Решение № 1451 от 06.11.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1162/2024
- Вид
- Решение № 1451
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.79 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1451 гр. Велико Търново, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101162 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.78 и чл.79 ал.1 от ЗЧСИ.
В исковата молба се излагат твърдения, че пред ЧСИ В. Г. е образувано изпълнително дело****въз основа на изпълнителен лист от 03.09.2021 г. по молба на взискател Д И.а П.а срещу длъжник В. И. П.. Сочи се, че изпълнителното дело е образувано на 14.11.2023 г., като до длъжника е изпратена покана за 1 доброволно изпълнение и в тази връзка са сторени разноски. Сочи се, че е изпратено съобщение за дължимите такси по делото до пълномощника на взискателя, получено на 27.11.2023 г., но таксите не били заплатени. Ищецът излага твърдения, че на 16.01.2024 г. постъпва молба от взискателя за постигнато споразумение между него и другата страна, с което е погасено задължението.
Излагат се твърдения, че длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 22.01.2024 г. Посочва, че на 26.01.2024 г. постъпва молба от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното дело, като не се оспорва споразумението с взискателя и на същата дата на длъжника е изпратено съобщение за дължимите такси, но съобщението се върнало като непотърсено. Ищецът заявява, че впоследствие на 28.02.2024 г. е изходирано ново съобщение с приложена сметка за дълга изпратена до длъжника, който отказал да получи уведомлението. Ищецът заявява, че на 12.03.2024 г. посочената сметка е връчена на представител на длъжника. Ищецът твърди, че към настоящия момент такси по изпълнителното дело не са заплатени нито авансово, нито пропорционални такси по ТТРЗЧСИ, които са в общ размер на 1464,30 лева с ДДС, за което по чл. 79 от ЗЧСИ е 1 издадена сметка № 3000038308, по която се твърди, че не са постъпвали суми. Сочи, че изпълнителното дело е прекратено с постановление от 25.03.2024 г. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата 1464,30 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 280 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и държавни такси по производство по обезпечение на бъдещ иск. Претендира и разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В първото по делото съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
С молба по делото ищецът е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника, при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен предявения иск, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1464,30 лв., представляваща такси по изпълнително дело ***, за които е издадена Сметка *****, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски, за които е представил списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 68,57лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. Ищецът претендира и присъждане на разноски направени по налагане на обезпечителна мярка, които разноски претендира в размер 280лв. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск и съобразно изхода на спора по същество.
В конкретния случай, с оглед уважаване на исковата претенция, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски по налагане на обезпечителната мярка в размер на общо 280лв.за адвокатско възнаграждение и държавни такси в обезпечителното производство.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. П. с ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на ****, с адрес *** сумата 1464,30лв. /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща такси по изпълнително дело *** за които е издадена Сметка ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /05.04.2024г./ до окончателното изплащане, както и сумата 518,57 лв./петстотин и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени от ищеца в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата 280лв.
/двеста и осемдесет лева/, представляваща разноски по налагане на обезпечителната мярка.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3