Определение № 3076 от 19.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3076 гр. София, 19.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000503149 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. Е. Ф., процесуален представител на въззиваемият А. Н. С., с която се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в справедлив размер.

Ответниците по молбата оспорват същата и молят съда да я остави без уважение.

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на ответника ищците, с която се оспорват изводите на първоинстанционният съд по приложението на материалния закон.

С решението си по настоящето дело, съдът е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, като при този изход на спора въззиваемия има право на разноски за адвокатско възнаграждение, които съдът е определил в размер на 2 000 лева, което е съобразено с извършените процесуални действия, както и с правната и фактическа сложност на делото пред въззивния съд.

По размера съдът приема следното:

Процесуалният представител на ищеца претендира за справедливо възнаграждение, съобразено с минималните размери, определени по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед правния спор и извършените процесуални действия.

Въззивният съд напълно възприема доводите, изложени в определение № 50015 от 16.02.2024 год., постановено по т.д.№ 1908/22 год. по описа на ВКС, ТК, I отделение, според което с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, 1 параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че в полза на въззиваемия следва да се присъди адвокатско възнаграждение, като за определянето му съдът съобразява, че правната помощ е за депозиране на отговор на въззивната жалба и за процесуално представителство, осъществено в едно съдебно заседание. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност пред въззивния съд, нито са събирани доказателства, поради което дължимите от въззивниците разноски за адвокатско възнаграждение следва да са в размер на 2 000 лева.

Нещо повече – според настоящия състав материалния интерес не следва да е единствения критерий за определяне на възнаграждението, доколкото процесуалните и фактически действия се извършват еднакво както за малък, така и за голям материален интерес.

Страните по договора за правна защита и съдействие са свободни да определят сами размерът на възнаграждението, но това не обвързва съда да присъди този размер.

С оглед на изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. С., чрез процесуален представител с правно основание чл.248 от ГПК, депозирана в съда на 11.07.2025 год., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3