Определение № 1511 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1511 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900665 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Д. А., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.С. В., съдебен адрес **, против “ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“ЕАД, ЕИК 129007111, седалище и адрес на управление гр.Сопот, обл.Пловдив, ул.“И. Вазов“ №1, с която е предявен иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства въз основа на заявление №20241031172839, а именно – заличаване на ищеца като член на съвета на директорите на дружеството и вписване на негово място на С.Н.Г.

Ищецът твърди, а това се установява и след справка в търговския регистър, че въз основа на горното заявление на 06.11.2024 г. по партида на ответното дружество са вписани промени в състава на съвета на директорите, като са заличени И. А.С. и И. Д. А. и на тяхно място са вписани нови членове на съвета – И. Й.Г. и С.Н.Г. Промените са вписани въз основа решение на съвета на директорите на „ДЪРЖАВНА КОНСОЛИДАЦИОННА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК 121031861, като орган на управление на едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Докато първият е освободен по повод подадена от него молба, ищецът не е подавал такава. В решението не е посочено конкретното основание за неговото приемане, отсъстват предпоставки по чл.24, ал.1 и ал.2 от Закона за публичните предприятия, поради което според ищеца взетото решение не поражда правно действие, съответно не съществува валидно прекратяване на договора за управление и контрол.

Възразява се още, че не е спазена разпоредбата на чл.65, ал.3 ТЗ решението да бъде взето от законния представител на едноличния собственик на капитала. Така се обосновава извод, че са вписани несъществуващи промени в обстоятелствата, регистрирани за ответното дружество и е формулирано искане това да бъде установено в отношенията между страните.

В уточняваща молба ищецът обосновава правния си интерес от предявения установителен иск с материалните последици за собствения му патримониум и с наличието на по-широк публичен интерес, тъй като предприятието е публично.

Разпоредбата на чл.130 ГПК вменява на съда да извършва проверка за допустимост 1 на предявения иск още при постъпване на исковата молба. Според посочената разпоредба, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. В тази връзка съдът констатира, че предявеният иск е недопустим.

Искът за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства е недопустим, тъй като, на първо място изложените в обстоятелствената част на исковата молба възражения са свързани със законосъобразността на решението на едноличния собственик на капитала, въз основа на което са извършени оспорените вписвания. В т.ІІ от ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС по тълк.д.№1/2002 г. е постановено, че при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на общо събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството), тъй като по този начин се заобикаля редът по чл.74 ТЗ или забраната трети лица да оспорват по реда на чл.71 и чл.74 законосъобразността на същите решения. Ищецът твърди, че не е член на ответното дружество, а трето по отношение членствения състав на дружеството лице, което не се ползва със защита по чл.71 и чл.74 ТЗ. Ако искът по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от трето лице, се основава на твърдения за порочно приемане на решения на органи на дружеството, би се стигнало до неоправдана намеса в работата на органите на дружеството.

Качеството на ищеца на член на съвета на директорите преди вписаните промени също не обосновава правен интерес от иска, тъй като ищецът, който не е акционер в ответното дружество, не притежава право да избира и да бъде избиран като управителен орган, а правоотношението с него е мандатно. С освобождаването му като член на съвета на директорите не се засяга личната му правна сфера, тъй като в тази сфера не се включва право на участие в управлението на дружеството. В тази насока Решение №311/06.02.2019 г. по т.д.№2742/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №234 от 23.12.2016 г., постановено по т.д.

№54/2016 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.) В него е прието, че правото на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл.123 ТЗ принадлежи на съдружниците, а не на управителя, който не е съдружник. Правата на управителя, който не е член на дружеството, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки, като законодателно уредена е в чл.141, ал.4 ТЗ свободната преценка на ОСС да освободи управителя, оттегляйки овластяването му (дадения мандат) по всяко време, без тази преценка да е обвързана с основания за освобождаване. Независимо, че касае дружество с ограничена отговорност, практиката е относима и към правоотношението, което се поражда с членовете на съвета на директорите, когато същите не са акционери в акционерното дружество.

Освобождаването на член на съвета на директорите не е обвързано със съществуване на каквито и да било основания и зависи единствено от свободната преценка на общото събрание, съответно на едноличния собственик на капитала при еднолично акционерно дружество. След като законодателят е предоставил в изключителна компетентност на 2 върховния орган на акционерното дружество правото да избира и освобождава едно лице като член на управителния му орган, като това може да бъде направено във всеки един момент и не зависи изобщо от поведението и волята на това лице, то трябва да се приеме, че освобождаването на член на съвета на директорите, както и вписването на такова обстоятелство в търговския регистър, няма как да засегне някакво субективно право на това лице.

По гореизложените съображения съдът намира, че е налице пречка за разглеждане на предявения иск – липса на активна процесуална легитимация, за която е задължен служебно да следи. Това налага на основание чл.130 ГПК исковата молба да бъде върната.

Производството по настоящото дело е недопустимо и следва да се прекрати. За това, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от И. Д. А., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.С. В., съдебен адрес **, против “ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ“ЕАД, ЕИК 129007111, седалище и адрес на управление гр.Сопот, обл.Пловдив, ул.“И. Вазов“ №1, с която е предявен иск по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства въз основа на заявление №20241031172839, а именно – заличаване на ищеца като член на съвета на директорите на дружеството и вписване на негово място на С.Н.Г.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№665/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ с.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред АС Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3