Решение № 187 от 12.08.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Силистра, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20223420200113 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. и чл.63б, ал.1, т.1 от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН).

Жалбоподателят Е. О. Ю. от с.Любен, общ.Ситово, обл.Силистра е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 21-1099-002052/11.01.2022 г. на Началник група в ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“. При редовност на призоваването се явява, лично и с процесуален представител. Считат, че наложените наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС, предвид поисканото от тях разглеждането на делото в съкратено съдебно производство, могат да се намалят предвид основанията на чл.63б., ал.8 от ЗАНН.

Прави се аналогия с приложението на чл.58а от НК. Признават фактите на извършената проверка, на използване на техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух от Е. О. Ю., на резултата отразен от техническото средство, но отричат поради липса на спомен да им е връчван талон за медицинска изследване, като жалбоподателя твърди, че не разпознава подписа си в този документ.

Административнонаказващият орган (АНО) не се явява в съдебно заседание. В место него процесуален представител- гл.юрисконсулт про ОД МВР-Силистра. Оспорва жалбата и предлага НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

В хода на съкратено съдебно производство съдът с определение на основание чл.63б, ал.3 от ЗАНН е обявил на страните, че при постановяване на решението ще ползва признанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на 1 наказателното постановление. Ето защо и в мотивите на решението следва да се приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на направеното признание и на доказателствата, които го подкрепят.

На 18.12.2021 г. в 02,26 часа в гр.Силистра, на ул.”Г.Скобелев” до НАП жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СС 3373АР, след употреба на алкохол.Водачът е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNJ-0013, като уреда отчита 1,07 промила алкохол в издишвания въздух.Издаден талон за медицинско изследване №0061918.Водачът не изпълнил предписанието за даване на биологична проба след издаване на талона. С което е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда. На основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Предвид процедурата за тези факти съда не събира доказателства. Налице е признание от жалбоподателя за управлението на МПС след употреба на алкохол и признание за установената концентрация след издишания от него въздух в техническото средство, явно че не е пожелал да даде биологична проба за изследване. В такъв случай талона не му се връчва. При съставянето на акта жалбоподателя не е възразил. Явно е, че размера на санкцията е провокирал и защитната позиция. Въпреки това съда не е задължен да събира доказателствата за фактите описани в обстоятелствената част на НП.

Административнонаказващия орган правилно е приложил материалния закон.

Преценката на съда, че в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ограничило правото на защита на наказаното лице.

Събраните доказателства безспорно сочат, че Е. О. Ю. е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Уреда “Алкотест Дрегер” модел “7510” е одобрен по предвидения нормативен ред и има заповед на Министъра на вътрешните работи за въвеждането му в експлоатация.

Приложено е и писмено доказателство от което е видно, че техническото средство с фабричен № ARNJ-0013 се ползва от ОД МВР гр.Силистра и е минал съответна последваща проверка на средства за измерване, анализатори на алкохол в дъха, с валидност до 23.03.2022 год.. На хартиен носител е извадена разпечатка с данните от измерването на използваното техническо средство в момента на проверката на която е подложен жалбоподателя-поред.№207. В случай, че жалбоподателя е имал несъгласие с данните от уреда е имал възможност да даде кръв за съответно изследване, което не е сторил.

В случая е спазен реда НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

При нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, съобразно разпоредбата на чл.174, ал.1 ЗДвП, АНО няма възможност за преценка, тъй като санкциите са фиксирани. В чл.63б от ЗАНН е 2 разписана процедурата при провеждането на съкратено съдебно производство. По смисъла на ал.5 от същия текст съдът има възможност да измени наказателното постановление, като по б.“а“ намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с полеко по вид от предвидените за същото нарушение. Санкцията обаче за този вид нарушение е фиксирана и предвид на изложеното е явно, че не може да се приложат разпоредбите на чл.27 ал.2 до ал.5 от ЗАНН. Въпроса за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства е спорен, а от друга страна тези обстоятелства не са от значение за определянето на санкцията под посочения от закона размер. В този смисъл безспорно е спазено изискването на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Явно е налице несъответствие от повеленото от закона(ЗДвП) и поведението на жалбоподателя, който е управлявал МПС след употреба на алкохол. Обстоятелството, че санкцията за извършеното административно нарушение е фиксирана но никакъв начин не се е отразило на правата на жалбоподателя. Подобен законодателен подход по отношение на административните простъпки е приложен в множество нормативни актове. В случая е неуместно прилагане по аналогия на чл.58а от НК, тъй като разпоредбите на чл.63б., ал.8 във вр. с чл.11 от ЗАНН биха препратили към НК само за изрично описаните въпросите относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита. Безспорно е, че по въпросите за определяне на наказанието ЗАНН не препраща към НК. На жалбоподателя е осигурено правото на справедлив процес и няма как законодателното уреждане на санкцията за извършено административно нарушение да повлияе на това му право.

Предвид гореизложените съображения са налице основания за потвърждаване на НП.

От процесуалния представител на АНО се претендират и разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63 ал.2, т.5 и ал.9, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-1099-002052/11.01.2022 г. на Началник група в ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“.

На основание чл.63д ал.1 и ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА Е. О. Ю. с ЕГН ********** от с.Любен, общ.Ситово, обл.Силистра, да заплати на ОД МВР-Силистра разноски в размер на 100.00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3