Решение № 17963 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17963 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20221110169872 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 286477/22.12.2022 г. на Г. А. Д. срещу „...............“ ООД, с която са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: 1./ установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал.

1, вр. чл. 5, от Договор за паричен заем № 757302/30.10.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на сумата от 145,41 лева при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, като протИ.речаща или заобикаляща закона, евентуално протИ.речаща на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза, както и 2./ осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата в размер на 145,41 лева – недължимо платена сума по нищожната клауза на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 от Договор за паричен заем № 757302/30.10.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 30.10.2022 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 757302/30.10.2022 г. между „...............“ ООД – като заемодател, и Г. А. Д. – като заемател, по силата на който заемодателят поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 11 броя едноседмични погасителни вноски. Съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1 от договора заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени от заемодателя условия, което задължение според ищеца било явно неизпълнимо от длъжника в посочения кратък срок. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора при непредставяне на обезпечение в срок или в случай, че представеното обезпечение не отговаря на условията на кредитора, на заемополучателя се начислявала неустойка в размер на 145,41 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в приложение към договора за заем. Ищецът твърди, че още при сключване на договора за заем му била начислена неустойка в размер на сумата от 145,41 лева, тъй като не предоставил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение съобразно изискванията, предвидени в договора. Твърди, че при сключване на договора погасил доброволно сумата в размер на 61,00 лева, а на 04.11.2022 г. погасил и сумата в размер на 610,00 лева, или общо 1 заплатената от него сума по договора възлизала на 671,00 лева, с което счита, че изцяло е погасил задълженията по него, вкл. и начислената му неустойка. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12. Сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. От друга страна твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, като действителният му размер надвишава максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, считайки, че при изчисляването му следва да бъде взета предвид начислената по договора неустойка. Счита договора за заем за нищожен и поради нищожност на клаузата на уговорената възнаградителна лихва. Сочи, че клаузата предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение заобикаля закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, доколкото е недопустимо да се кумулира с обезщетение за забава, евентуално протИ.речи на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, и евентуално е неравноправна клауза, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на неустоечната клауза и ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 145,41 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза за неустойка. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „...............“ ООД, в който признава за основателен установителния иск за нищожност на неусточената клауза на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 от процесния договор за заем и прави искане за постановяване на решение при признание на иска досежно тази претенция. Оспорва основателността на предявения осъдителен иск при твърдения, че ищецът не му е заплатил сумата за неустойка по договора.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С определението по реда на чл. 146 ГПК и на основание чл. 190, ал. 1 ГПК съдът е задължил ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото Договор за паричен заем № 757300/30.10.2022 г., ведно с погасителен план и СЕФ, както и справка за извършени плащания по него, вкл. платежни нареждания, разписки и извадки от счетоводните книги. С определението си съдебният състав, на основание чл. 161 ГПК, е предупредил ответната страна за неблагоприятните последици при неизпълнение на задължението за представяне на гореизброените документи – ще приеме, че съзнателно страната създава пречки за установяване на фактите, които ищецът цели да докаже с изискваните документи, т. е. ще преценява последните съобразно нормата на чл. 161 ГПК.

До приключване на делото пред настоящата съдебна инстанция ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 1 ГПК. Същевременно в срока по чл. 131 ГПК последният е изразил изрично становище за основателност на претенцията за прогласяване нищожност на неустоечната клауза, инкорпорирано в искането му по реда на чл. 237 ГПК. Поради това и с оглед процесуалното поведение на ответното дружество, както и с оглед констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, неоспорена в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, районният съд приема, че между страните по делото не се спори относно факта на сключен помежду им Договор за потребителски кредит № 757302/30.10.2022 г., по силата на който „...............“ ООД – като заемодател, е поел задължение да предостави на Г. А. Д. – като заемател, паричен заем в размер на сумата от 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 11 броя едноседмични погасителни вноски. Не се спори също, че заемодателят е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума, която е била реално получена от ищеца.

Страните не спорят и по съдържанието на процесния договор и конкретно, че съгласно чл.

5, ал. 1 от него заемателят се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени от заемодателя условия, като съгласно чл. 11, ал. 1 от договора при непредставяне на обезпечение в срок или в случай, че представеното обезпечение не отговаря на условията на кредитора, на заемополучателя се начислявала неустойка в размер на 145,41 лева, с начин на 2 разсрочено плащане, посочен в приложение към договора за заем.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата ССчЕ, което преценено по реда на 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че по процесния договор за паричен заем № 757302/30.10.2022 г. са били извършени 2 броя плащания от страна на Г. А. Д. – плащане на 30.10.2022 г. на сума в размер на 61,00 лева /която е отразена в счетоводството на ответника като „задържана“ от него първа погасителна вноска в момента на подписване на договора и усвояване на заема/ и плащане на 04.11.2022 г. на сума в размер на 610,00 лева. След извършената справка в счетоводството на ответното дружество експертът е констатирал, че с посочената сума е погасен в пълен размер отпуснатият заем, като платената сума е послужила за погасяване по пера на следните задължения по договора: 500,00 лева – платена главница, 25,59 лева – платена лихва, 145,41 лева – платена неустойка. Вещото лице е посочило, че при включване в ГПР на платената неустойка, то ГПР би бил в размер на 1 249,59 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, протИ.речи на императивна законова разпоредба, заобикаля закона или протИ.речи на добрите нрави, което обуславя нищожността на клаузата.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е уговорена индивидуално.

На първо място, настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретния случай не са налице предпоставките на закона за постановяване на решение при признание на иска досежно исковата претенция за прогласяване нищожността на неусточената клауза на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 5 от Договор за паричен заем № 757302/30.10.2022 г. Съгласно нормата на чл.

237, ал. 1 ГПК „Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието“. В настоящия случай не са налице визираните в чл. 237, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, тъй като липсва надлежно сезиране на съда от страна на ищцовата страна с искане за постановяване на решение по посочения облекчен процесуален ред.

Именно поради това съдът е разгледал делото по общия ред и съответно дължи произнасяне на решение по същество на делото.

Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между „...............“ ООД – като заемодател, и Г. А. Д. – като заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № 757302/30.10.2022 г., по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 11 броя едноседмични погасителни вноски. Не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си за предаване на заемната сума, която е била реално получена от ищеца. Страните не спорят и по съдържанието на процесния договор за заем и конкретно, че съгласно предвиденото в чл. 5, ал. 1 от него заемателят се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от 3 следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени от заемодателя условия, като съгласно чл. 11, ал.