Решение № 613 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. *******, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110119553 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Н. Х. срещу „**************.“ – дружество, регистрирано в ************, действащо чрез „**************. – клон България“ КЧТ, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за сумата от 250 евро – обезщетение за закъснял полет № *************6 от 18.04.2024 г. по направление ************ – *************, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63072/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за полет на ответника № *************6 от ************ до *************, който по разписание е следвало да пристигне на 18.04.2024 г. в 18:50 ч. Сочи, че полетът е изпълнен с голямо закъснение – над 3 часа. Излага, че дължината на полета е до 1 500 км., поради което му се дължи обезщетение в размер на 250 евро. Твърди, че на 04.10.2024 г. е изпратил на ответника покана за плащане на обезщетението в 14-дневен срок, но изпълнение не е последвало.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за въздушен превоз за полет № *************6, както и закъснението на последния с над 3 часа. Възразява, че закъснението на полета се дължи на извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато дори при вземане на всички разумни мерки – лоши метеорологични условия на летище ************ на 18.04.2024 г., наложили пренасочване 1 от ротацията на въздухоплавателно средство № 9H-WBB, изпълняващо предходния полет № *************5, към резервно летище ***** /Италия/, след което трябвало самолетът да бъде транспортиран от летище ***** до летище ********* за изпълнение на процесния полет. Счита, че извънредното обстоятелство не е могло да бъде предвидено при планиране на процесния полет, с оглед на което следва да бъде освободен от отговорност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63072/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл.

410 ГПК.

Искът е с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Основателността му се обуславя от наличието на следните предпоставки: потвърдена резервация на ищеца за полет на ответника № *************6 от 18.04.2024 г. по направление ************ – *************; явяване на ищеца на гишето за регистрация за полета не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; пристигане на ищеца в крайния пункт на пристигане със закъснение, равно на или надвишаващо 3 часа; размера на дължимото обезщетение, вкл. че разстоянието между двете летища е до 1 500 км.

В случая с обективирания в Определение № 36091/29.08.2025 г. проект за доклад, приет за окончателен, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз за полет № *************6 от 18.04.2024 г. по направление ************ – *************, като ищецът има потвърдена резервация за полета.

Съдът приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 съгласно чл. 3, § 1, б. „а“ и чл. 19 от същия. Ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ според дефиницията, съдържаща се в чл. 2 б. „б“ от регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. В разпоредбите на чл. 5 – чл. 8 от регламента са предвидени правата 2 на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има за начална или крайна точка летище на територията на ЕС, какъвто е настоящият случай.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент (ЕО) № 261/2004 СЕО се е произнесъл с Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С32/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване.

Съобразно последното членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/. В същия смисъл е и Решение от 23.10.2012 г. по съединени дела C-581/10 и C629/10, според което членове 5 – 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на този регламент, ако понасят поради такива полети загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

В случая с доклада е обявено за безспорно, че ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, както и че полетът е изпълнен със закъснение от над 3 часа, като разстоянието между двете летища е под 1 500 км.

Въпреки това ответникът оспорва правото на ищеца на обезщетение, като релевира правоизключващо възражение с правно основание чл. 5, § 3 от регламента, във връзка с което твърди, че въздухоплавателното средство, с което е трябвало да бъде изпълнен процесният полет, поради лоши метеорологични условия при изпълнението на предходния полет е било отклонено към резервно летище.

Според горепосочената норма опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на извънредни обстоятелства, но също така е предвидена и гра********* на това изключение, като е въведено условието такива извънредни обстоятелства да не могат да бъдат избегнати, дори и ако са взети всички необходими мерки, т.е. касае се за обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

Нормата на чл. 5, § 3 от регламента дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, поради което следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в 3 системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

В § 22 от Решение от 22.12.2008 г. по дело С-549/07 /Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA/ е прието, че общностният законодател не е имал предвид, че тези събития, чийто списък впрочем е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от регламента. Съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

В § 28 и § 29 от Решение на Съда на ЕС от 04.05.2017 г. по дело № С-315/15 /Marcela Pešková, Jiří Peška срещу Travel Service a.s./, е прието, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, а този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.

Следователно в тежест на въздушния превозвач – ответник по делото, е да установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

Както е изяснено в т. 2 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 г. /LE срещу Transportes Aéreos Portugueses SA/, чл. 5, § 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, 4 което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач.

Идентични съображения са изложени от СЕС и в т. 4 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.04.2021 г. по дело С-826/2019 г. /WZ срещу Austrian Airlines AG/, с което е прието, че чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид поспециално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач.