Определение № 271 от 29.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. София, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000500220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. с чл. 92 и чл. 262, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. С. И., ЕГН ********** срещу определение от 17.12.2025г., постановено по гр.д. № 12597/2022г., по описа на СГС, гр.о., І-22 състав. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата за наложена глоба и е върнал частна жалба вх. № 141283/25.11.2025г. като нередовна.

Частният жалбоподател - И. С. И. счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на основни процесуални принципи. Твърди, че на 05.12.2025г. е получил, съобщението за отстраняване на констатирани нередовности а молбата е подадена в първия работен ден след изтичане на срока – 15.12.2025г., което било допустимо при наличието на уважителни причини. На следващо място твърди, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовности било неясни, защото първоинстанционният съд е използвал съкращение САС ДТ и липсвала идентификация, освен това съдът погрешно е посочил, че ще бъде върната исковата молба, което се признавало в определението от 17.12.2025г. На следващо място твърди, че съдът е сгрешил вх. номера и се е произнесъл по молба, която не е подавал. Съдът е смесил двете молби, не е цитирал съдържанието им, не е посочил коя оставя без разглеждане и не е посочил коя връща. Това означавало, че определението е неясно, необосновано и невъзможно за контрол.

Наличието на призната грешка от съда, означавало, че съдът бил длъжен да възстанови срока за обжалване, тъй като страната била въведена в заблуждение и срокът не е могъл да тече, защото указанието било обективно неизпълнимо. Неправилно била върната и частната жалба, защото съдът не е посочил банковата сметка за внасяне на държавна такса, което нарушавало правото на достъп до съд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, да възстанови срока за обжалване на определение от 26.11.2025г., да укаже на СГС да разгледа молбата по чл. 92 ГПК и да отмени връщането на частната жалба, както и 1 да укаже на СГС да посочи точна банкова сметка и съд, ако такса се дължи.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу преграждащо в една част и прекратително в останалата част определение на СГС, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото, исканията и доводите на частния жалбоподател, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

По частната жалба срещу определението за оставяне без разглеждане на молбата за наложена глоба:

Определението на СГС за налагане на глоба в размер на 1 200 лева е връчено лично на И. С.

И. на 05.12.2025г. Срокът за подаване на молба за нейната отмяна до съда наложил глобата, е изтекъл на 12.12.2025г., който е петък и е работен ден. Молбата за нейната отмяна е подадена на 15.12.2025г., което е след изтичането на преклузивния срок по чл. 92, ал. 1, пр. последно ГПК. Следователно определението в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за нейната отмяна е законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди.

По частната жалба срещу определението за връщане на частна жалба вх. № 141283/25.11.2025г. срещу разпореждане от 03.11.2025г. по гр.д. 12597/2022г. по описа на СГС, с което е върната предходна частна жалба:

С определение от 26.11.2025г. по гр. д. 12597/2022г. по описа на СГС, са дадени задължителни указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на САС.

Това определение е връчено лично на И. С. И. на 05.12.2025г. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 12.12.2025г. и те не са изпълнени в указания от съда срок. С молба вх. № 151882/16.122025г., подадена чрез ЕПЕП на 15.12.2025г., частният жалбоподател е поискал тълкуване на дадените указания с определението от 26.11.2025г.

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на частния жалбоподател, че процесното определение е издадено в нарушение на процесуалните правила, защото указанията били неясни и използваните съкращения ДТ на САС не можели да се изпълнят, поради липса на конкретно посочен номер на банкова сметка.

Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2 ГПК, когато жалбоподателят не е отстрани в срок нередовностите на жалбата тя се връща. Първоинстанционият съд ясно е посочил в мотивите на определението от 26.11.2025г., че става въпрос за частна жалба и за внасяне на държавна такса. Още повече, че самият жалбоподател още в молбата от 25.11.2025г. изрично е посочил, че е наясно със съкращение ДТ и САС, което самият той е използвал в своите молби до съда.

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че били неправилни посочени последиците от неизпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева. Както вече беше посочено, в мотивите на определението от 26.11.2025г. съдът изрично е посочил, че става въпрос за частна жалба, поради което изписването в 2 диспозитива, че ще върне искова молба представлява очевидна техническа грешка, която винаги може да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК. Освен това, исковата молба е върната с разпореждане от 12.09.2025г. и което е предмет на обжалване с предходна частна жалба за нейното връщане, поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса.

Носнователно е твърдението в частната жалба, че указанията на съда били неясни поради непосочването на конкретен номер на банкова сметка на САС. Всеки един съд в РБ разполага с конкретна банкова сметка за внасяне на държавни такси, IBAN на всяка една е посочен на съответния сайт на всеки един съд. Без никакви затруднения и с лекота, частният жалбоподател е можел да изпълни дадените указания. Още повече, че частният жалбоподател по същото това дело вече е внасял държавна такса по сметка на САС и няма как да не му е известна тази банковата сметка.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът не е посочил коя молба оставя без разглеждане и не е посочил коя частна жалба връща. Частният жалбоподател е подал една молба за отмяна на наложена глоба и една частна жалба, по които продължава да е висящо производството по делото, поради което няма как да не е ясно какво се оставя без разглеждане и какво се връща от съда.

Не е предмет на това производство искането за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса. Компетентен да се произнесе по това искане е СГС, но едва след влизане в сила на определението за връщане на частната жалба, производството по което е обуславящо по отношение на искането за възстановяване на срока. Предвид гореизложеното обжалваното определение, в частта, с която е върната частната жалба е законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено.

Частният жалбоподател не е внесъл авансово дължимата държавна такса в размер на 7,67 евро/15 лева/, поради което следва да бъде осъден да я заплати, на основание чл. 77 ГПК.

Мотивиран така Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.12.2025г., постановено по гр.д. № 12597/2022г., по описа на СГС, гр.о., І-22 състав, с което е оставена без разглеждане молбата от И. С. И., ЕГН ********** за отмяна на наложената глоба и е върната частна жалба вх. № 141283/25.11.2025г.

ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** да заплати по сметка на Апелативен съд град София сумата от 7,67 евро/15 лева/, представляваща дължима държавна такса за производството по частната жалба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, само в частта, с която е 3 потвърдено определението на СГС за връщане на частната жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4