Решение № 644 от 11.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110169392 по описа за 2022 година

Д. Б. Ф.-М. е предявила срещу Р. Б. Г. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент с площ 44.75 кв.м, находящ се в /административен адрес/ с идентификатор ***********, както и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Д. Б. Ф.-М. срещу Р. Б. Г., с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 12870.96 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от недвижим имот апартамент с площ 44.75 кв.м, находящ се в /административен адрес/, за периода от 08.07.2020 г. до 31.10.2022 г., както и сумата от 1565.38 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2022 г.

Ищецът твърди, че се явява наследник на баща си Б.Ф.Г. починал на 28.10.2014 г. и на майка си А.Я. Г. починала на 27.10.2016 г., като ответницата се явява сестра на ищцата. Посочва, че Б.Ф.Г. и А.Я. Г. били собственици на недвижим имот, находящ се в /административен адрес/. Посочва след смъртта на Б.Ф.Г. в имота останали да живеят неговата съпруга и ищцата, а след смъртта и на А.Я. Г. през 2016 г. в имота живеела само ищцата. Посочва, че след смъртта на майка си в резултата на непрекъснато и необезпокоявано давностно владение за период от 5 години и била придобила ½ ид. част от имота наследен от нейната сестра Р. Б. Г., която трайно била загубила владението на имота. Посочва, че поканата изпратено чрез телепоща от 1 ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот през 2020 г. не била връчена на ищцата и не била прекъснала давностното й владение. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, прави уточнение на исковите претенции с писмена молба и в открито съдебно заседание и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в която оспорват предявените искове. Посочва се, че Б.Ф.Г. и А.Я. Г. са придобили процесния недвижим имот по време на брака си, като до тяхната смърт никой не бил упражнявал давностно владение по спрямо тях.

Оспорва се след смъртта на А.Я. Г. ищцата да е упражнявала владение по отношение на идеалните части на ответницата, като същата се явявала единствено държател на същите. Посочва, че ищцата не била започнала да свои идеалните части собственост на ответницата от просеното жилище.

Посочва, че дори ищцата да се явява владелец на имота, то тя била недобросъвестен, като не бил изтекъл предвидения 10 годишен срок до дата 13.02.2023 г., когато бил предявен иск за делба от страна на ответницата.

Твърди, че не били налице условията на прилагане на кратката пет годишна придобивна давност по отношение на ищцата. Твърди, че ищцата била получила изпратената от ответника покана за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот чрез телепоща на 08.07.2020 г., още повече, че били пратени две покани и уведомлението било връчено и чрез ЧСИ В.М..

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че А.Я. Г. и Б.Ф.Г. по силата на договор за покупкопродажба на жилище, сключен договор по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 05.05.1988 г. са придобили процесния имот, че ищцата и ответницата са наследници на А.Я. Г. и Б.Ф.Г., както и че след смъртта и на А.Я. Г. процесният имот се ползвал от ищцата. Горното се установява и от представените договор за покупко-продажба на жилище, сключен договор по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 116 от 05.05.1988 г., том № Х/88 г., съгласно който на А.Я. Г. и Б.Ф.Г. се продава новопостроено жилище /административен адрес/. По делото е представена и схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1447989 от 14.12.2022 г. на недвижим имот с идентификатор ***********, с адрес на поземления имот /административен адрес/, с площ 44.75 кв. м., предзначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна сграда, като собственици са посочени А.Я. Г. и Б.Ф.Г. на основание договор № 116, том Х от 05.05.1988 г.

От представеното удостоверение за наследници с № 12019 от 01.12.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Б.Ф.Г. е починал на 28.10.2014 г., като е оставил за наследници по закон: А.Я. Г. – съпруга, която е починала на 27.10.2016 г., Д. Б. Ф.-М. – дъщеря и Р. Б. Г. – дъщеря.

2

По делото е представено писмо от ответника изпратено до ищеца посредством телепоща, в което е посочено, че процесния имот считано от м.11.2016 г. бил съсобствен, като ответницата притежавала ½ ид. ч., поради което ищцата й дължала наем в размер на 500 лв. месечно. С писмото ищцата е поканена в едномесечен срок да заплати дела на ответницата или имотът да бъде продаден и да се разделяла сумата.

Представена е покана с изх. № 02.11.2022 г. от ответника Р. Б. Г. изпратена чрез ЧСИ В.М., с район на действие СГС, адресирана до Д. Б. Ф.М., съгласно която последната е поканена в тридневен срок от получаване на същата да заплати обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот представляващ ап. 65, находящ се в /административен адрес/ в размер на 12870.96 лв. и лихва за забава в размер на 1565.38 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2022 г.

По делото е представена искова молба с вх. № 39486 от 13.02.2023 г. на СРС, с която Р. Б. Г. е предявила срещу Д. Б. Ф. – Младенова иск за делба на процесния недвижим имот.

Разпитван е свидетелят А. Н., чийто показания съдът цени по реда на чл.

172 от ГПК, тъй като се явява съпруг на ищцата. Свидетелят посочва, че заедно със съпругата си от 1989 г. в жилището в /административен адрес/.

Посочва, че не бил закупувал жилището, бил давал пари на жена си, за да закупи жилището, като свидетелят не се занимавал с административни дейности, а по документи жилището се водило на името на майка й, но те го ползвали 34 години. Свидетелят посочва, че първо починал Б. Ф. бащата на Д., после А. Ф. майката на Д.. Посочва, че те полагали грижи за жилището, поради причината, че същото било закупено за тях.

Посочва, че имали договорка с родители на ищцата жилището да остане за тях, като през 2000 година, събирали пари, за да закупят жилище в кв.

„Люлин“ за сестра на ищцата, а за тях да остане това в „Дружба“. Посочва, че ответницата не била плащала нищо, дори и таксите за входа, за покрива, за асансьора, като свидетелят не я бил виждал през последните 15 години.

Твърди, че за заплащането на жилището в „Дружба“ давал пари на съпругата ми, за да бъде платено жилището, като през 1985 г. бил дал 5000 лв., за закупването на жилището чрез баща й и майка й. Посочва, че родителите на ищцата живеели в кв. „Хаджи Димитър“. Твърди, че приемали имота като техен, тъй като бил им даден от родителите на ищцата, като всички уговорки били устни. Посочва, че не си спомнял да бил присъствал на даването на парите от страна на жена му на нейните родители. Имотът в кв. „Хаджи Димитър“ бил на ищцата. Свидетелят бил присъствал на даването на парите на родителите на ищцата за закупуване на жилището на ответницата.

По делото е разпитан свидетелят П. Г., която посочва, че познавала ищеца от 1980 г.-1981 г., но не знаела адресът, на който живеела ищцата, тъй като дълго време не била в София и имала деменция, но била посещавала жилището с заедно с нея. Посочва, че родителите на ищцата казали, че щели да платят жилището на сестрата на ищцата като и самата ищца щяла да помогне с пари, а „съпругът на Краси“ платил това жилище, което било от родителите й, като той го бил платил напълно, като тези неща ги знаела, 3 защото била присъствала на разговор между ищцата и майка й, което било през 70-те години, когато беше жива майка й. Свидетелката посочва, че й било трудно, защото имала деменция и живеела във Видин, но когато идвала ищцата я водеше у тях. Посочва, че от ищцата знаела, че са помогнали заедно родителите й да платят жилището на сестра й. Свидетелката знаела, че ответницата имала претенции към жилището, като тя искала да й се плати половината като наследник.

Като свидетел по делото е разпитван и М. Б., която посочва, че познавала ответницата повече от 30 години и знаела за спор за наследствен апартамент в кв. „Дружба“. Посочва, че знаела от ответницата, че след смъртта на майка й тя искала имотът да се раздели, за да се продаде, да се даде под наем, да се направи нещо с него. Посочва, че знаела, че ответницата била пращала покана до сестра си за въпросния апартамент да се продаде или да се даде под наем, като свидетелката много добре си го спомняла датата, тъй като била с нея и на тази дата била сключила брак, като това се случило на 20.07.2020 г. Посочва, че се били събрали да празнуват по този повод в края на седмицата и ответницата получила обаждане от сестра й, след разговора ответницата била много разстроена, като казала, че обаждането било по повод това, което били пуснали по пощата. Твърди, че ответницата й показала бланката на поканата, когато излязла, която била от „Телепоща“, като свидетелката не била виждала съдържанието на документа, видяла само разписката и ответницата й казала, че го била изпратила до сестра си. Свидетелката уточнява, че това се случило на 08.07.2020 г. и било през пандемията. Ответницата постоянно търсила контакт със сестра си, за да се разберат или да продадат имота, или да го пуснат под наем. Посочва, че ответницата работила и в чужбина, като първо била за кратко в Гърция, след това няколко години в Италия и се върнала през 2011 г. и след това не била излизала да работи в чужбина. Ответницата се грижела за родители се, като първо починал баща й, после майка й, като те живеели в кв. „Хаджи Димитър“.

Разпитван е и свидетелят Б. В., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като се явява син на ответницата. Свидетелят посочва, че знаел, че майка му имала наследствен апартамент заедно с леля му, който се намирал в ж.к. „Дружба 2“, бл. 221, в който апартамент свидетелят бил ходил там като малък, като този апартамент бил на баба му и на дядо му. В този апартамент живеела леля му, а баба му и дядо му живеели в кв. „Хаджи Димитър“. Посочва, че ответницата постоянно се била интересувала от апартаментна, и се чувала с ищцата, виждала с нея, като знаел, че леля му била казвала, че ще и даде пари за половината апартамент, но това не се случило. Свидетелят не бил присъствал на такива разговори, но това го знаел от майка му. Посочва, че ответницата плащала данъците на апартамента.

Посочва, че знаел, че майка му била изпратила покана до леля му, която свидетелят не бил виждал, но знаел, че пишело за наем и за ползите, които била загубила за годините, в които ответниците не е ползвала апартамента.

Жилището в кв. „Люлин“ било на баща му и на майка му, като не знаел как било закупено, но знаел, че баба му и дядо му от страната на баща му са помагали за закупуването, както и баба му и дядо му от страна на майка му.

4

Посочва, че ответницата била работила в Италия, като когато се прибрала от чужбина баба му и дядо му били живи. Посочва, че не знаел дали някой живее в жилището в кв. „Дружба“, но мислел, че леля му живеела там.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154 от ГПК, е да установи правото си на собственост върху ½ идеална част от процесния имот, придобито на наведеното оригинерно основание, т.е. че е упражнявала в продължение на 5 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го своят, което е манифестирала спрямо ответника и с едностранни действия са превърнали държането на чуждата идеална част във владение. В тежест на ответника е да докаже възраженията си в т. ч., че страните са съсобственици на по ½ ид. ч. от процесния недвижим имот.