Решение № 1879 от 28.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1879 гр.В.ул.Д.Д. 28.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110104766 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Х. М. Х., чрез пълномощник срещу „ЕВО“ ООД, ЕИК 104611449, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Стоянчо Актар“ № 14, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- 282.66 лв., представляваща част от неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

- 369.13 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2021 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

- 369.13 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2022 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

- 296.40 лв., представляваща обезщетение за неправомерно задържане на трудовата книжка за периода 29.03.2022 г. – 01.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното 1 изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че считано от 30.09.2021 г. страните са в трудови правоотношения, по силата на които ищ ецът заема длъжността „техник телекомуникации“ в ответното дружество. Уговорено е месечно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв. Трудовото правоотношение е прекратено въз основа на молба от 22.03.2022 г. по взаимно съгласие на страните. До 25.03.2022 г. включително ищецът се е явявал на работа и ежедневно се е разписвал в книга за инструктаж, водена в офиса на дружеството в гр. Варна. Твърди, че е отправил искане до ръководството на офиса, в края на последния работен ден, за връчване на заповед за освобождаване и връщане на трудовата книжка, което му е отказано. След справка в НАП е установил, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено в деня на подаване на молбата за напускане - 22.03.2022 г. Твърди се още, че ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на дължимото на работника част от трудово възнаграждение за месец март 2022 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 5 дни за 2021 г. и 5 дни за 2022 г., както и не е върната трудовата книжка . Поради неправомерно задържане на трудовата книжка, ищецът не е имал възможност да започне работа при настоящия си работодател до 01.04.2022 г., за което е подадена и жалба до Инспекция по труда – гр. Варна. След

Ответникът – „ЕВО“ ООД, не депозира писмен отговор, в срока по чл.

131 ГПК.

С писмено становище, чрез пълномощник, излага съображения за частична неоснователност на исковете.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224, ал. 1 и чл. 226, ал. 2 КТ.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидно трудово правоотношение, в периода 30.09.2021 г. – 22.03.2022 г., ко ет о е прекратено на наведеното основание, от ко ето е възникнало правото на ищеца да получи търсените възнаграждение и обезщетения; размера на претенциите.

2

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

Разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ е предвижда задължение на работодателя, в установени срокове, да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

В случая, липсва спор относно обстоятелството, че в периода 30.09.2021 г. - 22.03.2022 г. страните са в трудовоправни отношения. Съгласно приобщената на справка от НАП трудовия договор е прекратен, считано от 22.03.2022 г. Липсва спор между страните, че в периода на действие на трудовия договор, от ищецът е престиран труд, както и че правоотношението е прекратено по взаимно съгласие на страните.

Същевременно, от заключението на вещото лице, по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като всестранно, обективно и компетентно изготвено, се установява извръшени от ответника плащания към ищеца, съответно на 20.04.2022 г. – за сумата от 1150 лв. и 27.04.2022 г. – за сумата от 658.25 лв. Съобразно даденото от експерта заключение, със същите са трудовото възнаграждение на работника за м. март 2022 г.е изплатено изцяло.

По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК , извършеното в хода на процеса погасяване на задължението, следва да бъде съобразено, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ :

Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ е предвижда задължение на работодателя за заплащане на парично обезщетение за неизползвания от работника или служителя платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Размерът на обезщетението се определя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който лицето е отработило най – малко 10 дни.

Същевременно, от страна на работодателя, е признато правото на 3 работника да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 год. и 2022 год., като се оспорва единствено неговия размер.

В случая, както бе посочено и по – горе, от заключението по ССч.Е се установява извършено от работодателя плащане в хода на процеса, като е надплатена сумата от 212.73 лв. Същата следва да послужи за погасяване на задълженията за заплащане на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ. При спазване правилото на чл. 76 ЗЗД, следва да се погаси задължението, касаещо 2021 г. Така, дължимите в полза на ищеца обезщетения за неизползван платен годишен отпуск възлизат на сумите от 124.39 лв. (336.82 – 212.73) – за 2021 г. и 336.82 лв. – за 2022 г.

На следващо място следва да се отбележи, че в контретната хипотеза, в полза ищеца следва да бъде присъдено дължимото обезщетение в брутен размер. Този извод се налага по следните съображения:

По аргумент от разпоредбите на чл. 128, ал. 1 КТ и чл. 177 КТ в брутното трудово възнаграждение се включват основното и допълнителните възнаграждения. По силата на чл. 272, ал. 1,т. 3 и т. 4 КТ работодателят има задължението по чл. 42, ал. 5 ЗДДФЛ и чл. 6 КСО да удържа от работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието, че задължението му към работника или служителя е в размера на остатъка от нетната (чистата) сума за получаване. Когато по исков ред се търси неизплатеното от работодателя трудово възнаграждение, е допустимо присъждане както на брутното трудово възнаграждение, включващо дължимите данъци и осигуровки, така и на чистото възнаграждение - без тези удръжки, но и при двете разрешения работникът или служителят не може да получи реално частта от брутното трудово възнаграждение, която съставлява дължимите от него ДОД и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато данъкът и осигурителните вноски са включени в присъдената сума, т.к. съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК същите са публични държавни вземания, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й се от длъжника (работодателя) публични вземания (чл. 458 ГПК). Поради това съдебният изпълнител при събиране на присъдено брутно трудово възнаграждение е длъжен да отдели сумите за заплащане на тези публични задължения (в този смисъл е и 4

Решение № 166/ 25.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 220/ 2009 г., III г.о., постановено на основание чл. 290 ГПК).

По изложените съображения се налага извод за частично основателност на исковете по чл. 224, ал. 1 КТ, поради които и същите следва да бъдат уважени за сумите от 124.39 лв. – за 2021 г. и 336.82 лв. – за 2022 г.

Претенциите за горниците над тези суми, до пълните предявени размери от по 369.13 лв., са неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени.

По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ :

Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, р аботодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди от препятстване на работника или служителя да постъпи на работа при друг работодател и да реализира трудов доход . Същите са нормативно определени и работникът или служителят дължи доказване единствено на базата, на която се изчисляват вредите. Касае се за оборима презупция, поради което в тежест на работодателя е да установи реализиране на доходи от лицето, в периода на задържане на трудовата книжка, респ. и техния размер.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.

350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС , като съобщи на работника или 5 служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла н а чл. 226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС .

В настоящата хипотеза, липсва спор между страните, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата книжка на ищеца се намира при работодателя. Същевременно, по делото липсват доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС – изпратено съобение на работника или служителя, с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка, поради което и възражението относно наличие на основание за освобождаване на ответника от отговорност, се явява неоснователно.

Както вече бе посочено, правоотношението между страните е прекратено на 29.03.2022 г., а видно от представения трудов договор, ищецът постъпва на работа при друг работодател на 01.04.2022 г.

Ето защо, в приложение на разрешението по ТР № 1/02.12.2019 г. по т. д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, трудовата книжка на ищ еца е незаконно задържана по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ за периода 29.03.2022 г. – 01.04.2022 г., поради което за ответника възниква задължение за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 3 КТ, като е претендираното такова за имуществени вреди от препятстване да се реализира трудов доход по трудово правоотношение с друг работодател. Настъпването на тези вреди се презумира и те са нормативно определени. Размерът на обезщетението, определен съгласно чл. 262, ал. 3, изр. 2 ро КТ , възлиза на 269.44 лева.