Определение № 99 от 12.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600093 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 9 от 05.02.2024 г. по ЧНД № 144/2023 г. на Окръжен съд - Смолян е отменено постановление от 13.12.2023 г. на ОП – Смолян за прекратяване на наказателното производство по ДП № ****** г. по описа на ОСлО при ОП – Смолян на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, водено за престъпление по чл.212, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

За същото са уведомени, жалбоподателите – управителя на НОИ – С., чрез упълномощените от него юрисконсулти при ТП – Смолян, както и ОП – Смолян.

Недоволен от горепосоченото определение е останал прокурорът С.С. от ОП – Смолян, който е подал протест, намирайки го за неправилно и незаконосъобразно. Въпреки, изключителната пояснителна част в подадения протест /приоритетно, касаеща обсъждане на правната доктрина и съдебната практика за документните престъпления и документна измама/, в него по същество могат да бъдат откроени следните основни елементи.

На първо място не се споделя виждането на окръжния съд за наличието на съставомерно деяние по чл.212, ал.1 от НК, защото с представените от заявителите документи пред НОИ е деклариран фиктивен трудов и осигурителен стаж в испанското дружество и съответните длъжностни лица 1 са били въведени в заблуждение от съдържанието им, в резултат на което е издаден административен акт, чрез който е извършено разпореждане със средства от бюджета на ДОО и по този начин е причинена щета на същия. В тази връзка се изразява несъгласие с виждането на окръжния съд, че заявленията и декларациите представляват удостоверителни частни документи, които могат да бъдат предмет на лъжливо документиране. Те са били подкрепени от надлежно оформени фирмени удостоверения за прекратяване на трудовите правоотношения, като представените документи не са основание за отпускане на парично обезщетение за съответния кандидат, а разпореждането на длъжностното лице от ТП на НОИ, издадено за всеки конкретен случай, въз основа на което при наличието на съответните предпоставки се отпуска обезщетение за безработица. Смята се, че се касае за диспозитивни документи, които не могат да бъдат предмет на престъпленията по чл.311 - 314 от НК, респ. чл.212, ал.1 - 2 от НК, според ППВС № 3/1982 г.

Несъмнено подадените заявления са частни документи, но те нямат удостоверителен характер, а по-скоро приложените към тях документи.

На второ място не се отрича, че посочените обстоятелства в декларацията относно определяне на пребиваване във връзка с прилагането на чл.65, ал.2 от Регламент ЕО № ****** г. на ЕС могат да бъдат предмет на невярно деклариране по чл.313, ал.1 от НК или потвърждаване на неистина, или затаяване на истина в частен документ по чл.313, ал.3 от НК, но въз основа на представените официални документи от испанската държава, няма разминаване с представените за достоверни факти за възникване и прекратяване на ТПО пред НОИ, т.е. не е потвърдена неистина или затаена истина, за да имаме извършено престъпление по чл.313, ал.1 или ал.3 от НК.

Отделно от това, съобразно вида и размера на предвиденото наказание за тези престъпления – до три години лишаване от свобода, към момента са изтекли и предвидените в чл.80, ал.1, т.4 от НК давностни срокове за наказателно преследване. Накрая се заключава, че само по себе си неполагането на труд, при наличието на действителни трудови договори и изпълнение на формалните изисквания на закона във връзка с тяхното възникване, прекратяване и заплащане на дължимите осигурителни вноски, се явява пречка за обосноваване на правни изводи за извършено престъпление от общ характер. Затова предлага да се отмени определението на съда, като се потвърди постановлението на прокуратурата за прекратяване на 2 наказателното производство.

На управителя на НОИ – С., чрез упълномощените от него юрисконсулти при ТП – С. е съобщено за постъпилия протест на ОП – Смолян, но няма постъпило становище.

Апелативният съд, след като взе предвид доводите в протеста, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Протестът е подаден в законовия срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като се явява частично основателен, макар и да не води като резултат до потвърждаване на отмененото постановление.

Досъдебното производство е образувано на 02.10.2018 г. с постановление на прокурор от ОП - Смолян, за установяване през периода 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г. в гр. Н., при условията на продължавано престъпление са съставени документи с невярно съдържание - фирмена комуникация за колективен трансфер, чрез които съзнателно е дадена възможност на 50 физически лица от гр. Н. да получат без правно основание чуждо движимо имущество - парично обезщетение за безработица от фонд „Безработица“ към Национален осигурителен институт, в размер на 241 000 лева, като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, с оглед на извършено престъпление по чл.212, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

По време на разследването са събрани писмени доказателства, разпитани са множество свидетели, изготвени са аграрно-икономическа, видео-технически и комплексна съдебно-почеркова експертизи, но не е привлечено като обвиняем лице.

С Определение № 9 от 05.02.2024 г. по ЧНД № 144/2023 г. на Окръжен съд - Смолян е отменено обжалваното от упълномощените от управителя на НОИ – С. юрисконсулти при ТП – С. постановление на Окръжна прокуратура – Смолян, като необосновано и незаконосъобразно.

Въззивният съд намира, че окръжният съд правилно е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство като незаконосъобразно, макар и да не споделя напълно изложените в 3 определението му съображения:

Описаната от страна на прокуратурата в атакуваното постановление фактическа обстановка, основателно е възприета като съобразена със събраните по делото многобройни гласни и писмени доказателства.

Безспорно е установено, че през 2007 г. Л. С. е регистрирал в Испания търговско дружество „S.“, S., на което се явява собственик на капитала и представляващ. Това дружество наемало работна ръка за осигуряване на временна сезонна заетост в Испания в областта на селското стопанство. В периода от 01.09.2017 г. до месец юни 2018 г. в испанското дружество били назначени с временни трудови договори общо 72 български граждани със срокове за период от 15-16 дни. След изтичане срока на договорите, лицата подавали заявления с приложени документи в ТП на НОИ за отпускане на обезщетения за безработица, като въз основа на представените документи им били изплащани такива. В резултат на описания механизъм на 42 лица са били отпуснати обезщетения за безработица въз основа на направените разпореждания на длъжностни лица от НОИ, като още 20 от тях подали документи за отпускане на обезщетения. При последваща проверка е било установено, че част от лицата, на които са отпуснати обезщетения за безработица, са пребивавали за много кратък период от време в Испания, а други въобще не посещавали страната, като в тази насока са предоставените данни от МВР. Въз основа на тези данни са издадени разпореждания за спиране на производствата за отпускане на обезщетения и е преустановено изплащането на обезщетения за безработица, като е прието, че сключените трудови договори с испанското дружество са ползвани за получаване на обезщетения в по-висок размер.

По повод издадените разпореждания са постъпили жалби от заинтересованите лица, като в хода на административното производство са били представени нови писмени доказателства /командировъчни/ и разписки за получени възнаграждения, от които ставало ясно, че част от наетите лица са извършвали всъщност трудова дейност в гр. Н. и с. В., като жалбите не са били уважени и постановените актове на Директора на ТП-НОИ са потвърдени по съдебен ред. Посочено е изготвянето на доклад от Държавна служба ИТСС в Кралство Испания, в който е удостоверено, че има нередовности във връзка с командироването на 63 български работника, в 4 резултат на което е поискано издадените формуляри Р**** за наетите лица от „S.“ S. да не се зачитат като редовни. На това дружество била наложена санкция за симулиране на договорни отношения с работниците с цел неправомерно получаване на обезщетения. В Кралство Испания били анулирани периодите на заетост на упоменати общо 66 лица, като 62 лица са подали заявления за отпускане на обезщетения за безработица.

В постановлението са обсъдени заключенията на назначените по време на досъдебното производство аграрно-икономическа експертиза и видеотехнически експертизи, като е достигнато до извода, че в установените три недвижима имота в гр. Н. и с. Ж. – собственост на Л. С., за които са издавани командировъчни заповеди, не са извършвани дейности по поставяне на огради и други агротехнически дейности в упоменатите периоди на заетост.

Прието е също така, че голяма част от лицата, кандидатствали за отпускане на ПОБ са пътували до Испания, но са се завърнали преждевременно в Р. България преди изтичане на трудовите им договори. А друга част от лицата, изобщо не са пътували до Испания, предвид на това, че са имали испански осигурителен номер и договорите са могли да се сключат от разстояние. Направен е анализ на показанията на разпитаните свидетели /работници/, като същите са противоречиви, относно начина на придвижването им до работното място по време на командироването, за количеството и вида на извършваната работа.

Въз основа на изложената фактическа обстановка е направен изводът, че Л. С., като длъжностно лице е издал документ /удостоверение за прекратяване на трудово правоотношение „С.“/, който е послужил и използван от лицата, кандидатстващи за отпускане на обезщетения за безработица. Преценено е, че обезщетението за безработица се отпуска въз основа на влязъл в сила административен акт, издаден от служител на ТП на НОИ, който се явява и основание за отпускане на обезщетението. Поради това представените документи пред органите на НОИ, не представляват средство за извършване на документна измама, респ. не е осъществено деяние по чл. 212, ал.1 от НК от всеки от заявителите и деяние по чл. 212, ал.2 от НК от страна на Л. С.. Направено е заключението, че е недопустимо деянието да се квалифицира като престъпление по чл. 256 от НК, доколкото е причинена щета на бюджета на НОИ и подобно деяние е криминализирано от 5 законодателя след 01.01.2021 г., т.е. след извършване на деянието. Взето е становище и за евентуално извършени документни престъпления, респективно погасяването им по давност.

Съдът обосновано е приел за безспорно установено, че през 2007 г. Л. С. е регистрирал търговско дружество „S.“, S., в Испания, което е наемало работна ръка за осигуряване на временна сезонна заетост в същата държава в областта на селското стопанство.

В периода от 01.09.2017 г. до месец юни 2018 г. дружеството е сключило срочни трудови договори с български граждани, като срокът на договорите им е бил за период от около две седмици. По този начин са били сключени договори с общо 62 лица, имащи регистрация в осигурителната система /осигурителен номер/ на Кралство Испания, както следва:

С М.В.М. за времето от 18.09.2017г. до 06.10.2017г.; с Д.К.Р. от 19.09.2017 г. до 06.10.2017 г.; М.А.П. от 03.10.2017г. до 16.10.2017г.; Е.Б.Г. от 10.11.2017г. до 29.11.2017г.; Б.И.Б. от 07.11.2017 г. до 22.11.2017 г.; И.Ю.К. от 07.11.2017 г. до 22.11.2017 г.; С.Д.М. от 07.11.2017 г. до 22.11.2017г.;

Р.Ж.Х. от 21.11.2017 г. до 05.12.2017 г.; Р.Д.Г. от 21.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; В.С.Г. от 21.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; Ж.С.Б. от 29.11.2017г. до 13.12.2017г.; Б.М.Б. от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г.; Р.Р.М. от 29.11.2017 г. до 13.12.2017г.; М.С.Е. от 29.11.17г. до 13.12.17 г.; В.А.К. от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г.; Д.С.Г. от 29.11.2017 г. до 13.12.2017г.; И.А.К. от 29.11.2017г. до 13.12.2017г.; Р.С.Х. от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г.; В.В.М. от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г.; А.А.Д. от 29.11.17 г. до 14.12.2017 г.; Д.С.Д. от 29.11.17 г. до 14.12.2017 г.; Д.Р.С. от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г.; Д.Д.С. от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г.; С.М. С. от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г.; Р.Р.М. от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г.; В.Т.К. от 29.11.2017 г. до 14.12.2017 г.; Т.М.К. от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; С.М.Л. от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; А.А.К. от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; Р.З.М. от 08.12.17 г. до 21.12.17 г.; С.О.Б. от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; И.Д.Г. от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; Ж.Л.Л. от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; Ц.Н.Г. от 08.12.17 г. до 21.12.17 г.; В.А.У. от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; М.З.Т. от 08.12.17 г. до 21.12.2017 г.; О.А.Б. от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г.; М.А.М. от 08.12.2017 г. до 22.12.2017 г.; Е.Р.Д. от 08.12.2017 г. до 22.12.2017 г.; Л.Л.М. от 09.01.2018 г. до 23.01.2018 г.;