Решение № 4498 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4498 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330102365 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Х., с ЕГН: **********, против „Креди Йес“ ООД, с ЕИК: 200688545, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3, от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен заем № **г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 145, 62 лева.

Ищецът твърди, че сключила с ответника цитирания договор за потребителски заем като му била предоставена в заем сумата от 300 лева, за срок от 18 месеца. Същият се задължил да върне сума в общ размер на 322,38 лева на 18 вноски по 26 лева, при ГПР 49,068 %. Сочи, че чл. 6 от договора страните уговорили обезпечение на договора чрез изрично посочените в същия способи, а като съгласно чл. 8 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ищецът дължи сума в размер на 145,62 лева неустойка. Ищецът излага, че уговорката е недействителна поради противоречи с добрите нрави.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се сочат основания за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение на ищеца и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 300 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 322 лв. на 18 седмични вноски, всяка в размер от 17, 91 лв. Към договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора.

Установен е месечен лихвен процент от 3, 340 % и годишен процент на разходите от 49, 068 %.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т.

3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 2091, 39 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора.

В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 145, 62 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД).

В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на 2 неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите условия. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

3

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване недействителността на клаузата на чл. 8, ал. 1 Договора, поради установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 50 лева за заплатена държавна такса в настоящото производство.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и множеството сходни дела в съдилищата в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Д. Х., с ЕГН:

********** и „Креди Йес“ ООД, с ЕИК: 200688545, че клаузата, обективирана в чл. 8 от сключения помежду им Договор за паричен заем № **г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 145, 62 лева е НИЩОЖНА поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Креди Йес“ ООД, с ЕИК:

200688545 да заплати на М. Д. Х., с ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „Креди Йес“ ООД, с ЕИК:

200688545 да заплати на адв. Г. М. от АК – П., с адрес: ***** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д. № 2365/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4