Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11290 от 21.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43042/2025
Вид
Определение № 11290
Подписан
21.03.2026
В сила
21.03.2026
Състав
ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11290 гр. С., 21.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110143042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „БУЛРИЙЛ” ЕООД, ЕИК: 208190443, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Лозенец, ***, чрез адв. Н. Д. М., със съдебен адрес: град С., ***, ет.7, тел. ***, e-mail: [email protected], срещу Г. Ц. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., гр. С., ул.

„*******.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявената в исковата молба парична претенциия от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенцията, определен от съда в евро.

Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, които следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност. С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба, с препис за ответника, да отстрани нередовностите, посочени в диспозитива на определението. Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба като УКАЗВА на ищеца, в 1-седмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за ответника, да уточни конкретните дати, на които твърди, че са сключени процесните договори за заем с ответника.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 4 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 9:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявените парични претенции, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Ищецът твърди, че на 10.12.2021 г. Т. Г. Т., ЕГН: ********** заплатил сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева по банкова сметка на г-жа Е. Г. С., ЕГН: **********.

Горепосочената сума била заплатена от г-н Т. Т. от името и за сметка на Г. Ц. Ц., ЕГН:

**********, който бил страна по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между Е. Г. С., ЕГН: **********, П. П. С., ЕГН: ********** и Г. П. С., ЕГН:

********** от една страна като продавачи и Г. Ц. Ц., ЕГН: ********** от друга страна като купувач на следните недвижими имоти, подробно описани в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, per. № ****, дело № *** от 2022 г., вписан в Служба по вписванията - С. с вх. per. № 25481 от 13.04.2022 г., акт № 43, том *** от 2022 г.

Ha 20.12.2021 г. В. Г. Я., ЕГН: ********** заплатил сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева по банкова сметка на г-жа Е. Г. С., ЕГН: **********. Горепосочената сума била заплатена от г-н В. Я. от името и за сметка на Г. Ц. Ц., ЕГН: **********, който бил страна по гореописания договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между Е. Г. С., ЕГН: **********, П. П. С., ЕГН: ********** и Г. П. С., ЕГН: ********** от една страна като продавачи и Г. Ц. Ц., ЕГН: ********** от друга страна като купувач на следните недвижими имоти, подробно описани в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, per. № ****, дело № *** от 2022 г., вписан в Служба по вписванията - С. с вх. per.

№ 25481 от 13.04.2022 г., акт № 43, том *** от 2022 г.

Преди подписване на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, per. № ****, дело № *** от 2022 г., били сключени два идентични неформални договора за паричен заем, съответно: Договор за паричен заем, сключен между Т. Г. Т., ЕГН:

********** в качеството на заемодател, и г-н Г. Ц. Ц., ЕГН: **********, в качеството на заемополучател. Съгласно уговореното с договора, г- н Т. Г. Т., ЕГН: ********** следвало да заплати заемната сума в размер на 9500 (девет хиляди и петстотин) лева по банкова сметка на трето лице - г-жа Е. Г. С., ЕГН: **********, което от своя страна се явява авансово плащане на покупна цена по горепосочения договор за покупко- продажба на недвижими имоти, по който г-н Г. Ц. е купувач. Заемополучателят поемал задължение за връщане на заемната сума на датата на вписване на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, per. № ****, дело № *** от 2022 г.

Ищецът твърди, че към датата на предявяване на настоящата молба задължението за връщане на сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева е изискуемо - нотариалният акт бил вписан на 13.04.2022 г. в Служба по вписванията - С. с вх. peг. № 25481 от 13.04.2022 г., акт № 43, том *** от 2022 г. и Договор за паричен заем, сключен между В. Г. Я., ЕГН:

********** в качеството на заемодател, и г-н Г. Ц. Ц., ЕГН: **********, в качеството на 2 заемополучател. Съгласно уговореното с договора, В. Г. Я. следвало да заплати заемната сума в размер на 9500 (девет хиляди и петстотин) лева по банкова сметка на трето лице - гжа Е. Г. С., ЕГН: **********, което от своя страна се явявало авансово плащане на покупна цена по горепосочения договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по който г-н Г. Ц. е купувач. Заемополучателят поел задължение за връщане на заемната сума на датата на вписване на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, per. № ****, дело № *** от 2022 г. Твърди се, че към датата на предявяване на настоящата молба задължението за връщане на сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева е изискуемо - нотариалният акт бил вписан на 13.04.2022 г. в Служба по вписванията - С. с вх. peг. № 25481 от 13.04.2022 г., акт № 43, том *** от 2022 г. Ищецът твърди, че на 25.04.2025 г. сключил два договора за цесия със заемодателите по процесните договори, съответно Т. Г. Т. и В. Г. Я. като цеденти и ищецът – като цесионер, по силата на които договори последният придобил процесните вземания. Твърди, че ответника не е изпълнил задължението за връщане на заемните суми. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 9 500 лева - главница, равняваща се на 4857,27 евро, произтичаща от Договор за паричен заем, сключен между Т.

Г. Т., ЕГН: ********** в качеството на заемодател, и Г. Ц. Ц., ЕГН: **********, в качеството на заемополучател, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 9 500 лева главница, равняваща се на 4857,27 евро, произтичаща от Договор за паричен заем, сключен между В. Г. Я., ЕГН: ********** в качеството на заемодател, и Г. Ц. Ц., ЕГН: ***, в качеството на заемополучател, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че между страните не са налице сключени договори за заем. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Правна квалификация:

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните :

У К А З ВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, 2) предаване в заем на ответника на процесната сума, и 3) настъпила изискуемост на вземането за заемната сума, както и че е закупил вземането на кредитора по договора за заем и че е съобщил на ответника за извършената цесия.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже по делото плащане на процесната сума, за което обстоятелство не сочи доказателства.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат 3 приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

НАПЪТВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4