Решение № 260001 от 22.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260001

Гр. Пловдив, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА

СТАНИСЛАВА БОЗЕВА при участието на секретаря Таня Златева, след като разгледа ВНЧХД № 131 по описа за 2021 г. на ПОС, докладвано от съдията БОНЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260051/23.10.2020 г., постановена по НЧХД № 1074/2020 г., ПРС, 09 нак.състав е ПРИЗНАЛ подсъдимия И.В.Д. *** с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това на 08.01.2020 г., в интернет, в електронното издание „П.“, с електронен адрес – ***, в качеството си на *** на същото издание, да е разгласил позорни обстоятелства за Д.А.Г., ЕГН: **********, изнесени в статия на електронен адрес – ***/, като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по интернет – престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл. 147, ал. 1, пр. I-во от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ ИЗЦЯЛО по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда ПРС е ОТХВЪРЛИЛ ИЗЦЯЛО приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от частния тъжител Д.А.Г. срещу подсъдимия И.В.Д., за сумата в размер на 10 000 лева, съставляващи неимуществени вреди от описаното в частната тъжба деяние, а именно – от това на 08.01.2020г., в интернет, в електронното издание „П.“, с електронен адрес –

**, в качеството си на *** на същото издание, да е разгласил позорни обстоятелства за Д.А.Г., ЕГН:**********, изнесени в статия на електронен адрес – *** като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по интернет, съставляващо престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.I-ро от НК, като НЕДОКАЗАН по основание и размер.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК ПРС е осъдил частния тъжител и граждански ищец Д.А.Г., ЕГН:**********, да заплати на подсъдимия И.В.Д. с ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА за процесуално представителство от адвокат.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител Д.Г., който редовно призован не се явява в съдебно заседание, а чрез повереника си адв. Б. моли присъдата да бъде отменена и се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения.

Подсъдимият И.Д. лично и чрез защитника си адв. К.Н. моли присъдата да бъде потвърдена.

Пловдивски окръжен съд след като провери обжалваната присъда служебно, съгласно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и във връзка със становищата на страните намира въззивната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ПРС е приел, че:

Подсъдимият И.В.Д. е роден на *** ***, *** гражданин, средно образование, неженен, работи като *** неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установено, че подсъдимият И.В.Д. бил *** на информационна интернет платформа „П.“, на електронен адрес: *** На 08.01.2020г. в същата електронна медия „П.“ била публикувана статия с електронен адрес -*** със заглавие „Красотата ще спаси света?“.

Под горното заглавие бил публикуван редакторски коментар със съдържание – „П. публикува в отделен текст коментар от сайта на читателката ни А. М., с който тя дава своя авторски отговор на въпроса „Да се строи ли гигантска сграда върху археологията на П.?”, каквото е последното ни заглавие по темата. Коментарът, подписан като „Гражданска позиция на няколко наследствени „пловдивски кокони“” представяме без редакторски намеси.“.

След последния коментар била публикувана и самата статия със съдържание:

Красотата ще спаси света?

Или как една блондинка, докато търси в сайт на българска козметична компания своя шампоан против пърхот за 3лв, открива съобщение за инвестиционно намерение за поне 30 милиона лева в един хилядолетен град, до вчера и столица на културата.

Пиесата е реализирана с любезното съдействие на Община Пловдив. Сцената на кръстопът е застлана с рози. Много рози. От тук, та чак до границите на източна Европа.

Първо въвеждащо действие:

Преди около половин век на някой му хрумнало да построи музей на тракийската история и изкуство в сърцето на града. За идните поколения. Така де, да се помни миналото!

Пловдив древен и млад!

Казват по онова време се работило бързо и точно. Бързо разкопали и побили темелите на бъдещия музей, а антиките,които намерили, скрили в незнайно царство- господарство.

На сцената се появил кметът на Пловдив с мандат от 1 ноември 1995г до 1 ноември 1999г

Видял се в чудо пишман кметът, теглил едни пари от една банка, да спаси заплатите на бюджетните работници и.т.н.

И после, като не успял да върне парите, дал общинския имот заедно с бетонната конструкция, на банката и то от сърце!

И така се появила „ Д.“!

Второ действие:

Минали години. Честен бизнесмен купил дълга към банката, която неочаквано се превърнала в бивша банка.

И станал нашият човек, горд собственик на „Д“. Започнал да мечтае как ще я превърне в хотелче за чудо и приказ, на 7 етажа, с кула и лифт за многото туристи, които да се изсипват направо на Античния театър. (пък той колко туристи може да събере…)

Мечти, мечти, розови мечти.

И тогава изневиделица се появили шепа трезвомислещи и му объркали благородните намерения.

Човекът се видял в чудо! И решил!

Позабавил темпото и станал благодетел и меценат. Покрил се със слава от глава до пети.

И вече нищо не е същото!

Появили се много важни въпроси:

Защо ние, гражданите на Пловдив искаме да спираме всякакви строежи върху Джамбаз тепе, в най-югоизточната част на Трихълмието, в подножието на Старинен Пловдив?

Защо считаме, че с инвестиционните си намерения инж. Д.Г., чрез дружествата „Ц. П.“ АД; „Р. И.“ и др. ще унищожи безценно историческо наследство от световно значение, още повече, че археологическото проучване в района не е довършено? Чрез поредица от управленски грешки през последните години в гр. Пловдив се стигна до тук! Какво следва? Виновен ли е бизнесменът, че Общината му е поднесла на тепсия всичко?

За кой пореден път ще го гледаме тоя цирк! Все едни такива въпроси!

Хипотетични отговори:

„Виновност на предишното управление; давност; вече е започнато от предишното ръководство; тежко наследство; длъжни сме да изпълняваме взети вече решения (нищо, че са малоумни!)“

Има ли разумно решение? – ще попита някой.

Нужна е воля и разум, за да се спре това безумие и да се продължи с допълнително разкриване на културните пластове от римската, както и от по-ранната елинистическа епоха. Очаква се с бъдещите проучвания да бъде потвърдена хипотезата, че в конструкцията на Източната порта са включени останки от триумфални арки, издигнати във връзка с посещението на римския император Адриан във Филипопол през II век. Ако се докаже наличието на арка, то, тя ще бъде единствената открита на територията на България, и то по трасето Via diagonalis! Находките по протежението на Диагоналния път (Via Diagonalis, Via militaris или Via Singidunum), построен от римляните през 1 век от н.е, свидетелстват за хилядолетен междукултурен обмен. Той е идвал от Сингидунум (Белград), минавал през Виминациум (Костолац) – Наисус (Ниш) – Сердика (София) – Филипопол (Пловдив) – Хадрианопол (Одрин) и е стигал до Бизантион (Константинопол). Днес върху него са разположени столиците на пет държави:

Любляна, Загреб, Сараево, Белград, София и Анкара. През 2007 – 2008 г, при спасителни археологически разкопки с ръководител М.М.К., е проучено продължението на комплекса в южна посока. Същата година общината възлага архитектурно заснемане и създаване на инвентарен списък – каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Полевата работа осъществяват екип от археолози, геодезисти и фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ 101 елемента, „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 от елементите специалистите правят и детайлно заснемане, разказват в свое изследване на обекта археологът М. М.-К. и архитектът Г. П.

Част от зоната, предвидена за строеж на жилищна сграда и др., попада в границите на групова недвижима културна ценност Историческа зона „Филипопол–Тримонциум-Пловдив“.

Проектът предвижда промяна на отреждането на УПИ I – 2234, административна, обществена, стопанска дейност, с превеждане в съответствие с идентификатор по КК на гр.Пловдив в УПИ I-1704, обществено обслужващи дейности, жилищно “ строителство и археология за изграждане на обект:

„Културно-исторически и обществен център Пловдив”.

И какво като всяко строителство в района е недопустимо и е престъпление да се изграждат административни, обществени или жилищни сгради върху Паметник на културата с категория „Национално значение“?

Ние, гражданите, дали ще следим за опазването на разкритите архитектурно-археологически структури и за стриктна реставрация, консервация и анастилоза – връщане на наличните разпръснати елементи на техните места в първоначалната композиция, като се спазва принципът за минимална намеса?

И какво излезе? – ще попита някой

-Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.

К Р А Й“

За да приеме тази фактическа обстановка първостепенният съд се е доверил на обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на съдебното следствие, от които се установява, че изданието в които е публикувана статията „П.“ подсъдимият е ***, като посочва и причините за публикацията – да бъдат отразени повече гледни точки относно намеренията на тъжителя по делото Д.Г. за построяване на сграда върху археологията на П..

Обстоятелството на публикуване на тази статия, както и съдържанието й се установява също и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф.А. И., която също преповтаря в най-общия смисъл на думата съдържанието на статията, а също и как това съдържание се е отразило на състоянието на частния тъжител.

При тази установена фактическа обстановка ПРС е стигнал до единствено възможният извод, че подсъдимият И.Д. не е осъществил от обективна и от субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 предл 2-ро от НК, вр чл.147 ал.1 предл. 1-во от НК, а именно – на 08.01.2020 г. в интернет в електронното издание „П.“ в качеството си на *** на същото да е разгласил позорни обстоятелства за Д.А.Г., с ЕГН **********, изнесени в статия на електронен адрес ***, като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно по интернет.