жалба срещу определението, в частта, в която молбата за заплащане на адвокатско възнаграждение не е уважена изцяло. Счита, че неправилно съдът е приел, че разноските от 1 500 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение са прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на спора и ги е намалил на 960 лв. с ДДС. Поддържа още, че исковата молба не е върната поради недопустимост, а са разменени книжа, банката е депозирала отговор, подадена е уточнителна искова молба, по която са направени допълнителни възражения от ответника. Неправилно съдът е приел, че при определяне справедливия размер на възнаграждението не е обвързан с Наредба № 1/2004 г., която е ориентир за съда относно размерите на адвокатските възнаграждения.
Счита, че обратното становище би толерирало недобросъвестното поведение на страната по завеждане на недопустими искови производства. Моли да се отмени определението и да се присъди пълният размер на адвокатското възнаграждение.
Ищецът „Вип Паркет“ ЕООД, чрез представителя си, е оспорил частната жалба на ответника като неоснователна в писмен отговор. Излага подробни съображения, идентични с тези в неговата частна жалба. Основно поддържа, че не е установена плащане на сумата и че не е доказано, че платежната операция е извършена. Не са изложени съображения относно размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като разгледа жалбата и данните по делото, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.
В случая, с разпореждане № 3793/30.04.2024 г. на дело № 1192/2023 г., на СГС, VІ – 9 с - в, което е влязло в сила на 30.06.2025 г., съдът е прекратил производството по иска по чл. 29, ал. 1, предл. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като е приел, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник.
Определението е съобщено на ответника на 02.05.2024 г.
С молба от 09.05.2024 г., в срока за обжалване, ответникът е поискал по реда на чл. 248 ГПК присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като е представил към молбата фактура и платежно нареждане за заплатени разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. с ДДС. Във фактурата № 1088 от 23.11.2023 г. е посочен номера на делото, а в преводното нареждане от 14.12.2023 г. е посочен номерът на фактурата.
С оспореното определение № 2867/11.07.2025 г. на СГС, VІ - 9 с - в, по т. д. № 1192/2023 г., поправено с определение № 2868 от 11.07.20225 г. по същото село по реда на чл. 247 ГПК, ищецът „Вип Паркет“ ЕООД, ЕИК 201617469 е осъден допълнително да заплати на ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК сумата 960 лв. - разноски по делото за адвокатски хонорар, като е искането на ответника, в молба от 09.05.2024 г., е отхвърлено за присъждане 2 адвокатски хонорар над 940 лв. до 1 500 лв. Съдът е приел, че пълният претендиран размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на спора и го е намалил на 800 лв. без ДДС - 960 лв. с ДДС.
По същество на жалбата настоящият състав намира следното :
По общите правила на чл. 78 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, ако: 1) искът е отхвърлен изцяло или частично - съразмерно на отхвърлената част от иска /чл. 78, ал. 3 ГПК/; 2) искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл. 78, ал. 2 ГПК/; 3) производството е изцяло или частично прекратено - съразмерно на прекратената част /чл. 78, ал. 4 ГПК/.
Следователно на общо основание по чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, независимо от основанието за това.
Спор между страните, че при прекратяване на производството се дължат разноски в полза на ответник а н я м а . Основният спор касае извършването на разноските и техният размер.
Следва да се посочи, че съгласно последователната практика на съдилищата и ВКС при прекратяване на делото в закрито заседание ответникът няма задължение да представи доказателства за направените разноски още с отговора на исковата молба.
Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането, като представи доказателство за сторените разноски и в срока и по реда на чл. 248 ГПК. Разноските трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т. е. да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство (определение по ч. гр. д. № 1389/2020 г. на I т. о. на ВКС, определение № 300 от 16.08.2022 г. по ч. гр. д. № 1147/2022 г., г. к., ІV ГО на ВКС).
В случая към молбата са разноски е представена фактурата № 1088 от 23.11.2023 г. в полза на адвокатско дружество „Д. и Б.“, в която е посочено, че банката е заплатила възнаграждение за адвокат по номера на делото на СГС, а в преводното нареждане от 14.12.2023 г. е посочен номерът на фактурата. Представено е и пълномощно от страна на банката, с което адвокат Д. е упълномощена да представлява банката по конкретното дело. Съдът намира, че тези доказателства са достатъчни да се обоснове извод, че разноски за адвокатско възнаграждение са реално направени от страна на банката. Възраженията на ищеца за липса на доказателства за заплащане на разноските са неоснователни.
Относно размера на възнаграждението следва да се посочи, че той се определя освен от защитавания интерес и от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа по него. Макар и чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препраща към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004 г. МРАВ, настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.
В този смисъл разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС 3 следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
СГС е съобразил посочената практика, като е приел, че размер на адвокатско възнаграждение за ответника от 1 500 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия единствено по подаване на отговор на исковата молба. Обосновано СГС е приел, че възнаграждение следва да се присъди в намален размер. Не са налице основания за промяна в изводите първостепенния съд относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение за ответната банка.
По изложените съображения определение № 2867/11.07.2025 г. на СГС, VІ - 9 с в, по т. д. № 1192/2023 г., поправено с определение № 2868 от 11.07.20225 г. по същото дело по реда на чл. 247 ГПК, следва да се потвърди изцяло по двете жалби на страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изяло определение № 2867/11.07.2025 г. на СГС, VІ - 9 с - в, по т. д. № 1192/2023 г., поправено с определение № 2868 от 11.07.20225 г. по същото дело по реда на чл. 247 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалва по реда на обжалване на решението пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4