Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2746 от 09.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6941/2023
Вид
Решение № 2746
Подписан
09.05.2024
В сила
09.05.2024
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2746 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506941 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20009986 от 02.02.2022 г., постановено по гр.д. № 17604/2020 г. на Софийски районен съд, ЗАД „ОЗК –Застраховане” АД е осъдено на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати на Л. А. С. сумата 119,47 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2019 г. – разходи за лечение, за което ЗАД „ОЗК –Застраховане” АД е отговорен като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на автобус с рег. № ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 15.05.2020 г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1007,08 лева. Всяка от страните е осъдена да заплати разноски съобразно уважената/отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната му част - за разликата над присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди от 119,47 лева до предявения размер от 1007,08 лева. В жалбата се излага възражение, че неправилно и в противоречие със събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилия инцидент и част от претендираните имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата разходи за лечение. Сочи се, че съдът се позовал единствено на заключението на съдебно-медицинската експертиза, но не я е преценил в съвкупност с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл.

202 от ГПК. Поддържа се, че от представените по делото медицински документи, в които е отразено състоянието на пострадалата след настъпването на ПТП и при извършените й последващи прегледи, се установява, че всички заплатени от нея суми се явяват необходим и оправдан разход, и същите са в причинна връзка с процесното ПТП, поради което 1 представляват имуществена вреда. Сочи, че след проведеното домашно лечение, имобилизация на долен ляв крайник, предприемането на предписаните медикаменти и използването на мазила, които са били изписани на ищцата за лечение на болките в областта на лявото стъпало и глезен, са се увеличили. Поради продължаващите във времето засилващи се болки и затруднена походка е било извършено ЯМР изследване на ляво стъпало и ляв глезене. Това образно изследване било необходимо с цел правилното диагностициране на функционалните изменения и състоянието на изследваните области, поради което то се явявало оправдан и необходим разход с оглед точна и детайлна образна диагностика и назначаване на ефективно последващо лечение. С оглед на изложеното въззивницата счита, че направените от нея разходи за лечение – за медикаменти и диагностика на травми, в общ размер 887,61 лева, са в причинна връзка с процесното ПТП и подлежат на обезщетяване от ответника.

С писмения си отговор въззиваемият ЗАД „ОЗК Застраховане” АД оспорва въззивната жалба. Излага становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Оспорва направените в жалбата възражения с довод, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване, че всички направени от нея разходи за прегледи, лекарства, медикаменти и изследвания са в пряка причинно-следствена връзка с получените в резултат на процесното ПТП травми.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Л. А. С. е предявила срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД иск за заплащане на сумата 1007,08 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на уврежданията й, настъпили в резултат на ПТП от 08.10.2019 г., причинено виновно от водач на МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че на 08.10.2019 г. пътувала в автобус „Мерцедес” с рег. № ****, собственост на „Столичен автотранспорт” АД, изпълняващ маршрутна линия № 305 и управляван от В.Н.П.. Автобусът се движел по бул. „Ген. Данаил Николаев” с посока от бул. „Батевградско шосе” към пл. „Сточна гара”. В района на спирка МГТ „Бяло море” водачът на автобуса не осигурил безопасно слизане на ищцата, като същият затворил вратата преди да се убеди, че няма слизащи пътници и преди ищцата да успее да слезе от автобуса. В резултат на това ищцата била затисната от вратата на превозното средство, паднала извън автобуса, като задната гума преминала през двата й долни крайника. Ищцата успяла да освободи десния си крак, но левият останал под гумата на автобуса. Твърди, че в резултат на причиненото от водача на автобуса ПТП получила телесни увреждания, описани в исковата молба. След ПТП ищцата била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” АД, където след проведени прегледи й била поставена диагноза „Контузия на други и неуточнени части на стъпалото”. Същото било обездвижено и имобилизирано с шина за 20 дни. Поради продължаващи болки в левия долен крайник на 09.12.2019 г. била извършена магнитно-резонансна томография на ляв глезен и ляво стъпало.

Ищцата твърди, че във връзка с лечението си направила разходи в общ размер 1007,08 лв., както следва: на 18.10.2019 г. заплатила следните суми: 21,32 лв. – за миокард плюс, 64,76 лв. – за фостер инхалер 0,1 мг., 48,25 лв. – за тендивил емулгел, престариум ко – табл. 5 мг., небилтет плюс табл. 5 мг.; 51,67 лв.; на 29.11.2019 г. заплатила сума 96,98 лв. – за ендотелон табл. и детралекс табл.; на 02.12.2019 г. заплатила сума 8,70 лв. – за медицински услуги; на 13.12.2019 г. заплатила сумата 600 лв. – за ЯМР преглед на ляво стъпало и ляв глезен; на 19.12.2019 г. заплатила сумата 28 лв. – за микроскопско изследване на мицели и вземане на секрет за микробиологично изследване, както и сумата 56,68 лв. – за ригенома спрей, дипросалик, гентамицин, 1pr lipikar huile lavante ap; на 28.12.2019 г. заплатила сумата 30,72 лв. – за ригенома спрей и дипросалик.

2

Твърди, че към момента на ПТП за автобуса имало валидно сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и че е отправила искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, но обезщетение не й било заплатено.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования водач, както и настъпването на описаните имуществени вреди и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Излага възражение, че по-голямата част от закупените лекарства не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като в табличен вид е посочено всеки един от медикаментите за какво заболяване е, дали е предписано от лекар и дали има платежен документ. По отношение на претендирания разход за ЯМР изследване ответникът сочи, че същото не е било необходимо, не е предписано от лекар и няма издадено направление.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед предмета на обжалване, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства и изследвания във връзка с телесните увреждания, причинени й резултат на ПТП, настъпило по вина на застрахован при ответника водач на МПС.

За да се ангажира отговорността на ответника- застраховател по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, в тежест на ищеца е да докаже, че водачът на МПС е осъществил спрямо него деяние, съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД, а именно - противоправно поведение, настъпване на твърдените от ищцата вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

С оглед предмета на въззивната жалба спорът пред настоящата инстанция е само относно размера на подлежащите на обезщетяване от ответника имуществени вреди на ищцата, настъпили от причинените й в резултат на ПТП телесни увреждания, изразяващи се в направени разходи за лекарства и изследвания.

Предмет на въззивния контрол е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част – за разликата над присъдената сума от 119,47 до пълния предявен размер на иска от 1007,08 лв.

Отхвърлителната част на решението се отнася за претендираните от ищцата разходи, както следва: за закупуване на миокардис плюс /21,32 лв./; фостер инхалер /64,76 лв./, за сумата 8,70 лв. /за медицински услуги/, за закупен престариум ко и небилет плюс /25,76 лв./, за ригенома спрей, дипросалик, гентамицин и 1pr lipikar huile lavante ap /общо 87,40 лв./, за сумата 51,67 лв., платена на 18.10.2019 г. /в исковата молба не е посочено за какво е платена тази сума/, за заплащане на ЯМР на ляво стъпало и ляв глезен /600 лв./ и за заплащане на микроскопско изследване на мицели и вземане на секрет за микробиологично изследване /28 лв./.

Съгласно общото правило на чл. 51 от ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ, като функция на тази на прекия причинител, е ограничена до необходимите разходи за покриване на преките и непосредствени вреди от деликта.

В случая отговорът на въпроса кои от претендираните от ищцата разходи пряка са непосредствена последица от полученото от процесното застрахователно събитие травматично увреждане е обусловен от: вида на полученото увреждане, извършените 3 медицински манипулации и предписания, състоянието на пострадалата непосредствено след увреждането и в периода на възстановителния процес, както и обективната необходимост от извършването на съответните разходи с оглед на тези обстоятелства.

От представените от ищцата амбулаторни листа за извършени прегледи в периода от 08.10.2019 г. до 05.03.2020 г. се установява, че при първоначалния преглед на ищцата е установен оток и хематом в областта на лява глезенна става и стъпало, като след направено рентгеново изследване не са установени данни за фрактури. На същата е била поставена мека имобилизация за 20 дни. При следващите прегледи са установени оток и хематом на ляв глезен, оток и кръвонасядане на стъпалото, без данни за фрактура. Отразени са оплаквания на пациентката от болки в лявото стъпало и глезен. При прегледа на 19.12.2019 г. е поставена диагноза Пиодермия, установен е обрив по кожата на едната подбедрица, във връзка с което е назначено изследване МВ/мицели и е предписана терапия с дипросалик, гентамицин унгв., ренгенова спрей. При прегледа на 05.03.2020 г. са отразени други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан, по лява подбедрица са се появили петна и множество обриви и оток на глезена, като е назначена терапия с макропен.

Въз основа на гоепосочените медицински документи е изготвена съдебно-медицинска експертиза от в.л. д-р Ц.Г.. Съгласно приетото заключение така представените амблулаторни листа съдържат данни, че в резултат на настъпилия инцидент при ищцата е установено само мекотъканно увреждане с травматичен оток и хематом в областта на лявата глезенна става и стъпало, но никъде не е установена травма на самата глезенна става – навяхване на ляв глезен, както се твърди в исковата молба. Травмата е била съпроводена със спонтанна и парапторна болка и ограничени движения. Според експерта, предвид средностатистческия срок на възстановяване след травмиране с хематом на крайника в областта на лявото ходило и глезен /20-25 дни/, не е възможно кръвонасядане, свързано с травмата, да е видяно повече от две месеца след нея. Поради това описаното състояние на 17.12.2019 г. увреждането /оток и кръвонасядане/ категорично не отговаря по давност на причинената травма от 08.10.2019 г., а при наличие на кръвонасядане към този момент следва да се отдаде на нова травма в зоната на ходилото. Данни за такова вторично травмиране се съдържат в последващия преглед от 31.12.2019 г., в който е посочено, че ищцата е съобщила за получена травма при ритане на камък, след което е имала болки в лявото стъпало, засилващи се при ходене. По отношение на отразените в прегледа на 19.12.2019 г. еритемо-сквамозна плака с неправилна форма, ангажираща 2/3 от лявата подбедрица, и поставената диагноза Пиодермия /термин, който се използва за всяко гнойно заболяване на кожата от повърхностни бактериални инфекции/, вещото лице е посочило, че доколкото никъде в медицинската документация не е описана получена рана или охлузване, то не може да се приеме, установената два месеца по-късно от инцидента пиодермия на лява подбедрица е във връзка именно с него. По отношение на установените от проведената на 09.12.2019 г. магнитно-резонансна томография на ляв крайник данни, вещото лице е посочило, че само въз основа на образното изследване не може да се приеме, че регистрираните промени са във връзка именно с травмата два месеца по-рано. Въз основа на така установените данни за естеството на травмите е направен извод, че от посочените в исковата молба разходи за закупени медикаменти единствено тендивал емулгел, ендотелон табл. и детралекс могат да е приемат, че те са били необходими за лечението на последиците от полученото травматично увреждане, респ. за превенция на посттравматично усложнение на левия долен крайник. Медикаментите Миокардис, Фостер инхалер и Престариум ко категорично не са предписвани и нямат никаква връзка с необходимост за лечение на претърпяната травма на 08.10.2019 г. По отношение на заплатеното от ищцата микроскопско изследване на мицели и закупените по повод диагностициран пиодермия препарати Ригенова спрей, Дипросалик, Гентамицин, изводът не вещото лице е, че при липсата на данни за повръхностни увреждания на кожата от травмата и/или настъпили такива в хода на лечението, особено при данните за нова насложена травма, тези предписани 4 месеци по-късно медикаменти не може да се приеме, че са във връзка с увреждане, причинено на 08.10.2019 г. По отношение на заплатеното от ищцата провеждане на ЯМР на ляво стъпало и ляв глезен в заключението се сочи, че с оглед липсата на данни пострадала да е била насочвана към специалист травматолог, не може да се приеме, че изготвеното повече от 2 месеца след травмата изследване и именно във връзка с последиците от нея.