Решение № 166 от 13.07.2026, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Исперих, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20253310100728 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

Процеса е сезиран по постъпила искова молба входящ документ № 3389 / 01.10.2025 от С. Ф. Б., ЕГН ********** и Б. С. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес – с. П., общ. Исперих, обл. Разград, ул. "****" № 8, с адрес за за призоваване- чрез Адвокат С. Д., АК-Разград, гр. Исперих, Ул."Ахинора" № 3 ПРОТИВ: 1.А. Н. З., ЕГН ********** 2.Н. З. З., ЕГН **********, И двамата с адрес - с. К., Общ. Исперих, обл. Разград, ул. "****" № 53, с която молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците А. Н. З., ЕГН ********** и Н. З. З., ЕГН **********, и двамата с адрес - с. К., Общ. Исперих, обл. Разград, ул. "****" № 53, че 10/90 ид.ч. от недвижим имот № ***, находящ се в землището на с. К., общ.

Исперих, обл. Разград, в месността, „Чешме Екинлик“, с площ от 36007 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, трета категория, при граници и съседи : имоти с номера, както следват: ***, ***, ***, ***, *** и *** са собственост на ищците, придобити по силата на прехвърлителни сделки, по които ищците притежават качеството на приобретатели.

Ищците разказват, че по силата на договор за дарение и договор за покупко-продажба, обективирани в представените нот. акт № 184, том II, рег.

№ 3423, нот. дело №342 от 2023 год. и нот. акт № 185, том II, рег. № 3426, нот. дело № 343 от 2023 год., и двата по описа на Нотариус с рег. № 668 на НК, ищците придобили собствеността върху 20/90 ид части от недвижим имот № 1

***, находящ се в землището на с. К., общ. Исперих, обл. Разград, в местността „Чешме Екинлик“, с площ от 36007 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, трета категория, при граници и съседи : имоти с номера, както следват: ***, ***, ***, ***, *** и ***. Дарители по договора за дарение били лицата К. Х. Х. и Ш. Ш. Х.. Продавачи по договор за покупко-продажба били същите тези две лица. Идеалните части, които ищците придобили от имота се равнявали на 8001,55 кв.м. реална площ. От момента на придобиването на описаната част от имота, ищците реално започнали да обработват собствеността си. Тъй като били придобили идеални части от имота, започнали да търсят останалите наследници. С. Ф. Б. и Б. С. Б. имали намерение да им предложат или да им продадат техните идеални части, или да им ги отдадат под наем/ аренда. При проведения разговор с един от наследниците, той им казал, че като отишъл да подаде заявление за скица на имота, видял, че ищците не фигурират като собственици на техните идеални части. Отишли при нотариус и след извършена справка в имотния регистър се установило, че идеалните части, които са придобили от Ш. Ш. Х., същият този Ш. Ш. Х. е подарил и продал на ответника А. Н. З.. Тъй като, последният се намирал в законно сключен граждански брак с Назиле, частите от имота, били придобити в режим на СИО. Отделно на това, Ш. Ш. Х. сключил с ответника и десет годишен договор за аренда за целият имот. Ответника заявил имота в ОСЗ-Исперих. Ответниците се легитимирали като собственици на 10/90 ид.ч. на ищците от имота с Нот. акт № 195, том III, рег. № 620, нот. дело № 478 от 2025 год. и Нот. акт № 196, том III, рег. № 6217, нот. дело № 479 от 2025 год., и двата по описа на нотариус с рег. № 254 на НК. Ищците твърдят, че са придобили спорните идеални части през 2023 год., а на ответниците са прехвърлени чужди идеални части, поради което те не можели да придобият права, защото тези идеални части са им прехвърлени от несобственик и спрямо С. Ф. Б. и Б. С. Б. тези сделки нямали вещно-прехвърлителен ефект и не можели да им бъдат противопоставяни. Всичко това застрашавало правото им на собственост върху придобитата част от имота и пораждало правния им интерес да водят настоящият процес. Заявяват, че няма пречка да се постигане спогодба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от 1.) А. Н. З. с ЕГН ********** и адрес: с. К., общ. Исперих, обл. Разград, ул. „****н № 53 и 2.) Н.

З. З. с ЕГН ********** и адрес: с. К., общ. Исперих, обл. Разград, ул. „**** № 53 и двамата чрез адв. П. А., вписан в АК - Добрич съдебен адрес: гр. Добрич, ***A, em. 3. Ответниците А. З. и Н. З. признават иска, въз основа на който е образувано делото. Същият бил основателен и следвало да бъде уважен. Ответниците сочат, че не са дали повод за завеждане на настоящото дело. Двамата разбрали за наличието на това дублирано прехвърляне на процесната част от имота едва с получаване на исковата молба, въз основа на която било образувано настоящото дело. Считат, че както ищците, така и те били подведени (меко казано) от недобросъвестното поведение на техните праводатели К. Х. и Ш. Х.. При сключване на договора за аренда между тях и А. З. през лятото на 2024 г. Х. и Х. уверяват ответника, че са собственици на имота, като представят и нужните документи, изискани им от нотариуса, който е изповядал сделката и който по закон бил длъжен да се увери, че арендодателите са собственици на имота, който отдават под 2 аренда или на повече от 50% от него. Това задължение било вменено на нотариуса от чл. 3, ал. 1, вр. с ал. 4 от Закона за арендата в земеделието. След това А. З., отново спазвайки законовата процедура, вписва договора за аренда и в Общинска служба „Земеделие" - Испериx, като u там няма никакви проблеми; никой от служителите в общинската служба не уведомява ответника някой друг да е декларирал същия имот за обработване, още помалко да има друг собственик, различен от арендодателите К. Х. и Ш. Х.. Тези обстоятелства нямало как да породят у ответника съмнение, че неговите арендодатели не са собственици на частта от имота, предмет на договора за аренда. Напротив - тези факти водели до извод именно в обратната посока както нотариусът, така и служителите в ОС „Земеделие" - Исперих не виждат проблем в така сключения договор за аренда. През лятото на 2025 г. именно третото за делото лице Ш. Х. инициирал прехвърлянето на правото на собственост върху дела си от процесния имот на ответника А. З., като изтъкнал мотива, че е финансово затруднен и му трябват пари. А. З. се съгласил с предложението на Ш. Х., без да подозира, че последният вече е продал частта си от процесния имот на ищците. До този момент, а и дълго време след това - до връчване на исковата молба по делото - нямало никакви основания А. З. да подозира, че частта от имота, която му е предложена, вече е продадена. Никой не е имал претенции към ответника за това, че го обработва.

Сделките от 15 август 2025 г. били изповядани от същия нотариус, който е изповядал и сключването на договора за аренда през 2024 г. Продавачът Ш. Х. му представил изисканите от него документи и така били изповядани двете сделки от 15.08.2025 г. Ответниците обръщат внимание на факта, че както в нотариалния акт за дарение, така и в този за продажба, нотариусът изрично бил записал, че съставя нотариалния акт, след като се е убедил, че дарителят, респ. продавачът е собственик на имота и са изпълнени особените изисквания на закона. Това не били празни формулировки, зад тях стояло задължението на нотариуса да обезпечи законността на сделката, която изповядвал.

Нотариусът, макар и частно лице, бил натоварен от Държавата с публични функции, като за гражданите той бил гарант за законността на сделката, това бил смисълът от съществуването на фигурата на нотариуса. Поради тази причина, повече от логично било, че след като нотариусът гарантира, че дарителят и след това продавачът е собственик на частта от имота, с която се разпорежда за ответникa, като дарен и купувач, това бил безспорен факт и нямало основание да се съмнява в него. От 15.08.2025 г. до момента на връчване на исковата молба А. З. не подозирал, че трети лица имат права върху закупената от него част от имота. Ищците не се свързали с него, нито били отправяли покана да им предаде процесната част от имота; не били предприели никакви действия да уредят ситуацията доброволно, вместо това директно подали искова молба в съда. Показателен в тази посока бил фактът, че в исковата молба не се твърдяло ищците да са търсили контакт с ответниците, нито да са ги канили да уредят доброволно така възникналата ситуация. Ако били го сторили, изобщо нямало да се стигне до ангажиране на съда. Както посочили ответниците по-горе, ответниците разбрали за това двойно прехвърляне на имота едва с връчването на исковата молба на 15.01.2026 г. и след запознаване с документите по делото установяват, че не са придобили процесната идеална част от имота, а А. З. е бил, меко казано, подведен от Ш. Х., а и от майка му К. Х. преди това - при сключване на 3 договора за аренда през 2024 г. Що се отнася до ответницата Н. З., за нея с още по-голямо основание можело да се заключи, че не е дала повод за завеждане на процеса. Видно от доказателствата по делото, тя не била страна по никоя от сделките, нито била декларирала, че ще обработва каквато и да е част от процесния имот. Нейното конституиране като ответник по делото се дължало единствено и само на факта, че тя се намирала в граждански брак с А.

З. както към датата на придобиване на частта от имота, така и към датата на подаване на исковата молба, а и към настоящия момент. В тази посока следвало да се отбележи и факта, че от разписката към съобщението за връчване на исковата молба, било видно, че Н. З. дори не била получила това съобщение лично, а то й било връчено чрез нейния съпруг - ответника А. З.. С оглед на изложеното по-горе, според ответниците, се налагал извод, че ответниците с поведението си по никакъв начин не са дали повод за завеждане на настоящото дело. Всички сделки, които бил сключил ответникът А. З. били в изискуемата от закона форма; преди сключването им нотариус е проверил редовността на представените пред него документи, в това число и факта, че праводателите на ищеца са легитимни носители на правата, с които се разпореждат. До връчване на исковата молба ищците не били търсили контакт с ответниците по повод на тези сделки. А Н. З. била страна по делото, само защото се намира в брак с ответника А. З.. Когато към това се добавело и изричното признание на иска, което ответниците правели в настоящия писмен отговор, т.е. в първия Възможен за това момент, се налагал извод, че са налице всички законово изискуеми предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските по делото следвало да бъдат възложени на ищците, въпреки основателността на исковата молба. В този смисъл била и трайната практика на съдилищата в страната, пример за която било решение №1242 / 30.10.2025 г. по в.гр.д. № 663 / 2025 г. по описа на Апелативен съд - София. Ето защо, с оглед на изложеното, ответниците считат, че исковата молба, като основателна следвало да бъде уважена, като молят, при уважаването й, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът да не осъжда ответниците да заплащат разноски по делото, като те бъдат възложени на ищците.

В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат предявеният иск и молят същия да бъде уважен.

В съдебно заседание ответниците не се явяват при редовно призоваване.

Съдът след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: По силата на договор за дарение и договор за покупко-продажба, обективирани в представените нот. акт № 184, том II, рег. № 3423, нот. дело №342 от 2023 год. и нот. акт № 185, том II, рег. № 3426, нот. дело № 343 от 2023 год., и двата по описа на Нотариус с рег. № 668 на НК, ищците придобили собствеността върху 20/90 ид части от недвижим имот № ***, находящ се в землището на с. К., общ. Исперих, обл. Разград, в местността „Чешме Екинлик“, с площ от 36007 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване - нива, трета категория, при граници и съседи : имоти с номера, както следват: ***, ***,