Акт от 22.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 28781/2025
- Подписан
- 22.10.2026
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39007 гр. София, 22.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110128781 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. 260895/20.08.2026 от ищцата Д. Д. Ц. за изменяне на постановеното по настоящото дело Решение № 15179/29.07.2026 г. в частта за разноските. Възразява, че адвокатското възнаграждение за исковото и обезпечителното производство, присъдено в полза на ответника „***********“ АД съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде намалено поради прекомерност. Твърди, че съдът не е съобразил критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. и практиката на ВКС относно обективните предели на отговорността за разноски. Счита, че заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат представлява обективен ориентир за неговия разумен размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „***********“ АД е депозирал отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на искането.
Същевременно, подадена е молба с вх. № 264604/20.08.2026 г. от ответника „********“ АД за изменяне на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските. Твърди, че съдът е допуснал математическа грешка при изчисляване на дължимите на всяка страна разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата Д. Д. Ц. е депозирала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на искането.
Съдът намира, че молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са депозирани в законоустановения срок от процесуално легитимирани лица, своевременно представили списъци по чл. 80 ГПК (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК), поради което исканията за изменяне на решението в частта за разноските са допустими. Разгледани по същество, исканията на страните са частично основателни по следните 1 съображения:
В случая ответникът е поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 13 800 лв. с ДДС /левовата равностойност на 7 055,83 евро с ДДС/ и адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 2 400 лв. с ДДС /левовата равностойност на 1 227,10 евро с ДДС/, които са доказани, тъй като, видно от представените платежни нареждания /л. 411-412/, са заплатени по банков път.
Като последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл по въпроса относно отговорността за разноските, като е приел, че адвокатското възнаграждение на ответника не следва да се редуцира и съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответника се дължи сумата от 1 824,57 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и за депозит за вещо лице, и сумата от 931,49 евро – разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в обезпечителното производство, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 2 756,06 евро - разноски по исковото и обезпечителното производство.
Съгласно действащата към датата на приключване на устните състезания редакция на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК /изм. – ДВ, бр.
17/2026 г./, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗАдв критериите при определяне възнаграждението са фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.
Наредба по чл. 36, ал. 4 ЗАдв за тяхното прилагане все още няма.
Същевременно, от Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 и формираната след постановяването му съдебна практика следва, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери могат да служат като ориентир, но без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая предмет на делото са предявени в условията на обективно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на 2 обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, по които има обилна съдебна практика, а и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ почиват на едни и същи твърдения, съответно срещу тях се релевират идентични възражения, поради което не се отличават с твърде голяма правна сложност. Исковете обаче са разгледани по реда на бързото исково производство, което обуславя наличието на по-голяма правна сложност на делото с оглед по-кратките срокове за извършване на съответните процесуални действия по делото. Делото не е лишено и от фактическа сложност – проведени са общо три открити съдебни заседания, приети са голям обем писмени доказателства, изслушано е вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, както и гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели. Извършените от процесуалния представител на ответното дружество действия се свеждат до изготвяне на мотивиран отговор на искова молба, изготвяне и подаване на последващо становище във връзка с доклада на съда и становище по допълнителни доказателствени искания на ищцата.
Процесуалният представител на ответника се е явил във всички открити съдебни заседания. Материалният интерес от делото за ответника е голям, тъй като е най-малко в размер на 30 558,48 евро, каквато е цената на оценяемия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Не на последно място, за ориентир следва да се вземе предвид и минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, което съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, а именно 1 077 лв. без ДДС към 02.07.2025 г., както и възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата е в размер на 5 431,37 лв. без ДДС. Следователно, общият за защитата по всички искове минимален размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по ориентир от наредбата, се равнява на 6 508,37 лв. без ДДС, или 7 810,05 лв. с ДДС. Евровата равностойност на така изчисленото минимално адвокатско възнаграждение е 3 993,20 евро с ДДС, който следва да се начисли върху възнаграждението с оглед представеното от ответника удостоверение за регистрация по ЗЗДС на адв. В.. За сравнение, претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за исковото производство е в размер на 3 374,53 евро без ДДС, или с около 50 евро по-високо от изчисленото по наредбата, каквато разлика, с оглед материалния интерес по делото, съдът намира за незначителна, поради което приема, че заплатеното от нея адвокатско възнаграждение представлява обективен ориентир за неговия разумен размер. Въпреки това, както съдът, така и страните не са длъжни да се съобразяват с минималните размери на възнагражденията, посочени в Наредбата, и могат свободно да договорят помежду си неговия размер, в какъвто смисъл са и мотивите на съда, изложени в решението. От друга страна, ответното дружество претендира 3 адвокатско възнаграждение за исковото производство на стойност от 7 055,83 евро с ДДС, който размер е почти двоен на минималния такъв по наредбата.
Като взе предвид всички посочени обстоятелства, съдът намира, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за исковото производство не съответства на фактическата и правна сложност на делото, и с оглед на конкретно изброените по-горе , извършени от процесуалния представител на ответника действия, същото ще следва да бъде редуцирано с 1/3, или до сумата от 4 703,89 евро с ДДС, т.е. решението в частта за разноските следва да бъде ревизирано .
Съдът намира релевираното възражение на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство за немотивирано, доколкото нито преди постановяване на решението, нито в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК не се сочат конкретни доводи за неговата прекомерност въз основа на посочените по-горе критерии. Липсва изразено от ищцата мотивирано становище относно съразмерността на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника при отчитане фактическата и правна сложност на провелото се обезпечително производство. Поради това, претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство не следва да бъде редуцирано.
Ответникът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер на 6 139,99 евро, от които 4 703,89 евро с ДДС – редуцирано адвокатско възнаграждение за исковото производство, 1 227,10 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство, 200 евро - възнаграждение за вещо лице и 7,67 евро – държавна такса за подаване на частна жалба. В договорите за правна защита и съдействие /л. 407-408/ страните не са посочили каква част от глобалния размер на възнаграждението съответства на отделните искове, поради което съдът намира за справедлив подхода, при който за всеки иск се полага 1/3 от уговореното, респ. редуцираното адвокатско възнаграждение, или по 1 567,96 евро за всеки иск в исковото производство и по 409,03 евро за всеки иск в обезпечителното производство. Относно дължимия депозит за вещо лице, съдът намира, че същият следва да се присъди на ответника съразмерно с отхвърлената част от оценяемия иск (75,44%), тъй като съдебно-счетоводната експертиза е допусната за защитата му единствено срещу този иск.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на ответника се дължат разноски в общ размер на 1 644,23 евро, от които 1 182,85 евро - адвокатско възнаграждение за исковото производство, 308,57 евро – адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство, 150,88 евро – депозит за вещо лице, и 1,93 евро – държавна такса за подаване на частна жалба.
Ищцата претендира и доказва извършването на разноски в общ размер на 4 141,47 евро, от които 3 374,53 евро – адвокатско възнаграждение в 4 исковото производство, и 766,94 евро – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство. В договора за правна помощ /л. 11/ страните са посочили каква част от глобалния размер на възнаграждението за исковото производство от 6 600 лв. съответства на отделните искове, а именно - 1 100 лв. за неоценяемите искове и 5 550 лв. за оценяемия иск. В договора за правна помощ /л. 33/ страните не са посочили каква част от глобалния размер на възнаграждението за обезпечителното производство от 1 500 лв. съответства на отделните искове, поради което съдът намира за справедлив подхода, при който за всеки иск се полага по 1/3 от уговореното адвокатско възнаграждение, или по 255,65 евро.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от предявените искове, на ищцата се дължат разноски в общ размер на 1 827,19 евро, от които 1 253,11 евро - адвокатско възнаграждение за исковото производство, и 574,83 евро – адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство,
Разпечатката съдържа 24 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1be7b978-af7c-46c0-94e1-6344177e80ae