Решение № 5348 от 26.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5348 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110121118 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 11.05.2022 г., подадена от М. на в. р. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 1, т. 2 вр чл. 111, ал. 5, т. 3 ЗОП.

При условията на евентуалност от М. на в. р. срещу „Р. - С.“ ООД са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 88 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че по силата на сключен договор за обществена поръчка № 105-ОП-И/25.11.2020 г. е възложил на „Р. - С.“ ООД да изпълни обществена поръчка с предмет: Изпълнение на ремонтни дейности в сградата, предоставена за управление на МВнР с адрес: адрес, срещу заплащането на възнаграждение. Предметният обхват на сключения договор бил очертан в чл. 1, ал. 2 от договора и включвал дейностите, както следва: Дейност I – „Изготвяне на инвестиционен проект във фаза „технически проект…“; Дейност II – „Изпълнение на СМР на етап 1 по КСС 1… „; Дейност III – „Упражняване на авторски надзор по време на изпълнение на СМР“. Според чл. 6, ал. 1 от договора, възложителят бил задължен да плати на изпълнителя обща цена в размер на 406 840 лв. без ДДС или 488 208 лв. с начислено ДДС, определена съгласно ценовото предложение на изпълнителя, съставляващо Приложение № 3. Ищецът твърди, че посочената в договора цена била крайна и не подлежала на промяна. Счита, че съгласно чл. 6, ал. 1, изпълнителят е потвърдил, че цената по договора е единственото възнаграждение за изпълнение на дейностите по договора и възложителят не дължи на изпълнителя каквито и да било други суми. Навежда доводи, че изпълнителят му предоставил гаранция за обезпечаване на изпълнението по договора, в размер на 20 342 лв., под формата на банкова гаранция, която била преведена на 10.11.2020 г. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, изпълнителят предоставил гаранция за авансово плащане, 1 обезпечаваща 100% размера на авансово предоставените средства по договора с включено ДДС. В тази връзка, изпълнителят – ответник в настоящото производство „Р.

- С.“ ООД сключил договор за застраховка с ответника „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, по който бенефициент бил възложителя. В изпълнение на договорните си задължения, възложителят превел авансово по сметка на „Р. - С.“ ООД сумата от 426 648 лв., представляваща сбор от цената на дейностите по т. II и т. III oт предметния обхват на договора. Сочи, че изпълнителят е изготвил и предал инвестиционен проект – фаза „Технически проект“ с обобщена (генерална) количествено – стойностна сметка, съгласно която за реализирането на етап № 1 и етап № 2 от инвестиционния проект са предвидени общо 822 638 лв. без ДДС. В тази връзка, сочи че осигуряването на средствата по инвестиционния проект, изготвен от изпълнителя, е било невъзможно без изменение на сключения договор, което било в противоречие със законоустановените изисквания на ЗОП и би довело до изменение на първоначално обявените условия за изпълнение. Поддържа, че изпълнителят е поел възложената работа при посочените в договора цени и условия, като обстоятелството, че съгласно изготвения от него инвестиционен проект, цените са се оказали много по-високи от предвидените в договора, е обусловило невъзможността за изпълнение, съответно изменение на условията по договора, което от своя страна представлявало виновно неизпълнение на задълженията на ответника. В тази връзка, възложителят отправил покана до „Р. - С.“ ООД за подписване на допълнително споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, като в съдържанието на полученото писмо с изх. № 21-00-48/21.07.2021 г. било посочено, че в случай на отказ от сключване на споразумение за прекратяването на договора по взаимно съгласие, то писмото следва да се счита за едномесечно писмено предизвестие за прекратяването му от датата на получаване. С писмото била отправена и покана за доброволно възстановяване на авансово заплатените средства в размер на 426 648 лв. с ДДС в срок до 29.07.2021 г., както и че МВнР ще заплати на изпълнителя само реално изпълнената част от договора – проектиране на стойност 61 560 лв. с ДДС. В отговор на полученото писмо, ответникът „Р. - С.“ ООД, с писмо с изх. № 35/26.07.2021 г., отказал да сключи споразумение за прекратяването на процесния договор, като възразил срещу предявеното искане за възстановяване на платения аванс от възложителя и изложил твърдения относно наличието на насрещни вземания, дължими от МВнР. Поради изложеното, твърди че правоотношението е прекратено с изтичането на срока на отправеното предизвестие, поради което на основание чл. 50 от договора, изпълнителят му дължи неусвоената част от авансово предоставените средства, ведно със законната лихва от датата на прекратяването на договора. Отбелязва, че от преведената авансово сума на стойност 426 648 лв. следва да бъде приспадната сумата от 61 560 лв., дължима с оглед изпълнението на определени дейности от страна на „Р. С.“ ООД, както и 20 342 лв. – банкова гаранция, предоставена от изпълнителя, за която същият се е съгласил да бъде прихваната срещу насрещните му задължения. Твърди, че изпълнителят му е възстановил част от получения аванс с изплащането на сумата от 323 304,62 лв., като невъзстановената част от вземането възлизала на 21 441,38 лв.

Излага доводи, че върху посоченото вземане са налице основания за начисляване на мораторно обезщетение считано от 21.08.2021 г. Счита, че доколкото застрахователят ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е осигурил покритие срещу риска от виновно неизпълнение на договорните отношения между застрахования и бенефициента, то същият следва да му заплати авансово предоставените средства в полза на изпълнителя, като обосновава размерът на щетата, представляваща невъзстановената част от авансово платените средства в размер на 21 441,38 лв. В тази връзка, сочи че със заявление-писмо с изх. № 2

21-00-48/24.09.2021 г. е предявил претенцията си по щета пред застрахователя, който бил поканен да изпълни в срок не по-късно от 08.10.2021 г. Навежда доводи, че въпреки надлежното изпълнение на изискванията на застрахователя с оглед предоставянето на документи, същият е отказал да удовлетвори претенцията му. Ето защо моли съда да осъди ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД за сумата от 21 441,38 лв., представляваща застрахователно обезщетение за невъзстановената част от авансово платена цена по прекратено правоотношение по договор за обществена поръчка № 105ОП-И/25.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 1107 лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на посоченото главно вземане за периода от 08.10.2021 г. до 19.04.2022 г. При условията на евентуалност, в случай че исковите претенции срещу застрахователя бъдат отхвърлени, моли съда да осъди ответника „Р. С.“ ООД за заплащането на сумата от 21 441,38 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 1393,67 лв. – мораторно обезщетение, начислено от датата на прекратяване на договора – 21.08.2021 г. до 19.04.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че стойността на претендираното застрахователно обезщетение е прекомерно завишена.

Твърди, че неизпълнението на договорните задължения от страна на застрахования изпълнител се дължи и на поведението на МВнР, довело до прекратяването на процесния договор и преустановяването на финансирането на проекта. Оспорва наличието на основания за ангажиране на отговорността му. Навежда доводи, че изпълнителят е възстановил стойността на авансовото плащане след прихващане на насрещните вземания свързани с изпълнението на договора, прекратен по вина на възложителя. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна на МВнР, доколкото същият не е следвало изначално да одобрява изготвения инвестиционен проект от изпълнителя. При условията на евентуалност, моли съда да намали размера на дължимото обезщетение поради наличието на значителен принос от страна на възложителя във връзка с прекратяването на договора. Сочи, че извънсъдебно отправеното от ищеца искане за изплащане на обезщетение е следвало да бъде оставено без уважение, доколкото основанието му не е било установено въз основа на безспорни писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Р. - С.“ ООД е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца относно наличието на допуснато от дружеството виновно неизпълнение на договорните задължения. Навежда доводи за погрешно формирана от изпълнителя преценка относно обема и количеството на възложената работи по вина на възложителя. Сочи, че по отношение на процесното вземане е извършено извънсъдебно прихващане с насрещни вземания на изпълнителя за сумите, както следва: 3163,78 лв. – дължимо възнаграждение за изготвени извън обхвата на договора дейности по фактура № 936/30.08.2021 г.; 9138,80 лв. – възстановяване на заплатена премия за сключване на застрахователен договор по застраховка „Гаранции“ на авансово преведени суми за периода 17.12.2020 г. – 31.05.2021 г. , както и 9138,80 лв. – възстановяване на заплатена премия за сключване на застрахователен договор по застраховка „Гаранции“ на авансово преведени суми за периода 01.06.2021 г. – 30.11.2021 г. При условията на евентуалност релевира възражение за съдебно прихващане на претенциите на ищеца с посочените вземания. Моли съда да отхвърли 3 предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените фактически твърдения са дали основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 1, т. 2 вр. чл. 111, ал. 5, т. 3 ЗОП и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При условията на евентуалност от М. на в. р. срещу „Р. - С.“ ООД са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 88 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По основателността на главните искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 1, т. 2 вр чл. 111, ал. 5, т. 3 ЗОП и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

С оглед установяването на основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на виновно противоправно поведение от страна на изпълнителя на възложената работа по процесния договор за обществена поръчка, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, представляващо основание за прекратяване на правоотношението и възстановяването на изплатеното авансово плащане от възложителя, непогасеният остатък от което се дължи от застрахователя, доколкото е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по сключената застраховка „Гаранции“.

При установяването на горните обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е изплатил стойността на дължимото застрахователно обезщетение в търсения размер, както и че с поведението си ищецът е допринесъл за прекратяването на договорното правоотношение.

По отношение на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане на падежа.