Определение № 2207 от 28.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2207 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500405 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274-279 във вр. с чл. 414а, ал. 5, изр. 1 ГПК.

С разпореждане № 156818/10.10.2025год.,постановено по ч.гр.дело № 43801/2024год. по описа на СРС,69 състав е обезсилена Заповед № 30730 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2024 г., издадена по ч. гр.д. N 43801/2024 г. по описа на СРС, 69 състав по отношение на длъжника К.С.К. с ЕГН **********.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от заявителя „Форуком и компания“ООД ,чрез адв.И.И. с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно .Съдът не бил дал указания за последиците от неизпълнението на дадените указания в разпореждане от 19.05.2025год.,с което бил дал срок за становище ,но без да посочи последиците от неспазването му – обезсилванена заповедта за изпълнение.Излага съображения ,че неправилно съдът е приел ,че е подадено от длъжника възражение по чл.414а от ГПК и е приложил процедурата и последиците на този текст ,тъй като възражението е молба от страна на длъжника за разсрочване,основана на социални и здравословни причини.С него той оспорил единствено възможността да изпълни ,а не съществуването на вземането и съдът следвало да приложи чл.414 от ГПК.

От насрещната страна ,длъжника К.С.К. не е подаден отговор на частната жалба.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Частната жалбата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По подаденото от „Форуком и компания“ООД заявление от 18.07.2024год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 30730 от 30.09.2024год. по ч.гр.дело № 43801/2024 г. по описа на СРС, 69 състав ,с която е разпоредено длъжникът К.С.К. и длъжникът „В.-ПВ“ЕООД да заплатят солидарно на 1 заявителя сумата 339,59 лева (триста тридесет и девет лева и 59 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 000-КН-87667413/05102018, сключен с К.К. и Договор за встъпване в дълг от 03.02.20г. , сключен с "В. ПВ"ЕООД , ведно със законна лихва за период от 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 80,75 лева (осемдесет лева и 75 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.02.2019 г. до 05.09.2019 г., сумата 171,40 лева (сто седемдесет и един лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.01.2020 г. до 19.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).

Заповедта е редовно връчена на длъжниците ,като с разпореждане №79630/19.05.2025год. ,на основание чл.416 от ГПК е разпоредено да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника „В.-ПВ“ЕООД.

Срещу така издадената заповед е постъпило в срока по чл.414 ,ал.2 от ГПК възражения,вх.№ 372950/19.11.2024год. от длъжника К.С.К. ,в което е посочено ,че се иска разсрочване на сумата за плащане ,поради това,че към момента същата страда от заболяване ,провежда лечение и получава инвалидна пенсия.

С разпореждане №79629/19.05.2025год. ,постановено по делото е разпоредено на заявителя да се връчи препис от възражението на длъжника К.С.К. за становище по него в едноседмичен срок.

Това разпореждане е връчено на заявителя на 30.05.2025год.

За да постанови обжалваното разпореждане, Софийския районен съд приема, че в предоставения срок не е постъпило становище от заявителя, поради което следва да се обезсили заповедта за изпълнение по отношение на длъжника К.С.К.,на основание чл.414а,ал.5 от ГПК.

Този извод е необоснован.

Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК след връчване на заповедта за изпълнение длъжникът разполага с възможност да възрази с твърдение, че е извършил пълно или частично плащане в едномесечния срок по чл. 412, т. 8 ГПК, като представи доказателства за това. В тази хипотеза заповедният съд следва да поиска становище от заявителя и ако получи такова в тридневен срок, да се произнесе по възражението и постъпилото становище – чл. 414а, ал. 5, изр. 2 ГПК.

Когато заявителят не подаде становище в тридневен срок съдът не се произнася по същество, а следва да обезсили заповедта за изпълнение (чл. 414а, ал. 5, изр. 1 ГПК). По този начин съдът прегражда заповедното производство и постановява акт, обжалваем по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

В случая подаденото от длъжника възражение, вх.№ 372950/19.11.2024год. не е такова по чл.414а от ГПК ,тъй като в него не се съдържат съответни твърдения за пълно или частично плащане и не са представени доказателства за това.

Следователно заповедния съд е следвало да го цени като възражение по чл.414 от ГПК и в тази връзка е следвало да прецени дали са налице условията на чл.415,ал.1,т.1 от ГПК ,при съблюдаване на постановките т.5б от ТР №4/18.06.2014год. по т.д. № 4/2013год. на ОСГТК на ВКС ,съгласно която при подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение , или да прецени дали са налице основанията на чл.416 от ГПК и заповедта е влязла в сила ,поради липсата на възражение и да издаде изпълнителен лист.

Неправилно на заявителя са дадени указания да даде становище в едноседмичен срок по възражението ,като в разпореждането от 19.05.2025год. не са посочени и

2 последиците от неизпълнението им в срок,а именно ,че заповедта ще обезсилена,поради което той не е бил поставен в известност за тяхното настъпване. бъде

По изложените съображения обжалваното определение, с което е обезсилена заповедта за изпълнение е неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Независимо от изхода на делото, в настоящото производство на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат, защото по него не се разрешава с краен акт материално-правният спор между страните.

По изложените съображения ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 156818/10.10.2025год.,постановено по ч.гр.дело № 43801/2024год. по описа на СРС,69 състав е обезсилена Заповед № 30730 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2024 г., издадена по ч. гр.д. N 43801/2024 г. по описа на СРС, 69 състав по отношение на длъжника К.С.К. с ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3