Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5926 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9611/2025
Вид
Определение № 5926
Подписан
21.04.2026
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5926 гр. Варна, 21.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110109611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 16119/26.02.2026 г., подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Б. А., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 415 от 06.02.2026 г. в частта за разноските, чрез присъждането на такива в полза на дружеството.

Излага се от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Б. А., че инициирането от страна на ищците на настоящото производство представлява злоупотреба с права, като с образуването му се цели единствено кумулирането на разноски за адвокатски възнаграждения. Счита, че за страните е била налице възможността за уреждане на всички спорни въпроси в предходно образуваното между тях дело във връзка със заплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя. Последният намира, че в настоящата хипотеза при разпределяне на разноските по делото, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и 3 от ГПК, с оглед извършеното от дружеството плащане в хода на процеса на претенциите. В тази връзка развива, че за ищците е била налице възможността да оттеглят, респ. да се откажат, от осъдителните си исковете, предвид погасяването им след завеждане на исковата молба, но доколкото това не е сторено, то след заплащане на сумите, насрещната страна не е имала интерес от поддържане на претенциите. Излага се становище, че е без значение дали с поведението си ответникът е станал повод за сезирането на съда, като разпределянето на разноските зависи единствено от изхода от спора, а именно уважаването или отхвърлянето на иска. Молителят поддържа, че не е дал повод за образуване на делото, както и че своевременно е погасил търсените суми, поради което на страната се следва възстановяване на сторените във връзка със защитата му разноски за адвокатско възнаграждение от 490,84 евро с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищците П. И. В. и М. Т. В., чрез адв. Й. А., в който е застъпено становище за неоснователността на искането. Страната счита, че несвоевременното заплащане от ответника на акцесорното вземане за лихва е станало причина за сезирането на съда, поради което и в тежест на застрахователя следва да бъдат възложени сторените от ищците разходи по делото. Сочи, че страната не е имала възможност да заяви претенциите си за заплащане на мораторна лихва в предходното производство, доколкото по същото искът за заплащане на застрахователно обезщетение е предявен като частичен, а впоследствие увеличен. Дори същото да бе сторено, ищците изтъкват, че за акцесорните претенции би била дължима отделна 1 държавна такса, респ. отделно адвокатско възнаграждение. Счита, че след постановяване на решението по предходното дело ответникът е имал възможността да заплати следващата се лихва за забава, неизвършването на което обаче е обусловило образуването на настоящото дело. По изложените съображения страната намира, че с поведението си ответното дружество е станало повод за сезиране на съда, поради което не следва да бъде освобождавано от задължението му за заплащане на съдебно-деловодни разноски в полза на ищците.

Постъпила е и молба с вх. № 15802/25.02.2026 г., депозирана от ищците П. И. В. и М. Т. В., чрез адв. Й. А., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 415 от 06.02.2026 г. в частта за разноските, чрез присъждането на такива в полза на молителите.

Страната счита, че независимо че осъдителните претенции са погасени чрез извършеното от ответника в хода на процеса плащане, същият е станал повод за образуване на производството, поради което и съдът неправилно е отказал присъждането на сторените от ищците по делото съдебно-деловодни разноски. Излага се в молбата, че за ищците не е била налице възможността да предявят искането си за присъждане на мораторна лихва в рамките на предходно воденото между страните производство, доколкото застрахователното обезщетение е претендирано като частична сума. Дори да се приеме, че претенциите могат да бъдат разгледани в едно производство, страната намира, че ответникът отново би дължал заплащането на разноските за исковете за лихва, в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Поддържа, че насрещната страна не е изпълнила доброволно вмененото й с чл.

429, ал. 2, т. 2 от КЗ задължение за заплащане на лихва, което е обусловило иницииране на настоящия процес, а последното – и дължимостта на разноски в полза на молителите. При така изложеното се иска присъждане на разноски в размер на по 530 лв. за всеки молител.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Б. А., в който са изразени доводи за неоснователността на искането на насрещната страна. Сочи се, че съдът правилно не е присъдил на ищците съдебно-деловодните разноски в производството. Застрахователят счита, че след узнаване за ищцовата претенция своевременно е погасил претендираните суми, поради което исковете е следвало да бъдат оттеглени.

Доколкото обаче последното не е сторено и исковите претенции са отхвърлени, то всъщност разноски страната намира, че следват именно на нея, доколкото не е дала повод за образуване на делото. По изложените съображения моли така депозираната молба да бъде оставена без уважение.

Съдът намира сезиралите го молби с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за процесуално допустими – депозирани са в предвидения в нормата срок от лица, притежаващи процесуална легитимация за това, като и от двете страни са представени списъци по чл. 80 от ГПК в хода на процеса.

При съблюдаване на относимите правни норми съдът намира, че отправените искания по реда на чл. 248 от ГПК се явяват неоснователни по следните съображения:

По делото е постановено Решение № 415 от 06.02.2026 г., с което предявените от П. И. В. и М. Т. В. срещу Застрахователно дружество „Бул инс“ АД субективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 144,71 евро /283,03 лева/, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата от 919,38 евро /1 798,16 лева/, за периода от 21.12.2023 г. до 06.02.2025 г., са 2 отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.

Разноски по делото съдът не е присъдил в полза на никоя страна с доводи за липсата на основание за това. Съдът намира, че при настъпване на непозволено увреждане, обезщетение се дължи от датата на деликта. С оглед разпоредбите на КЗ, за да се постави застрахователят в забава е необходимо да се отправи уведомление до него за настъпило застрахователно събитие.

Законодателят не е предвидил задължително уведомяване на застрахователя за всяка претенция, която ще бъде претендирана от него. Достатъчно е еднократното му уведомяване за настъпило застрахователно събитие, за да бъде поставен в забава. Фактът, че не са поискани изначално, при подаване на уведомлението, не означава, че не се дължат. Действително страната е можела да поиска заплащането на лихвите, преди образуване на настоящото производство или да претендира същите, в предходно воденето производство, поради което съдът, при съобразяване на нормата на чл. 3 ГПК е отчел недобросъвестното поведение на ищцовата страна, образувайки настоящото производство, с оглед на което не й е присъдил разноски. В настоящия случай е налице незаконосъобразно поведение и на двете страни, поради което съдът намира, че решението не следва да бъде изменяно в частта за разноските, доколкото такива не се следват на нито една от двете страни по изложените в съдебния акт доводи, поддържани и към настоящия момент от съдебния състав.

Наличието на предпоставките, обуславящи приложението на съответните норми, регулиращи разпределянето на разноските в процеса, съдът изследва във всеки конкретен случай.

В настоящата хипотеза, доколкото от една страна ищците, избирайки процесуално неефективен и утежняващ ред за защита на правата си, вместо да ги предявят своевременно в първия воден между страните процес, ненужно са сезирали съда, а от друга – при съобразяване с извършеното от ответното дружество в хода на производството плащане, съдът намира, че отговорността за възникването на спора не може да бъде вменена изцяло на нито една от страните. Същата е резултат от поведението и на двете страни, поради което всяка от тях следва да понесе направените от нея разноски, в който смисъл е и изразеното становище в съдебното решение. В този смисъл е и постановеното определение № 2031/29.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 760/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, което настоящия състав споделя, както и особеното мнение, обективирано в определение по в.ч.гр.д. № 9812/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.

При така изложеното, съдът намира, че няма основание за преразглеждане на въпроса касателно дължимостта, респ. недължимостта, на съдебно-деловодните разноски в производството, което от своя страна обосновава извод за неоснователността на така сезиралите го молби с правно основание чл. 248 от ГПК, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в молба с вх. № 16119/26.02.2026 г., подадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. Б. А., за изменение на Решение № 415 от 06.02.2026 г., постановено по гр.д. № 9611/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, X състав, в частта за разноските, чрез присъждането на такива в полза на дружеството, на основание чл. 248 от 3

ГПК

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в молба с вх. № 15802/25.02.2026 г., депозирана от ищците П. И. В. и М. Т. В., чрез адв. Й. А., за изменение на Решение № 415 от 06.02.2026 г., постановено по гр.д. № 9611/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, X състав, в частта за разноските, чрез присъждането на такива в полза на молителите, на основание чл. 248 от ГПК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4