Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49 от 11.03.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 63/2025
Вид
Определение № 49
Подписан
11.03.2025
В сила
11.03.2025
Състав
Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Ирена Николова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.123 · Наказателен кодекс
  • чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243,ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 11.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Десислава Ст. Сапунджиева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600063 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на пострадалите лица В. М. и Ф. Х., наследници на починалия А.Х., чрез техния процесуален представител адв.В. У.-САК срещу определение №36 от 24.01.2025г. на Окръжен съд Търговище по ЧНД№24/2025г., с което е потвърдено Постановление на ТОПр от 31.12.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №31/2021г. по описа на ОСлО при ОПр Търговище за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на проверявания съд, както и допуснато съществено процесуално нарушение-липса на мотиви. Прави се искане определението на ТОС, с което е потвърдено Постановление на ТОПр от 31.12.2024г., с което е прекратено наказателното производство да бъде отменено, а делото върнато на прокурора с указания досежно приложение на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимно Л., в законовия срок, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С Постановление от 31.12.2024г. Окръжна Прокуратура Търговище е прекратила наказателното производство по ДП №31/2021г. по описа на ОСлО при ОПр- Търговище за престъпление по чл.123,ал.1 от НК.

Постановлението е било обжалвано от пострадалите лица В. М. и Ф. Х. чрез техния процесуален представител адв.У. като необосновано и

1 незаконосъобразно с искане да бъде отменено и делото върнато на прокурора.

С определение №36 от 24.01.2025г. на Окръжен съд гр.Търговище по ЧНД№24/2025г. е било потвърдено Постановлението на ТОПр от 31.12.2024г.

Видно от постановеното определение, съдът е приел, че фактическите обстоятелства са изяснени, доказателствата са анализирани пълно и всестранно, поради което прокурора е достигнал до законосъобразни изводи.

На първо място, настоящия състав следва да изложи съображения дали жалбата инициирала производството както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния е допустима.

Видно от материалите по ЧНД№24/2025г. на ТОС, производството е образувано по жалба на повереника на пострадалите лица В. М. и Ф. Х., който като повереник не е самостоятелна страна в съдебното производство и не разполага с правата на страните в него.

Доколкото повереник/пълномощник на пострадалия не е сред лицата, посочени в чл.243,ал.4 от НПК, които имат право да подават жалба от свое име /макар и като пълномощници на легитимирано Л./, жалбата се явява подадена от Л., извън изрично и изчерпателно изброените като легитимирани лица в закона и е недопустима. Този порок е пренесен и в жалбата пред въззивната инстанция, подадена отново от повереника.

Констатираният недостатък е могъл да бъде изправен в контролираната инстанция- с преподписване на жалбата от пострадалия, или изрично изразяване на неговото съгласие с жалбата на повереника. Тъй като това не е било сторено, настоящата инстанция поправи този пропуск, като изиска потвърждаване на действията на повереника от пострадалите лица В. М. и Ф.

Х. за подадените жалби пред първоинстанционния и въззивния съд срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство. В указания срок постъпи изрично изразено съгласие на пострадалите за действията на техния повереник, с което се санира допуснатото нарушение.

ДП №31/2021год. по описа ОслО при ОП – Търговище е било образувано на 19.07.2021год. на основание чл.212, ал.2 от НПК с извършване на първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие за това, че на 19.07.2021год., около 11.00 часа, в с. Горна Хубавка, общ. Омуртаг е причинена смъртта на А. М. Х. с ЕГН ********** поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правна регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

В постановлението на ОП– Търговище е посочена следната фактическа обстановка:

Пострадалият А. М. Х. и св.Е. М. М. били назначени по силата на 2 трудови договори на длъжност “Главен специалист-електротехник” в звено “Инфраструктура и благоустрояване” при Община Омуртаг. Двамата имали дългогодишен стаж и опит като електротехници, притежавали пета квалификационна група по електробезопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до и над 1000V, както и правоспособност за упражняване на професия “Машинист на подвижните работни площадки”. На Х. бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана при постъпването му на работа, както и периодични инструктажи за осъществяваните от него дейности. За изпълнение на трудовите си задължения Х. и М. получили от домакина в общината каски и диелектрични ръкавици /погрешно двата чифта били заведени на М./, като отказали да получат предпазни колани, тъй като разполагали вече с такива.

На 19.07.2021год., около 09:00 - 09:30 ч., Х. и М. получили устно разпореждане от Ю.О.– зам. кмет на община Омуртаг, отговарящ за звено „Инфраструктура и благоустрояване”, да извършат поддръжка на осветително тяло на улично осветление, находящо се пред имот с адрес: с. Горна Хубавка, общ. Омуртаг, обл. Търговище, ул. “Вола” № 4. На два пъти преди инкриминираната дата Х. и М. посещавали мястото, за да извършат тази дейност, но не успявали да навлязат по улицата със специалния автомобил, тъй като същата била неасфалтирана и кална. Към 10,00ч на 19.07.2021 год. двамата взели пътен лист и потеглили към обекта с надлежно предоставеното им МПС– товарен автомобил “Мерцедес“ с рег. № Т 40 77 ТН, управлявано от Х.. На шасито на превозното средство имало монтирана подвижна работна площадка “автовишка” с индекс: KS 90250/ 9,5 м, с марка и модел: “Мерцедес – Бенц” 310, рама: WDB 60201610913820, двигател: 10294510008313, ДК № Т 40 77 ТН. Изпълнението на дейността по смяна на крушката се извършвала като единият от електротехниците се качвал в подвижната работна площадка /кош/, а другият оставал в близост, за да окаже съдействие при необходимост.

Смяната на осветителното тяло ставала като се махне стъклото, издърпа се старата крушка и се сложи нова, без за това да бъдат необходими специални инструменти. Техниците единствено ползвали клещи за наместване кукичките на стъклото, когато те се размествали.

Около 10:30ч. двамата мъже пристигнали на адреса. Уличното осветление в селото, регулирано с фотореле, било изключено. Независимо от трудните теренни условия, в които се налагало да бъде разположена автовишката: тесен, частично разкалян, леко наклонен и препречен в предно направление път, те се справили в пълна степен с нейното правилно позициониране в пространството, спрямо околните обекти. Вишката била нивелирана правилно според хоризонталната равнина, правилно била застопорена посредством четирите си стабилизатора. Това позициониране 3 обезпечавало нейния статичен и динамичен стабилитет, който е изискуем при работа на човек във височина и който при работата си се налага да извършва определени механични движения. Отстоянието на горния ръб на коша до сменяемото осветително тяло било 50 см по вертикала и 40 см по хоризонтала, което обезпечавало напълно нормална работа в обсега на движението на торса на техника работещ в коша.

Х. се качил в коша на подвижната работна площадка чрез специална стълба, фабрично прикрепена към него. Кошът бил с размери: дължина -1.05 м, ширина - 0.96 м и височина -1.08 м. Кошът бил изработен от стъклопласт, което го правило електроизолационен - през него не можело да се затвори електрическа верига и да протече електрически ток при попадане на работника под напрежение. Х. бил облечен с работен гащеризон, тениска и сандали, обути на босо. Със себе си той взел работната си чанта с инструменти: клещи, отвертка, болтове, видии, уред за измерване на напрежението. Въпреки, че в автомобила имало лични предпазни средства: диелектрични ръкавици, каски, предпазни колани с осигурително въже, с дължина 1-1.5 м. и обувки против подхлъзване, при качването си в коша Х. не взел нищо от тях. Другият техник М. се обърнал към колегата си и му казал, че трябва да ползва предпазни средства, но Х. отговорил, че няма нужда, защото за нула време ще оправи крушката. След като Х. се качил в коша, М. му прехвърлил управлението за движението и позиционирането на коша на вишката от главния/наземния панел, намиращ се в кабината на автомобила в командния панел за управление, намиращ се в самия кош. По този начин Х. чрез локалното автономно управление от коша, сам трябвало да изпълни всички команди за издигане на вишката и позиционирането й до осветителното тяло. Само от него зависело колко близо ще се доближи до него, за да му бъде удобно да извърши работата по смяната на изгорялата крушка. Х. позиционирал коша в близост до осветителното тяло, намиращо се на около 6- 6.5 метра височина от земята. Х. споделил, че му остава малко далеч, но ще се справи бързо.

Св.Е. М. останал на нивото на земята, непосредствено до автовишката.

Малко след това се появил св.О. Ф.– обитател на имота, до който се намирал електрическият стълб и двамата мъже повели разговор. За да достигне мястото на ремонта, А. Х. се надвесил над предпазната стена на коша. При това непреценено навеждане извън коша Х. загубил равновесие, като е възможно и да му е прилошало.

Същевременно М. и Ф. чули хлопане, идващо от коша, отправили погледи натам и видели издаденото напред тяло на А.Х.. След като видял, че колегата му е надвесен над коша, М. му извикал, но не получил отговор. М. направил няколко крачки, за да намери по-добра видимост към колегата си, но 4 в този момент Х. паднал на земята с Л. към нея. М. веднага му оказал първа помощ, обърнал го по гръб, проверил дали не си е глътнал езика и започнал да му прави изкуствено дишане и сърдечен масаж. След около 3 минути, той позвънил на заместник кмета на Община Омуртаг- Ю.О. да бъде изпратена “Бърза помощ”. До идването на линейката, той се опитвал с вода, масаж и обдишване да помогне на пострадалия, но той не реагирал. Приснигналият на място еки на ЦСМП установил липса на жизнени показатели на пострадалия.

Тялото на Х. било транспортирано до филиала на ЦСМП-Омуртаг, където в 11,30ч. официално била обявена смъртта му.

Според прокурора, горната фактическа обстановка е установена от всички по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Първоинстанционният съд е „попълнил“ така установената фактическа обстановка с констатации от СТЕ, като в същото време е въвел и НОВИ ФАКТИ, а именно, че: „Доколкото позволявали условията на терена, паркирали и стабилизирали автовишката в най-голяма близост до електрическия стълб, но тя била прекалено отдалечена от стълба“…които се явяват в противоречие с приетите за установени, а именно, че автовишката била разполежена така, че са „били наЛ. всички условия за удобна и безопасна работа на намиращият се в коша Х.“. И на следващо място, че „Х. опитал да се закрепи, хващайки се за куката на изолатора на електрическия стълб, но под тежестта на тялото му тя се счупила“,като е приел нов, различен от възприетия в постановлението механизъм за падането на пострадалия.

Преди да пристъпи към проверка на обжалваното определение, настоящият състав намира за необхоимо да маркира правомощията на съда в процедурата по чл.243 от НПК, която по съществото си е съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. В това производство, съдът е длъжен да провери и да отговори на въпросите за обоснованост на прекратителното постановление и дали при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Това налага анализ на цялата налична доказателствена съвкупност, въз основа на която е установена относимата към предмета на делото фактическа обстановка, като с оглед на това да се прецени дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал /в този смисъл е Решение №510 от 23.12.2009г. по н. д. № 466/2009 г., ІІ н. о. на ВКС/,т.е. да преценят дали постановлението е обосновано.