Определение № 19 от 21.01.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Търговище, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Частно гражданско дело № 20253500100020 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по чл. 635 от ГПК.

Молбата е подадена от адвокат С. А. от гр. Търговище, като пълномощник на Е. Н. А. от гр. Търговище.

Твърди се, че съпругът на г-жа А. Р. Ч.(с имена в Р. България А. М. А.) починал на 13.01.2002 г. в Р. Турция. Бракът бил сключен на 02.11.2000 г. в Р.

Турция, втори поред за него. Първият му брак №234/22.08.1976 г. е сключен в гр. Търговище със С. Т. А., с ЕГН **********, който брак е прекратен с решение на първоинстанционен съд на Багджълар, Р. Турция, по взаимно съгласие на страните. Решението е влязло в сила на 03.11.1998 г. В регистъра на населението на Р. Турция решението за прекратяване на гражданския брак между С. Ч. (имена в Р. България С. Т. А.) и Р. Ч. (имена в Р. България А. М.

А.) е отбелязано, поради което не е съществувала пречка да сключат граждански брак с Р. Ч. Двамата били двойни граждани, както и неговата първа съпруга С. Ч.. След смъртта на Р. Ч. на 13.01.2002 г. в Р. Турция, тя се снабдила с документ за наследници, като негов законен наследник. Тъй като съдебното решение за прекратяване на брака между С. Ч. и Р. Ч. не било признато в Р. България, тя не могла да регистрира брака им, сключен в Р.

Турция, в Община Търговище, където е нейният постоянен адрес, както и адреса на покойния й съпруг. Към настоящия момент в регистъра на 1 населението на Р. България, негова законна наследница се смята първата му съпруга ответницата С. Т. А., който факт не кореспондира с действителното положение. За молителката съществувал правен интерес от признаване на чуждестранното решение на съда от Р. Турция, с който е прекратен бракът на наследодателя и съпруг – Р. Ч., за да може Община Търговище да пресъстави гражданския им брак, сключен в Р. Турция. Представя и съответните доказателства, които описва подробно.

Моли, на основание чл. 635 от ГПК съдът да постановите решение, с което да признае решение №1998/ 1016 на Първоинстанционен съд Багджълар, Р. Турция за прекратяване на граждански брак между С. Ч.(имена в Р. България С. Т. А. ЕГН **********) и Р. Ч. (имена в Р. България А. М. А.

ЕГН **********), като след влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община Търговище за отбелязване в НБД Регистър на населението.

На първо място – по редовността на молбата.

Дължимата държавна такса по дела за признаване на чуждестранни решения е в размер на 50 лв., а внесената е от 30 лв. С оглед на това молбата би следвало да се остави без движение.

От друга страна обаче, съдът намира, че липсва правен интерес за разглеждането на молбата пред съда, а производството не е по чл. 635 от ГПК.

Но не неправилната правна квалификация обуславя липсата на правен интерес.

Производството по чл. 634 и следващите от ГПК е уредено в глава шестдесета, която урежда особените правила за признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения при действието на международните договори и в частност при действието на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и други членове на семейството, наричана понататък „Хагската конвенция от 2007 г.“.

По реда на чл. 635 от ГПК могат да бъдат признати съдебни решения, които касаят именно тези въпроси, издаден в страни извън рамките на ЕС. В случая се иска признаване на съдебно решение за прекратяване на брака, по бракоразводно дело. Т.е. нормите на чл. 635 и сл. от ГПК не са приложими, защото не се касае до издръжка.

По отношение на съдебните решения, постановени в Република Турция 2 приложение намира КМЧП – чл. 117 и сл., Конвенцията за премахване на изискването за легА.зация на чуждестранни публични актове (Х. конвенция от 1961 г.), ратифицирана от Р България със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. – ДВ, бр. 47/9.06.2000 г., която е ратифицирана и от Република Турция, както и Договорът за правна помощ по граждански и наказателни дела, сключен между РБ и РТ от 1976 г., който е действащ и към момента.

Според чл. 118, ал. 1 от КМЧП признаването на чуждестранно решение се извършва от органа, пред който се предявява. В случая, след като няма да бъде воден граждански процес, а се търси актуА.зация на гражданското състояние в системата ГРАО, няма каквато и да било пречка искането за признаване на решението да бъде извършено от Община Търговище, с решение на кмета или на друг орган от общинската администрация, на който са делегирани тези правомощия. В този смисъл е настоящата практика на общините в Република България, тя е безспорна и утвърдена и в практиката на административните и гражданските съдилища. Същото се отнася и за последващите актове за гражданско състояние.

На следващо място Конвенцията за премахване на изискването за легА.зация на чуждестранни публични актове (Хагска конвенция от 1961 г.), ратифицирана от Р България със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. – ДВ, бр. 47/9.06.2000 г., ратифицирана и от Република Турция, се прилага по отношение на публични актове, изготвени на територията на една от договарящите държави, които трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. По смисъла на Конвенцията за публични актове се считат документите, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система на държавата, включително документите, издавани от прокурор, секретар на съд или призовкар, документи издавани от административни органи, както и официалните заверки, като записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ. Тези документи се легА.зират, като съответният публичен акт се снабди с "Аpostille (Convention de La Haye du 5 octobre 1961)". Тези документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легА.зация, признават се и могат да произведат действие във всяка една от държавите – страни по Конвенцията.

Съгласно чл. 3 от Конвенцията "Единствената формална процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на 3 качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът" но съгл. ал. 2 на същия текст "Формалната процедура, упомената в предходната А.нея, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легА.зация". В договора, сключен между Република България и Република Турция, в сила от 27.10.1978 г., в чл. 3, ал. 2 се изключва необходимостта от провеждане на процедура по допускане изпълнението на съдебно решение и я приравнява само до установяване, че актът е влязъл в сила.

В този смисъл съдът, за улеснение на молителката, ще посочи Определение № 27 от 16.01.2015 г. на ВКС, по гр. д. № 6243/2014 г., I г. о. и Решение № 5830 от 31.07.2019 г., на СГС, по гр. д. № 16632/2015 г.

Но ще се отнася до това следва ли и при какви условия да бъде признато решението за прекратяване на брака на турския съд, правомощието в случая е на Община Търговище и молбата следва да бъде отправена към общинската администрация, която следва да нанесе и съответните корекции в гражданското състояние. При отказ се процедира по реда на чл. 118, ал. 2 от КМЧП.

Предвид на това молбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено, като се укаже на молителката, че следва директно да представи документите в Община Търговище и да иска да се извърши съответната корекция.

Разноските остават за сметка на молителката.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Е. Н. А. от гр. Търговище, ЕГН **********, (населено място), представлявана от адвокат С. А. от АК – Търговище, за признаване решение №1998/ 1016 на Първоинстанционен съд 4

Багджълар, Р. Турция, за прекратяване на граждански брак между С. Ч. (имена в Р. България С. Т. А. ЕГН **********) и Р. Ч. (имена в Р. България А. М. А.

ЕГН **********), като НЕДОПУСТИМА, поради липса на правен интерес и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на въззивно обжалване, пред АС – Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на молителката, с частна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 5