Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 31.10.2022, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Търговско дело 125/2021
Вид
Решение № 60
Подписан
31.10.2022
В сила
10.09.2024
Състав
Йордан Василев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.303а, ал.3 · Търговски закон
  • чл.372 · Търговски закон
  • чл.649, ал.4 · Търговски закон
  • §1 · Търговски закон
  • §1, ал.2 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Шумен, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20213600900125 по описа за 2021 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Агро номер едно“ ООД, ЕИК 202014399, гр. Добрич, ***, ет.1, ап.1, със съдебен адрес – гр.

Добрич, бул. „.... №32, ет.3, оф.2 против „Концепт про“ ЕООД, ЕИК 202315281, гр. София, ***А, ет.2, ап.5 и „Полюси консулт“ ЕООД, ЕИК 202401346, гр.

София, ***. Сочи се, че дружеството-ищец развивало дейност с предмет - търговия с торове и препарати за растителна защита, търговия със семена, посевен и посадъчен материал. В тази връзка ищецът доставил на ответника „Концепт про“ ЕООД за периода от май 2016 г. до декември 2018 г. семена и препарати на обща стойност 340 805 лв. с ДДС. Въз основа на облигационните отношения между страните били издадени и следните документи: 1).Фактура №0100001922/05.05.2016г. на стойност 86 577,60 лева; 2).Фактура №0100002055/15.06.2016г. на стойност

12

144,00 лева;

3).Фактура

№**********/03.10.2016г. на стойност 8100 лева; 4).Фактура №**********/29.05.2017г. на стойност 40 010 лева; 5).Фактура №0100002749/29.05.2017г. на стойност 60 292,36 лева и кредитно известие към нея с №**********/16.06.2017г. на стойност 2108.40 лева; 6).Фактура №0100002821/16.06.2017г. на стойност 6647.04 лева; 7).Фактура №0100003010/10.10.2017г. на стойност 2184 лева; 8).Фактура №0100003604/29.06.2018г. на стойност 840 лева и дебитно известие към нея №0100003951/31.12.2018г. на стойност 80 лева; 9).Фактура №0100003605/29.06.2018г. на стойност 96355.20 лева и дебитно известие към нея №0100003950/31.12.2018г. на стойност

21

217,20 лв.

;

10).Фактура

№0100003752/20.08.2018г. на стойност 3300 лева; 11).Фактура №**********/27.09.2018г. на стойност 5010 лева; и 12).Фактура №0100003900/19.11.2018г. на стойност 156 лева; В описаните фактури били посочени падежите за плащане на задължението по всяка една от тях, а по отношение на задълженията по Фактура №0100003010/10.10.2017 г., Фактура 1

№**********/27.09.2018 г. и Фактура №0100003900/19.11.2018 г. счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, съгласно която ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата. Ищецът изпълнил задължението си по посочените отношения за доставка на стоки, като по този начин ответника „Концепт про“ ЕООД останал задължен за сумите по фактурите. Били извършени частични плащания, но останали непогасени задължения в размер на 226 797,23 лева и представляващи сбор от задълженията по:

1).Фактура №010002748/29.05.2017г. с непогасен остатък 32 823.83 лева; 2).Фактура №010002749/29.05.2017г. на стойност 60 292,36 лева и кредитно известие към нея с №010002820/16.06.2017г. на стойност 2108.40 лева; 3).Фактура №0100002821/16.06.2017г. на стойност 6647.04 лева; 4).Фактура №0100003010/10.10.2017г. на стойност 2184 лева;

5).Фактура №0100003604/29.06.2018г. на стойност 840 лева и дебитно известие към нея №0100003951/31.12.2018г. на стойност 80 лева; 6).Фактура №0100003605/29.06.2018г. на стойност 96355.20 лева и дебитно известие към нея №0100003950/31.12.2018г. на стойност 21 217,20 лв. ; 7).Фактура №0100003752/20.08.2018г. на стойност 3300 лева; 8).Фактура №**********/27.09.2018г. на стойност 5010 лева; 9).Фактура №0100003900/19.11.2018г. на стойност 156 лева; Тъй като сумите не били погасени ищецът образувал против ответника търговско дело по описа на Окръжен съд Добрич с искане последният да бъде осъден да заплати сумите, както следва: 226 797,23 лева, главници - незаплатената цена по договори за покупко-продажба на семена и препарати, обективирани в гореописаните фактури; 39 822,86 лева, мораторни лихви, върху описаните главници от деня на забавата по всяка от гореописаните фактури до датата на подаване на исковата молба; законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковете до окончателното издължаване. На 27.07.2021 г. било постановено Решение №85 по т.д.№ №20201100901754/2020 г. по описа на СГС, с което „Концепт про ” ЕООД били осъдени да заплатят на „Агро номер едно ” ООД изцяло претендираните суми, ведно с разноски в размер на 17 235,21 лева. Решението било влязло в сила и въз основа на него имало издаден изпълнителен лист №39 от 01.10.2021г. по т.д.№ №20201100901754/2020г. по описа на СГС. След възникване на задълженията на „Концепт про“ ЕООД на 19.03.2019 г. по посоченото решение, с нотариален акт за продажба на недвижим имот №.... №309/2019 г., с вх. рег.№509 от 19.03.2019 г. на Служба по вписванията – гр. Велики Преслав длъжникът „Концепт про” ЕООД продал на втория ответник „Полюси консулт“ ЕООД,151 броя недвижими имоти земеделска земя притежавани от дружество (подробно описани в ИМ), находящи се в землището на Община гр.... и Община гр.Върбица. Изтъква, че при прехвърлителната сделка пълномощник на отделно основание и за двете страни (продавач и купувач) било физическото лице П.Т.П. ЕГН**********. Освен това сочи, че действителен собственик напълно или в достатъчна степен съгласно чл.63 ал.1 и ал.4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари е чуждестранният гражданин И.А. от Германия, с дата на раждане 31.07.1974 г. Сочи, че според § 2.ал.1 т.1 от Закона за мерките срещу изпиране на пари "Действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или 2 физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия: По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Твърди, че на основание §1 ал.1 т.6 и §1 ал.2 от Търговския закон, доколкото и двете ответни дружества се контролират от един и същи представител - П.Т.П. и имат един и същ действителен собственик-физическо лице, участващо пряко или косвен в дружеството - И.А. то те са свързани лица. Намира, че атакуваната сделка е извършена, за да се намали актива на имуществото на „Концепт про” ЕООД и да не бъдат погасени задълженията му към „Агро номер едно ”ООД. Намира, че у представителите на ответника „Концепт про” ЕООД е имало формирано разбиране, че по този начин се уврежда „Агро номер едно” ООД, тъй като сделката е извършена след като са възникнали задълженията на длъжника към „Агро номер едно” ООД по гореописаните фактури. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.135 от ЗЗД да бъдат обявени за недействителен по отношение на ищеца договора за покупко-продажба обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под акт №.... №309, с вх. рег.№509 от 19.03.2019 г. в Служба по вписванията – гр. Велики Преслав, с който ответното дружество „Концепт про” ЕООД е продал на втория ответник „Полюси консулт“ ЕООД описаните в ИМ 151 броя недвижими имоти – земеделски земи в землищата на Община гр.... и Община гр.Върбица.

От страна на ответниците „Концепт про” ЕООД и „Полюси консулт“ ЕООД са постъпили отговори на исковата молба по реда на 367 от ГПК, като същите са идентични. В отговорите се излага, че исковете са недопустими, предвид обстоятелството, че не е заплатена следващата се по тях държавна такса, както и че производството не е родово подсъдно на окръжен съд и следва да бъде изпратено по подсъдност на районен съд. По основателността сочи, че не са налице основанията за уважаване на иск по реда на чл.135 от ЗЗД. Сочи, че не е налице действие, с което се уврежда ищеца, тъй като то нямало да осуети или затрудни упражняването на правата на последния. Твърди, че върху посочените имоти била налице договорна ипотека по НА за учредяване на договорна ипотека №.....2014 на нотариус .... с район на действие – района на ВПРС, както и НА за учредяване на договорна ипотека №.....2018 г., като тези ипотеки обезпечавали вземания на банка в размер на 600 000 лв., които към 2019 г. вече били в общ размер на 1 832 983, 47 лв. Това означавало, че тези имоти били обременени с тежести, които давали право на предпочтително удовлетворение на банката до размер на 600 000 лв. и по този начин надхвърляли общата стойност на имотите. Предвид това ищецът нямало да може да се удовлетвори от тези имоти. Намира, че 3 във връзка с това разпоредителната сделка не засяга интересите на ищеца. Намира даже, че напротив – защитени са интересите на ищеца, тъй като чрез прехвърлянето на тези имоти се намалявала общата задлъжнялост на дружеството – продавач. Намира, че не е реализиран и друг елемент съществен за воденето на иска по чл.135 от ЗЗД – не е било налице знание за увредата от страна на управителите и на двамата ответника. Твърди, че прехвърлянето е било с цел погасяване на задължение на ответника ответника „Концепт про” ЕООД към ответника „Полюси консулт“ ЕООД. Твърди, че собственици на двете дружества са различни юридически лица – собственик на „Концепт про” ЕООД е „Сифал“ ЕООД, а на „Полюси консулт“ ЕООД – „Бренер Германия“ ООД. Сочи, че за липсата на намерение за увреждане на ищеца личи и от обстоятелството, че частичните погасявания, описани в ИМ са извършени от „Концепт про” ЕООД след извършване на прехвърлянето. Т.е. ако би имало намерение да се увреди ищеца, не биха били погасявани задълженията към него.

Твърди, че страните към 2019 г. са провеждали разговори за доброволно уреждане на отношенията между тях и това също третира като доказателство, че ответника „Концепт про” ЕООД не е имал намерение да увреди ищеца. Твърди също така, че ищецът е насочил принудително изпълнение по изпълнително дело образувано пред ЧСИ с №.... на КЧСИ към други недвижими имоти собствени на ответника „Концепт про” ЕООД, върху които нямало тежести. Моли предявените искове да бъдат оставени без уважение и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Във връзка с така подадените писмени отговори от страна на ищеца е депозирана и допълнителна искова молба на основание чл.372 от ТЗ. С нея ищеца уточнява, че са изпълнени изискванията за допустимост на иска. Внесена е следващата се държавна такса в производството, както и съобразно правилата на ГПК искът е родово подсъден на окръжен съд. По съществото на спора поддържа исковете си. Оспорва твърденията изложени от ответника в отговора на ИМ. Твърди, че извършеното разпореждане с имущество уврежда интересите на ищеца. Сочи, че според нормата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. Сочи, че в този смисъл законът не прави разлика между ипотекарни и други кредитори. Сочи, че ипотеката върху процесната земя е учредена за обезпечаване на задължение от 100 000 лв., а не за такова от 600 000 лв., както сочи ответника. Твърдението, че ответника „Концепт про” ЕООД има задължения към „Интернешънъл асет банк“ АД от 1 832 983, 47 лв. във връзка с конкретната ипотека също не е вярно, тъй като това са общите задължения на ответника към банката. Оспорва твърдението, че втория ответник „Полюси консулт“ ЕООД е бил кредитор на „Концепт про” ЕООД. Твърди, че няма представени доказателства, които да обосновават подобно твърдение. Поддържа твърденията си за знание за увреждането, както и твърденията изложени в ИМ за наличие на свързани лица. Моли да бъде уважен искът, на основанията подробно изложени в ИМ.