Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 24.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 546/2022
Вид
Решение № 69
Подписан
24.04.2023
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 43, ал. 1, т. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба на „Л.Л.“ ООД, с която се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 9/ 25.01.2023 г. чрез посочване на пълната индивидуализация на процесния имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. С., с площ от 666 кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имоти с кадастрални идентификатори ************, *************,

*************,

**************,

*************,

************.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни Н. и сдружение „П.у.“.

Съдът, като се запозна с молбата, намира същата за неоснователна.

Производството по гр. д. № 148/ 2022 г. на ОС – Х. е образувано по предявен от „Л.Л.“ ООД против Н. и сдружение „П.у.“ иск с правно основание чл. 269, ал. 1 ДОПК по отношение на следния недвижим имот: сграда с кадастрален идентификатор ************.1 по кадастралната карта и 1 кадастралните регистри на гр. С., община С., одобрени със Заповед РД-18107/13.12.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 147 кв. м., етажи - 3 етажа, Предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр.

С., с площ от 666 кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имоти с кадастрални идентификатори

************,

*************,

*************,

**************, *************, ************.

С Решение № 9/ 25.01.2023 г. по настоящето дело Пловдивският апелативен съд е отменил Решение № 263/ 03.08.2022 г. по гр. д. № 148/ 2022 г. на ОС – Х., вместо което е постановил ново, с което е признал за установено по отношение на ответниците, че „Л.Л.“ ООД е собственик на следния недвижим имот: сграда с кадастрален идентификатор ************.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., община С., одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 147 кв. м., етажи - 3 етажа. Предназначение:

Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с площ от 666 кв. м, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.).

В случая ищецът „Л.Л.“ ООД твърди, че при описание на процесния имот в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка поради непълното описание на поземления имот и по – точно поради непосочване на неговите съседни имоти.

Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Това несъответствие може да се отнася до индивидуализацията на страните или до предмета на делото чрез погрешно посочване в диспозитива на неговите индивидуализиращи белези.

Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗКИР основните кадастрални данни за поземлените имоти са: идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес. Според чл.

43, ал. 1, т. 5 ЗКИР границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват от: а) означеното на място състояние в съответствие 2 с правото на собственост; б) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на буква "а"; в) планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 3 ; г) регулационните планове при приложена дворищна регулация. От анализа на посочените разпоредби следва, че посочването на съседните имоти не е индивидуализиращ белег на поземления имот. Под граници на имота се има предвид геодезическото очертание на имота, поради което непосочването на съседните имоти е ирелевантно за неговата индивидуализация като самостоятелен обект на собственост. В случая процесния поземлен имот е индивидуализиран с изискуемите от закона белези - идентификатор; граници и площ; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес, от което следва, че при описание на процесния поземлен имот в диспозитива на съдебното решение не е допусната очевидна фактическа грешка и депозираната по реда на чл. 247 ГПК молба следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Л.Л.“ ООД за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 9/ 25.01.2023 г. по в. гр. д. № 546/ 2022 г. на АС – Пловдив чрез посочване на съседните имоти на поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. С. .

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3