Решение № 21959 от 03.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21959 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110130302 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ искове процес – установителен иск за собственост)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 115935/07.06.2022 г., уточнена с молба с вх. № 261222/20.09.2023 г., уточнена с молба с вх. № 14111/16.01.2024 г. от К. И. А., ЕГН ********** и Р. И. А., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А. А., със съдебен адрес: гр. С*, телефон * , [email protected] срещу А. П. А., ЕГН ********** и Г. И. А., ЕГН ********** и двамата със адрес: гр. С*, с която са предявени следните два обективно кумулативно съединени иска, както следва:

Правна квалификация:

1. Положителен установителен вещен иск с правна квалификация чл.124, ал.1, пр. 1 ГПК, с който да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на имота, докладван като предмет на иска, както следва:

1.

Главен вещен иск - на основание наследство и договор за делба, обективиран в протокол по гр. д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав.

2.

Евентуален вещен иск – на основание давностно владение от 22.07.1994 г.

2. Кумулативно предявен Конститутивен облигационен иск с правна квалификация с чл.28, ал.1 ЗЗД, с който да бъде частично унищожен 1 договор за покупко – продажба между страните от 22.07.1994г., обективиран в нотариален акт (н.а.) № 142, том LXXXIV дело 16806 от 22.07.1994г., издаден от I Нотариат – СРС, по отношение на предмета на вещния иск, поради грешка в предмета относно процесните 27 кв.м. на договор за покупко-продажба от 22.07.1994г., обективиран в нотариален акт № 142, том LXXXIV дело 16806 от 22.07.1994г., издаден от I Нотариат – СРС.

Предмет на вещния иск:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * (шест осем едно три четири точка осем пет пет едно точка три пет седем) по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Кремиковци, кв. „В*, с площ от 369 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори *.

В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ) ищците твърдят, че са съсобственици парцел IV-279, находящ се в гр. София, кв. „В*“, ул. „8“, № 35 ВЕДНО с построената в него жилищна сграда със ЗП от 78 кв. м. и гараж 28 кв. м., който сега представлява ПИ с идентификатор *. Твърдят, че този имот по КК са придобили по наследство и договор за делба, обективиран в протокол по гр.д. № 5923/1993г. по описа на СРС, 53 състав, а по силата на посочения договор за делба ответниците са собственици на граничещия с имота им ПИ с идентификатор *, с номер по предходен план: парцел X.-279.

Излага твърдения, че през 1994 г., ищците и техният наследодател и ответниците са сключили предварителен договор за покупко-продажба между ищците, като при сключване на договора страните са имали намерение вътрешната регулационна линия между двата имота да е с отстояние от 4 метра от сградата в имота на ищците.

Сочат, че впоследствие бил изменен действащият регулационен план със Заповед № 134/29.06.1994г. и от описаното дворно място с обща площ от 650 кв.м. са обособени два самостоятелни имота, а именно: собственият на ищците У. IV-279 и собственият на ответниците У. X.-279.

Твърдят, че на 22.07.1994г. страните сключили договор за продажба, въз основа на който част от дворното място с площ от 304 кв.м. от У. VI-279 е прехвърлено на ответниците, без построения в него гараж с площ от 27 кв.м., а през 1994г. ответникът А. изградил ограда на отстояние от 4 метра от сградата в имота на ищците, като същата граничела с долепеният до западната външна стена в имота на ищците гараж. Твърдят, че оградата е заснета и нанесена като кадастрална граница между имота на ищците с идентификатор * и имота на ответниците с идентификатор * съгласно действащите КККР. Твърдят, че са уведомени за инициирана със заявление от 23.09.2021 г. процедура по изменение на КККР по реда на чл. 54 ЗКИР спрямо съседния на ищците ПИ с 2 идентификатор *, собственост на ответниците, с което последните оспорват правото на собственост на ищците по отношение на процесните 27 кв.м., с което ответниците претендират да са собственици на посочената част, която ищците владеят от 22.07.1994 г. и понастоящем. Във връзка със заявлението е издадена Заповед № 18-178/16.01.2022 г. на Началника на СГКК- гр. София, срещу която е подадена жалба от ищците и е образувано адм.д. № 2113/2022 г. по описа на АССГ, 56 състав.

Моли съда да уважи иска за поземления имот. Формулират петитум именно за поземления имот, а не за къщата. За нея нямат страните нямат спор.

Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор на ИМ (ОИМ).

Излагат подробни съображения, че ИМ е нередовна, предвид противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и неточен петитум. По същество ответниците оспорват исковете при твърдение, че те са собственици на процесната реална част, попадаща в собствения им ПИ с идентификатор ***, като ищците не са придобили правото на собственост върху процесните 27 кв.м. на посочените основания, тъй като ответниците са придобили същата на основание покупко-продажба по договор от 22.07.1994г.

Намират, че ищците не са придобили правото на собственост върху тази реална част от имота поради липса на годен обект на собственост, доколкото процесната реална част не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел. В този смисъл излагат доводи, че представките за обособяване на самостоятелен парцел не са изпълнени, доколкото според минимално установените в чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ размери, парцелите на малкоетажно застрояване в градовете следва да са най-малко 14 м. лице и 3001000 кв.м. повърхност, поради което не е било допустимо съществуването на парцел с размери по-малко от посочените, с оглед на което и при действието на посочената разпоредба, така и според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не е било допустимо придобитият от ответниците имот да е с площ под 300 кв.м.

Излагат доводи, че сключеният предварителен договор не съдържа изискуеми задължителни уговорки, поради което от съдържанието на същия не могат да бъдат правени изводи относно съществените условия на окончателния договор, тъй като липсва индивидуализация на предмета му, а единствено в процесния договор за покупко-продажба е отразена окончателната воля на страните. Поддържат, че грешката в мотивите, съображенията и подбудите на страна по оспорения от ищците договор няма отношение към действителността на сделката, а касаят субективен елемент, който е ирелевантен по отношение на наведените от ищците доводи за недействителност на сделката в оспорената част. Релевират възражение за погасяване по давност на правото на ищците да оспорват процесния договор за покупко-продажба като унищожаем, а при условията на евентуалност– в случай, че съдът приеме, че е налице частична унищожаемост на договора, претендират осъждане на ищците да им заплатят сумата от 578 лв., представляваща равностойността на дадената продажната цена относно частта 3 от 27 кв.м. по договора. Оспорват ищците да са придобили процесната реална част от имота по давност, тъй като не е налице годен обект, който да е възможно да бъде придобит по давност, доколкото не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ, като е налице законова забрана по чл.200 ЗУТ за придобиването й. Оспорват твърденията в исковата молба, че ищците необезпокоявано и добросъвестно са владели процесната реална част при твърденията, че последните не са демонстрирали открито спрямо ответниците промяната на намерението си за своене. По предявените положителни установителни искове за собственост въвеждат възражение на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че спорната част от процесния поземлен имот не е нанесена правилно в кадастралната карта, като вследствие на това границите, отразени в нея, не отговарят на границите и действителната площ на притежавания от ответниците имот. Претендират разноски.

С допълнителна молба с вх. № 41494/08.02.2024 г., ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът претендира да е собственик на реална част от имот, но не я описал (възражение за описание на имот). По същността оспорва иска като счита за недоказан. Твърди, че ответникът е собственик на поземления имот. Твърди, че имотът на ответниците не е правилно нанесен като в него следва да се включва част от имота на ищците.

Поддържа възражението, че искът е с правна квалификация чл.54 ЗКИР, поради това, че границата на имотите не е нанесена правилно, т.е. част от имота на ответника е нанесена в имота на ищеца (възражение за иск по ЗКИР). По отношение на давността счита, че същата не е текла, тъй като не може да се придобие реална част от имот, ако няма необходимите размери (възражение за размер на реална част от ПИ ). Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците се явяват лично и се представляват от адвокат. Поддържат исковете. Моли да се уважат.

Претендират разноски. Представят списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и чрез адвокат. Поддържа отговора на исковата молба. Моли исковете да се отхвърлят. Претендират разноски. Представят списък по чл.80 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна прец* на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Със заповед на № 18-178-06.01.2022 г. на началника на СГКК – София е изменена КК и КР, като е променена границата между имот * (имот на ответника) и * (имот на ищеца). Съгласно представена скица проект границата се изменя от запад към изход, т.е имотът на ищците става по-малък. Площта на * преди изменението на КК и КР е била 369 кв.м., а след 340 кв.м (л.6-10 4 от делото). Заповедта е отменена от ВАС, тъй като става въпрос за материално право (л.240-241 от делото). При това положение промяната в КК и КР е доказателство, което обуславя наличието на правен интерес у ищците да заведат това дело. Спорът за материално право, т.е. отменената заповед на началника на СГКК, е основание за предявяване иска за собственост. В този смисъл е ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Ако искът е от лице, с което не е уважена молбата за промяна на КК и КР, искът е с правна квалификация по чл.54 ЗКИР. Ако искът е от лице, което твърди, че е собственик на засягащия имот, то искът може да бъде установителен или ревандикационен. В случая исковата молба е подадена от собственик на имот, който се засяга от изменението на КК и КР, т.е. не от лицето, които е подало искането пред АГКК. При това положение искът е установителен, а не по чл.54 ЗКИР. Последният иск щеше да бъде ако ответникът беше предявил иск срещу ищеца като твърди, че е собственик на имота, който е погрешно нанесен в КК. Ищците не твърдят грешка в КК и КР, а спор за материално право. Ето защо искът е по чл.124 ГПК. Ето защо възражението на ответника, че искът е с правна квалификация чл.54 ЗКИР е неоснователно.

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.