Решение № 520 от 20.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 20.01.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

ИЛИАНА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 48 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен представител, срещу разпореждане (постановление) от 17.10.2019 г. по изп. дело № 20198510402235 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС.

С молба вх. №

5142/16.01.2020г. по описа на СГС, в изпълнение на разпореждане № 285/06.01.2020г. на съда, жалбоподателят чрез представител по пълномощие, конкретизира петитума на частната жалба, като заявява, че желае да бъде намален размера на адвокатския хонорар на 200 лева, а размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ да бъде намален до минимума от 60 лева с ДДС.

В жалбата се твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение над 200 лева е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от длъжника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че не се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. възнаграждението за извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е недължимо, тъй като такива действия реално не са извършени от представителя на взискателя.

Жалбоподателят излага също, че към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение с вх. № 13849/08.10.2019г. по описа на ЧСИ, е извършено само действие по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след нея други действия не са били извършени, тъй като от „Т.С.“ ЕАД са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Прави възражение, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство. Позовава се на приетото в т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Цитира съдебна практика. Заявено е искане съдът да отмени постановлението за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатското възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска по отношение на пропорционалната такса по чл.

26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съдът да реши спора по същество. Претендира разноски по настоящото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя

„Е.М.“ ЕООД, чрез упълномощения адв. М.Л.Л.от САК, с който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, че след образуване на изпълнителното дело са се отказали от определени изпълнителни способи и са посочили конкретни банкови сметки, които да бъдат запорирани, с което са извършили отделни действия по събиране на вземането. Цитира практика на СГС. Иска да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.П., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че адвокатското възнаграждение от 230 лева не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Твърди, че размерът на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР на КЧСИ е 64.43 лева. Иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20198510402235 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 07.10.2019г. въз основа на изпълнителен лист от 08.07.2019 г., по гр. д. № 66967/2017г. от Софийски районен съд, І ГО, 48 състав. С молбата за образуване, взискателят „Е.М.“ ЕООД е представил и договор за цесия от 06.08.2019г. по силата на който цедента С.А.К.е прехвърлила на цесионера „Е.М.“ ЕООД цялото вземане, което има срещу „Т.С.“ ЕАД по гр. д. № 66967/2017г. от Софийски районен съд. Представила е и писмо от цедента С.А.К.до „Т.С.“ ЕАД, получено на 08.08.2019г., с което дружеството е уведомено за прехвърлянето на вземането с договора за цесия. От приложения изпълнителен лист от 08.07.2019 г. по гр. д. № 66967/2017г. на Софийски районен съд се установява, че „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. С.А.К.парична сума в размер от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по исковото производство.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образувано изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за посочената в изпълнителния лист сума. Поискано е налагането на запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. Приложено е и адвокатско пълномощно от 01.10.2019г., с което „Е.М.“ ЕООД, чрез управителя Г.К.е упълномощил Адвокатско съдружие „И.“, чрез адв. Н.И. И., да го представлява пред съдебно – изпълнителните органи за събиране на сумите, обективирани в приложения изпълнителен лист от 08.07.2019г. по гр. д. № 66967/2017г. от Софийски районен съд. Представено е и споразумение от същата дата, с което е договорено адвокатско възнаграждение на упълномощеното съдружие в размер от 350 лв., която сума следва да се заплаща по банков път (лист 4 от изп. дело). Видно от преводно нареждане от 02.10.2019г. Георги Сашев Канев е наредил да се плати от „Е.М.“ ЕООД на Адвокатско съдружие „И.“ адв. хонорар в размер на 350 лв., като е вписано пояснението: „адв. хонорар и. дело с-у Т.С. ЕАД“ (лист 8 от изп. дело).

От приложеното копие на изп. дело № 20198510402235 на ЧСИ М.П. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 07.10.2019г. На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 08.10.2019г.

(лист 11 от изп. дело).

На 08.10.2019г. е постъпила молба от взискателя, чрез упълномощения адв. И., за предприемане на действия по образуваното изпълнително дело, с която е поискано на длъжника да бъде връчена покана за доброволно изпълнение. Оттеглени са сочените в молбата за образуване на делото способи за събиране на вземането и е определен способ на изпълнението единствено запор на банковите сметки на длъжника. Поискани са и разноските, вкл. и сума от 350 лева - платено адвокатско възнаграждение (лист 14 от изп. дело).

На 11.10.2019г. пред ЧСИ М.П. е подадено възражение от длъжника срещу размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар, с искане същият да бъде намален от 350.00 лв. на 200.00 лв.

Заявено е също, че сумата от 162.83 лв. за такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ е прекомерна и следва да бъде намалена. На 11.10.2019г. е изпратено за становище на взискателя (лист 15 от изп. дело).

На 14.10.2019г. е постъпило становище от Адвокатско съдружие „И.“, чрез адв. Н.И. И., в качеството на процесуален представител на взискателя, с което е изразено несъгласие за намаляване възнаграждението за процесуално представителство. Посочено, че разноските са изцяло съобразени с минималните размери по Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С разпореждане (постановление) № 54258 от 17.10.2019 г. ЧСИ М.П. е намалил адвокатския хонорар от 350 лева на 300 лева. Това разпореждане (постановление) е съобщено на длъжника (лист 21 от изп. дело).

На 29.10.2019г. е подадена разглежданата в настоящото производство частна жалба от „Т.С.“ ЕАД (лист 25 от изп. дело).

С молба вх. №

84878/15.11.2019г. по изп. дело № 20198510402235 на

ЧСИ М.П., изходяща от Адвокатско съдружие „И.“, чрез адв.

Н.И. И., в качеството на процесуален представител на взискателя, е поискано да бъдат намалени приетите разноски за адвокатско възнаграждение до размера, съгласно Наредба

№ 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване и процесуално представителство на изпълнителното дело (лист 31 от изп. дело). С разпореждане от същата дата е намален размера на приетото за събиране адв. възнаграждение от 300 лв. на 230 лв.

Със съобщение от 25.10.2019г. „Юробанк България“ АД – ЦУ, получено на 28.10.2019г., ЧСИ М.П. е уведомен, че към датата на запора 24.10.2019г. по изп. дело № 20198510402235 „Т.С.“ ЕАД има открити банкови сметки в банката, а наличността е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума.

Със съобщение за вдигане на запор изх. № 56463/28.10.2019г. по изп. дело № 20198510402235, ЧСИ М.П. е наредил на „Юробанк

България“ АД, да вдигне незабавно запорите, наложени от него на банковите сметки на длъжника „Т.С.“ ЕАД. Това съобщение е получено от банката на 31.10.2019г. (лист 24 от изп. дело).

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Спорният въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, до размера на сумата от 230 лв., както и какъв е размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:

В чл. 79, ал.

1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

Безспорно таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), представляват разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Следва, че и в случаите когато взискателят е заплатил таксите по изпълнението, които се дължат съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди предприемане на съответното действие от съдебния изпълнител, каквото е правилото, същите не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато съответното поискано изпълнително действие бъде извършено в хода на производството. В случай, че взискателят е поискал извършване на определено изпълнително действие и е заплатил авансово такса за това, но то остане неосъществено при липса на интерес от него, това лице може да поиска да му бъде възстановена сумата, заплатена като такса, но тя не може да се възложи в тежест на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Разпечатката съдържа 47 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1be3f694-c124-4f24-a2f0-a6d741160060