Решение № 123 от 14.08.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Несебър, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20242150200766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от В. Т. К. от гр.С.... с настоящ адрес в с.Т...., к/с С...., общ.Несебър срещу Електронен фиш серия К № 9958919 на ОДМВР-Бургас с който за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП и на осн.чл.189, ал.4 ЗДп, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 560лв..

Иска се отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, тъй като жалподотателя е санкционирана за нарушение, което не е извършил на место е поставен знак ограничаващ скоростта до 60км./ч., който е поставен след табелата за населено място, а отразеното в обжалвания ЕФ е невярно.

В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата си и допълва, че по неизвестни за него причини табелата за населено място е била преместена, като там е поставен и знак, указващ, че за пътя се изисква винетка. Заплащане на винетна такса се изисква извън населените места. Счита, че по тази причина от общината посочват че мястото, на което е засечен не попада в населено място, а от АПИ посочват обратното, но при това положение за него е необяснимо, ако отсечката попада в населено место, защо за нея се изисква и винетка, съгласно поставения там знак. Моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй като отразеното в него е невярно.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно 1 заседание.

Съдебният състав, като прецени становищата на страните, приложимите законови разпоредби и събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представения Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 9958919 на ОДМВР-Бургас се установява, че е бил съставен за това, че на 07.11.2024г. в 9,54ч. в обл.Бургас, гр.Несебър до стрелбищен комплекс „Кондор“ в посока към гл.път I-9 при ограничение на скоростта от 50км/ч. в населено място при управление на МПС О... с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 542 , като „ при разрешение на скоростта от 50км./ч. е установена стойност на скоростта от 86км./ч., превишение на скоростта – 36км./ч.“.

Отразено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/8141932 от 06.04.2024г.

При горното устнановяване в посочения ЕФ е отразено, че за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП и на осн.чл.189, ал.4 ЗДп, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.4 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 560лв..

Видно от докладна записка рег.№ 304р-38987/07.11.2024г./л.5 по дело/, съставена от К.Д.-мл.автоконтрольор при РУ-Несебър, ОСМВР-Бургас, при работа на 07.11.2024г. с мобилна система за видеоконтрол с № TFR1-M 542 от 08,30ч. до 11,30ч. е установил нарушения на скоростта, сред които и извършеното в 12,41ч. от МПС с рег.№ ***, за което е заснет Клип № 76709.

От приложени 4бр.снимки към обжалвания ЕФ се установява, че на посочените дата и час, процесното МПС е засечено от мобилна система за видеоконтрол с № TFR1-M 542 при следните данни: измерена скорост – 89км./ч., ограничение на скоростта – 50км./ч., превишение – 39км./ч..

Представени са към административната преписка Протокол от 15.02.2025г./л.19 по дело/, че АТМ № TFR1-M 542 е използвано на 15.02.2025г. за времето от 12,00ч. до 14,00ч. с място на контрол гламен път I-9, км.211,7 в посока гр.Варна, на разстояние 250м. след пътен знак за ограничение на скоростта от 40к/ч., както и Протокол № З-424 от 28.08.2024г. за периодична проверка техническата годност на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 542/л.20 по дело/, удостоверяващ, че използваното АТМ съответства на одобрения тип.

С оглед отразяването в ЕФ е изискана писмена справка и пътна схема от Община Несебър. Видно от постъпил писмен отговор вх.№ 1049/30.01.2025г./л.15 по дело/ е представена писмена информация, че посоченото в ЕФ място представлява пътя от с.Тънково към к.к.Слънчев бряг, като там където този път граничи със стрелбищен комплекс „Кондор“ е републикански път № 9061, трети клас, съгласно 2

Приложение № 1 към Решение № 959 от 31.12.2018г. на МС за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –винетна такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата. Посочено е, че тъй като исканата от съда информация касае републикански път № 9061, трети клас, то Община Несебър не е изготвяла проекти за организация на движението по него, нито съхранява такива, а информацията следва да се изиска от ОПУ-Бургас.

Предвид горния отговор необходимата информация по делото бе изискана писмено от ОПУ-Бургас.

Видно от постъпил писмен отговор вх.№ 1949/25.02.2025г. от ОПУ-Бургас /л.28 по дело/ с протокол от 04.09.2024г. е извършен оглед на път III-9061 ОризареКаблешково-п.к.Тънково-о.п.Слънчев бряг в участъка от км.6+300 до км.7-700 и е констатирано, че пътен знак Д 11, сигнализиращ начало на населено място на гр.Несебър е изместен на км.7+050 в дясно, а пътен знак № 12 , сигнализиращ край на населено място на гр.Несебър е изместен на км. 7+050 в ляво. Поради горното според ОПУ-Бургас посоченото от съда место попада в границите на населеното място на гр.Несебър и търсената от съда информация следва да се изиска от Община-Несебър.

Предвид отговора на ОПУ-Бургас, съдът отново изиска информация от Община-Несебър, като за сведение бе приложен и горния отговор на ОПУ-Бургас.

В постъпил по делото втори писмен отговор вх.№ 3552/09.04.2025г./л.34 по дело/ от общината е посочено, че възоснова на представения от ОПУ-Бургас констативен протокол от 04.09.2024г. е констатирано преместването на знак Д 11 и знак Д 12, но последващи действия от Община Несебър не са предприемани, тъй като от датата на констативния протокол до датата на изготвяне на писмото 09.04.2025г. в общината не е предаден проект за организацията на движението за съответната част.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства. Посочените по-горе доказателства кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.

От правна страна съдът приема следното:

Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ. бр. 10 от 2011 г. /, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на 3 процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т. е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.

189, ал. 4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице посочения погоре протокол за техническа годзност.

Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства. Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Не е спорно по делото отразяването в ЕФ, че собственик на лекия автомобил е била жалбоподателя. Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под административна отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, различно от него лице, го е управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери приложение хипотезата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а именно че собственикът на МПС то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При извършена служебна проверка по законосъборазността на обжалвания електронен фиш съдът констатира, че е издаден при наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като отразените в него данни относно 4 въведеното ограничение на скоростта и мястото на извършване на нарушението не кореспондират с останалите доказателства по делото.

Предвид противоречивите твърдения в писмените отговори на ОПУ-Бургас и Община-Несебър остана неизяснен по делото въпрос касаещ един от обективните признаци на деянието, квалифицирано като нарушение по посочените в ЕФ разпоредби, а именно дали мястото на констатираното с ЕФ нарушение попада в границите на населено място или не, поради което съдът съобрази следното:

При проверка в Приложение № 1, към т.1 - Списък на републиканските пътища, утвърден с Решение № 959 от 31.12.2018г. на МС се установява, че път трети клас

№ 9 0 6 1 Оризаре-Каблешково-п.к.Тънково-о.п.Слънчев бряг е част от републиканската пътна мрежа и се включва в друг път от републиканската пътна мрежа клас I-9, Е-87 /включващ Варна - Старо Оряхово - Обзор - о.п. Слънчев бряг Бургас и клас А-5 Черно море / Бургас - Варна/. https://pris.government.bg/document/3d735354fe6600313b5057500330025c Съгласно чл. 3, ал.2 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци: „Пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата се поставят в обхвата на пътя при спазване изискванията на тази наредба, както следва: 1. в населени места - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението; 2. извън границите на населени места - в съответствие с проекта за организация на движението по пътя.“

В конкретния случай от ОПУ-Бургас е подадена по делото писмена информация, че с протокол от 04.09.2024г. е констатирано преместване на табелата за начало на населено место, но в същото време с последващо писмо от Община-Несебър от 09.04.2025г. е посочено, че от общината не е изготвян проект за организация на движението, като такъв не е представян и от ОПУ.

При така изложената хронология по делото не се установява/липсват безспорни доказателства с оглед писмените отговори на компетентните административни органи/ дали с обжалвания ЕФ е приложен правилно закона и поконкретно дали деянието управление с превишение на скоростта е извършено в рамките на населено место или извън населено место, респ.какво е превишението. Т.е. по делото не се установява безспорно, че на посочените дата и час жалбоподателя е управлявал автомобила в границите на населеното място, в случая гр.Несебър, от което да следва, че ограничението на скоростта за това место е било именно 50км./ч.