Решение № 799 от 08.10.2019, Софийски градски съд

Р E Ш Е

Н И Е гр. София , 08.10.2019г.

В И М Е Т О НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД , Наказателно отделение , ІХ - ти Въззивен състав , в открито заседание на тридесети септември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА

ЙОРДАНОВА

2. СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Цанкова и в присъствието на прокурора Балев

, като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . А . Н. Д .

№ 3202 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 313 от НПК.

С решение от 01.03.19г. по Н .А .Х .Д . № 20139

/18г. , СРС, НО , 17 с - в е признал обвиняемия И. А. А. за виновен за извършено престъпление по чл . 313 ал.1 от НК и на осн. . чл. 78 А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв .

Срещу решението е постъпила жалба от упълномощения защитник на обвиняемия И. А. А., с която се иска да бъде изменено постановеното решение , в частта относно наказанието ,като се иска да бъде намален размера на наложената глоба до минималния предвиден в закона от 1000лв .

В съдебно заседание упълномощеният защитник на обвиняемия

И. А. А. – адв К. редовно призована не се явява .

В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди решението на първоинстанционния съд .

В съдебно заседание обвиняемият

И. А. А. редовно призован не се явява .

Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

Жалбата е неоснователна .

Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .

Въз основа на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :

Обвиняемият И.

А. А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с адрес - гр. София, ул.********, с ЕГН - **********.

На 09.07.2010 г. от Отдел „Пътна полиция“ СДВР на обвиняемия И.А. било издадено свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 09.07.2020г.

За извършено пътно нарушение в Кралство Дания, свързано с превишаване на разрешената максимално допустима скорост на движение при управление на МПС, на 09.09.2016 г. издаденото на обвиняемия СУМПС № ********* му било физическо иззето от датската полиция на летището в гр.

Копенхаген, Дания.

Въпреки че знаел, че издаденото му

СУМПС № ********* му било иззето на 09.09.2016 г „ след завръщането си в Република България, на 12.12.2016 г. обвиняемият А. се явил в сградата на ОПП СДВР, находяща се в гр. София, ул. *********и пред свидетелката А.Р.Л.на длъжност „системен оператор” в ОПП СДВР подал заявление с Вх. № 33065713/12.12.2016 г. за издаване на дубликат на СУМПС. Към заявлението обвиняемият А. представил заявление-декларация с Вх. № К9840/12.12.2016 г. до началника на ОПП СДВР, в която писмено декларирал, че желаел да му бъдат издадени дубликат на СУМПС и контролен талон към него, тъй като същите били загубени. На обратната страна на заявлението-декларация, адресирано до началника на ОПП СДВР, обвиняемият собственоръчно написал и декларирал, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, след като същото е изпаднало от джоба му. Обвиняемият подписал декларацията. Тази декларация обвиняемият А. подал до началника на ОПП

СДВР на основание чл. 160, ал. 1 от ЗДвП - „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.“ Изрично в декларацията било записано, че на заявителя е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни данни по чл. 313, ал. 1 НК.

На 18.12.2016 г. от ОПП СДВР на И.А. бил издаден дубликат на СУМПС № *********, валидно до 09.07.2020 г.

С писмо с Изх. №

95/37.01.2017 г. от Посолството на Република България в гр. Копенхаген, Кралство Дания уведомили МВР за наложена санкция на обвиняемия И.А. - отнемане на СУМПС № ********* за срок от три години, считано от 04.11.2015 г„ както и че обвиняемият не е издържал изпит по кормуване във връзка с наложеното му наказание и не му е издавано ново датско свидетелство за управление на МПС.

С оглед на гореизложеното при 01 РУ СДВР било образувано досъдебно производство № 15158/2017 г., пр.пр. № 15974/2017 г. по описа на СРП против обвиняемия А. за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

От изготвената в досъдебното производство графическа експертиза за изследване на представеното заявление-декларация с № К9840/12.12.2016 г., както и ръкописния текст на гърба на заявлението-декларация се установява ,че подписите в заявлението-декларация са положени от обвиняемия А., като и ръкописния текст на гърба на документа е изписан от него .

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : гласни - показания на свидетелката А.Л.от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2; изготвената в ДП съдебно-графическа експертиза за изследване на инкриминираната декларация, както и писменитедоказателства-свидетелство за съдимост; оригинал на заявление за издаване надокумент за самоличност и заявление-декларация от 12.12.2016г.включително и ръкописниятекст на гърба на документа, писмо от ПосолствотонаРепублика България в Дания , свидетелство за съдимост на обвиняемия.

Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на обвиняемия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .

Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционното решение , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

Обвиняемият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК , а именно това ,че на 12.12.2016 г. в гр.София, в сградата на Отдел Пътна полиция - СДВР, находяща се на ул.*********потвърдил неистина в писмена декларация - Декларация с вх. № К-9840/12.12.2016 г. по чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация...“, която се дава пред орган на властта - началника на отдел Пътна полиция - СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно,че е загубил свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 09.07.2010 г. от ОПП СДВР, а всъщност свидетелството за управление на МПС № ********* е било иззето в Дания на 09.09.2016 г. за извършено пътно нарушение в същата държава.

От обективна страна по делото се установява ,че обвиняемият на инкриминираната дата и място е потвърдил неистина в писмена декларация - Декларация с вх. № К-9840/12.12.2016 г. по чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата:

„Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация...“, която се дава пред орган на властта - началника на отдел Пътна полиция - СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно,че е загубил свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 09.07.2010 г. от ОПП СДВР, а всъщност свидетелството за управление на МПС № ********* е било иззето в Дания на 09.09.2016 г. за извършено пътно нарушение в същата държава .

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване .

Настоящата съдебна инстанция намира ,че правилно е преценено от СРС ,че са налице основанията за приложение на чл. 78 А ал.1 от НК по отношение на обвиняемия ,който следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК , тъй като обвиняемия ,който е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК, за извършеното от него престъпление се предвижда наказание до 3 г. лишаване от свобода или глоба в размер от 100 до 300 лева ,както и няма причинени имуществени вреди от извършеното престъпление . При предвиденото административно наказание „глоба” в размер от 1000 до 5000 лева, СРС е определил глобата в размер на 2000 лв, съобразявайки както наличието на смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства , а именно добрите му характеристични данни и неговата млада възраст, така и наличието на отегчаващи вината обстоятелства , а именно осъществения успешен опит на обвиняемия да се снабди със свидетелство за управление на МПС, след като същото му е било отнето в друга държава и където той не е успял да премине нужния изпит за правоспособност, за да му бъде върнато отнетото СУМПС. Доводите в жалбата ,че са изтекли повече от 2 години от момента на извършване на престъплението до налагане на наказание от СРС и обвиняемия не е регистриран за други противообществени прояви , както и че не е справедливо при предвидено наказание глоба в размер от 100 до 300 лева в разпоредбата на чл. 313 ал.1 от НК да се налага наказание глоба в размер на 2000 лв, въззивният съд намира за неоснователни, тъй като изминалия период от време от момента на извършване на престъплението до налагане на наказание от СРС не е толкова продължителен , че да бъде взет предвид като смекчаващо вината на обвиняемия обстоятелство , а при наличие на предпоставките за приложение на чл.

78 А от НК , съдът следва задължително да освободи обвиняемия от наказателна отговорност , като му наложи предвиденото административно наказание , което е предвидено в размер от 1000 до 5000 лева, без значение какъв е размера на глобата предвидена за извършеното престъпление , при което не са налице основания размера на наложеното от СРС административно наказание да бъде намален.

При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционното решение .

Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение .

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение от

01.03.19г. по Н .А .Х .Д . №

20139 /18г. , СРС, НО , 17 с – в .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

Членове : 1.

2.