Решение № 6840 от 11.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6840 гр. София, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20261100511356 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе в предвид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 270395/16.09.2026 г. от Т. Т. Т. от гр.София чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“ чрез адв.Х. М. срещу Разпореждане от 01.09.2026 г. по изпълнително дело № 20269240436497 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС, с което е отказано спиране на делото по молба на длъжника Т. Т..

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане на ЧСИ е неправилно, тъй като не е съобразено, че в случая спрямо взискателя е издадена заповед по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН за въздържане от домашно насилие по отношение на децата, за които има режим на лични отношения. Това довело до явна несъвместимост между изпълнителните действия по предаване на двете деца и висящото производство по ЗЗДН, в която връзка е и издадената заповед. Обосновава се, че спирането на изпълнителното производство е пряко свързано с реалното осъществяване на мярката за въздържане от домашно насилие. Позовава се на практика на въззивния съдрешения по възз.гр.д. № 10638/2020г. и по възз.гр.д. № 12559/2025 г. на СГС. Излага, че наложената мярка в производството по ЗЗДН има приоритетно значение и следва да се прилага до момента на прекратяване на действието

, независимо от съществуващия към момента режим на лични отношения с другия родител - взискател по изпълнителното дело. Приемайки, че няма основание за спиране на изпълнението съдебният изпълнител осуетявал осигуряването на най-добрия интерес на децата.

Моли обжалваното разпореждане да се отмени, а изпълнителното дело да се спре на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК.

Взискателят е депозирал възражения срещу жалбата в срок, с които изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че производството по гр.д. № 14249/2026 г. на СРС, 92 състав, по което е издадена процесната заповед по ЗЗДН, е висящо, съдът все още не се е произнесъл по представените от страните доказателства и доказателствени искания, а открито съдебно заседание е насрочено за 25.11.2026г., 1 т.е. предстои. Излага и това, че заповедта е по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, т.е. за въздържане от действия на домашно насилие спрямо децата, т.е. не се съдържат ограничителни мерки, които да са в разрез с установения режим на лични отношения с децата. Излага аргументи, че в случая не е налице влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който съдебният изпълнител да разпореди спиране на изпълнението. Прави заключението, че в чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК не е визирана настоящата хипотеза на издадена заповед по чл.

5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане за отказ от спиране на изпълнителното дело да се потвърди.

В мотивите на ЧСИ Г.К. по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК се сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като в закона изчерпателно са изброени случаите, в които се спира изпълнителното производство, а по-специално в чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК е указано спиране в други случаи, предвидени в закон, в който случай се изисква изричен законов текст, който да предвижда такова действие. Процесната мярка по чл. 5, ал. 1, т.

1 ЗЗДН има за цел да задължи извършителя да се въздържа от домашно насилие, а не отменя, изменя или спира действието на окончателния съдебен акт, с който е определен режимът на лични отношения. Същевременно промяна на режима на личните отношения може да се извърши само от съда, който го определя съобразно правилата на СК. Прави се извода, че актовете, които съдът издава по ЗЗДН не пораждат сами по себе си процесуалния ефект на спиране на вече образувано изпълнително дело. Моли обжалваното разпореждане да се потвърди, а жалбата на длъжника да се остави без уважение.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че е било образувано на 10.07.2026 г. по молба на К.М.М. и въз основа на изпълнителен лист от 07.07.2026 г. по определен основен режим на лични отношения между децата В.К.М. и С.К. М. и техният баща - К.М.. Режимът включва вземане на децата от учебно заведение/друго място, където те провеждат занятия/дома на майката всяка четна седмица за времето от вторник след приключване на учебните/други занятия, а когато няма такива в 18 ч. до неделя в 18 ч., когато ги връща в дома на майката.

До длъжника Т. Т. е била изпратена покана за доброволно предаване на деца изх.

№ 23491/13.07.2026 г., която е била получена на същата дата лично от майката.

На 21.07.2026 г. в 18:15ч. е бил съставен протокол за предаване на дете, според който ПЧСИ не е предал децата на взискателя К.М. от дома на майката. Такъв протокол е бил съставен също така на 04.08.2026 г., както и на 06.08.2026 г., на които дати децата не са били предадени.

С молба вх. №61450/13.08.2026г. длъжникът Т. Т. е поискала спиране на изпълнителното дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК - други причини, предвидени в закона поради това, че по отношение на взискателя К.М. била издадена заповед по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН да се въздържа от действия на домашно насилие спрямо децата. Процесната заповед била издадена в рамките на производството по гр.д. №14249/2026 г. на СРС, 92 състав. Било е изтъкнато, че личните отношения между бащата - взискател и децата са невъзможни поради образуваното производство за домашно насилие, както и досъдебно такова (ДП № 513 ЗМК 126/2026 г. на СДВР).

Към молбата е била приложена и самата заповед, с която е била наложена мярката по чл.18 вр. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН до произнасяне на краен акт в производството.

С обжалваното разпореждане от 01.09.2026 г., ЧСИ е отказал спиране на изпълнителното дело.

2

Междувременно, в периода от депозиране на молбата за спиране до произнасяне на ЧСИ са били съставени още два протокола - от 18.08.2026 г. и от 01.09.2026г., според които децата не са били предадени от ПЧСИ на бащата - взискател от дома на майката.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанията за спиране на изпълнителното производство са изрично посочени в закона - чл.432, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК. Изложеното в жалбата твърдение за наличие на мярка по ЗЗДН за въздържане от действия на домашно насилие не представлява такова основание. Разпоредбата на чл.432, ал. 1 т. 7 ГПК препраща към други нормативни актове /закони/, в които са предвидени основания за спиране на изпълнителното производство извън изброените по т. 1-6. Такива хипотези са разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ, тази на чл. 420, ал. 2 ГПК, тази на чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН и други, но не и тази на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Съображенията за това са следните.

Предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка е такава за въздържане от предприемане на определени действия, които могат да бъдат окачествени като домашно насилие. Тя предполага единствено възпирането на определени действия, но не налага ограничения или други рестрикции спрямо извършителя на такъв тип насилие, каквито са например хипотезите на т. 2- отстраняване от съвместно обитавано жилище, т. 3- забрана за приближаване до пострадалото лице, по т. 4забрана да осъществява контакт с пострадалото лице, т. 5- временно определяне на местоживеенето на детето на друго място и т.н. Тоест, мярката по т.1 от цитиратана разпоредба действа предупредително за този, на когото се налага, но няма преки и ясни ограничения, които да доведат до съществени промени в отношенията между страните. Затова при нейното налагане не се налага промяна в личните отношения, особено пък тези между родител и дете с режим на лични отношения, определен по реда на чл. 127 СК. Тя забранява противоправното поведение, посочено в диспозитива, но не води автоматично до изменение, обезсилване или прекратяване на вече определения режим на лични отношения между родителя и детето. Нещо повече, издадената заповед по ЗЗДН не разрешава окончателно материалноправен спор, а единствено определя ред и начин за упражняване на права и задължения между страните съобразно необходимостта от защита от домашно насилие. Тази мярка може да бъде отменяна или изменяна при наличие на нови и различни релевантни обстоятелства, но самото влизане в сила на акта (заповедта) по ЗЗДН не поражда СПН.

Конкретният случай е именно такъв, предвид, че заповедта, издадена в производството по гр.д. №14249/2026г. на СРС, 92 състав е такава за въздържане от действия. Не само това, но и тя е издадена временно, докато по делото не бъде постановен краен съдебен акт. При служебна проверка съдът установи, че това производство е все още висящо и по него не е поставено решение. Тоест, при наличие на нови данни и обстоятелства мярката би могла да бъде отменена, изменена или заменена с друга. С процесната заповед взискателят е задължен да се въздържа от действия, съставляващи домашно насилие спрямо децата, но не му е забранено да ги вижда, да осъществява контакт с тях или да ги взема и връща съобразно определения от съда режим. Следователно не е налице нормативно или фактическо несъответствие между съдържанието на заповедта по ЗЗДН и изпълнението на съдебния акт, въз 3 основа на който е образувано процесното изпълнително дело. Родителят е длъжен едновременно да спазва наложената му мярка за защита и да упражнява правата си на лични отношения с децата в рамките на определения режим, без при осъществяването на тези контакти да извършва действия на домашно насилие.

Обратното разбиране би означавало чрез самото наличие на заповед за въздържане от действия на домашно насилие да се придаде на тази мярка правно действие, каквото законът и нейният диспозитив не предвиждат, а именно автоматично преустановяване на личните отношения между родителя и децата. По този начин би се стигнало до фактическо изменение на определения от съда режим, без да е налице акт на компетентния за това съд.

В този смисъл следва да се подчертае, че съдебният изпълнител не разполага с правомощие да извършва самостоятелна материалноправна преценка дали настъпилите обстоятелства налагат временно или трайно преустановяване на личните отношения между родителя и децата. Режимът на лични отношения е определен със съдебен акт и неговото изменение, съобразно настъпили нови обстоятелства и с оглед най-добрия интерес на децата, може да бъде извършено от компетентния съд по предвидения в закона ред. Възприемането на обратното би означавало съдебният изпълнител, извън предоставената му от закона компетентност, да прецени, че упражняването на права по определения съдебен режим следва да бъде преустановено поради обстоятелства, които според него са несъвместими с интереса на децата. Такъв извод не следва и от обстоятелството, че по отношение на взискателя е издадена заповед за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Както бе посочено, тази мярка има самостоятелно защитно действие и задължава адресата да се въздържа от определено противоправно поведение, но не изменя съдържанието на постановения по реда на чл.127 СК режим на лични отношения. Ако междувременно настъпилите обстоятелства налагат промяна на този режим, именно компетентният съд следва да извърши необходимата преценка и да постанови съответния акт.

Друг би бил случаят, ако в издадената заповед бе включена мярка, с която на взискателя е забранено да се приближава до децата или да осъществява контакт с тях.

При такава хипотеза би могло да се постави въпросът за обективната възможност за изпълнение на определения режим, доколкото конкретно наложената забрана би препятствала осъществяването на личните отношения по начина, предвиден в съдебния акт. В подобен случай обаче също не би следвало съдебният изпълнител сам да изменя режима, а би било необходимо компетентният съд да бъде сезиран с оглед настъпилата промяна в обстоятелствата и необходимостта от предприемане на съответни мерки. Именно поради това неоснователно е позоваването от жалбоподателя на съдебната практика на въззивния съд. С Решение № 260003 от 04.01.2021 г. по в. гр. д. №10638/2020 г. на ГО, ЧЖ I състав на СГС е прието наличие на основание за спиране на изпълнителното производство при издадена заповед по чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, но в разглеждания там случай наложената мярка е била именно за забрана за осъществяване на контакт с пострадалото лице, а не за въздържане от извършване на действия на домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Поради това направените в този акт изводи не могат да бъдат отнесени към настоящата хипотеза, при която подобна забрана не е налице. С Решение № 3321 от 17.05.2026 г. по в. гр. д.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1be6d1a2-6f04-4fa6-b06d-11013ac59246