Решение № 316 от 09.07.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Русе , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520200558 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „РАМИНА 2001 – НАТАЛИЯ

ЗДРАВКОВА“ против наказателно постановление № 94/08.02.2021г., издадено от Заместник – директор на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, с което на едноличния търговец, на основание чл. 234а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 3391,21 лева, за нарушение по чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците и на основание чл. 234а, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 6 ЗМ е присъдена сумата в размер на 3391,21 лева, представляваща равностойността на предмета на нарушението.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуално нарушения. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че актът е съставен извън преклузивния тримесечен срок, посочен в чл. 34, ал.

1 ЗАНН., тъй като още на 16.06.2020г. административнонаказващия орган е поискал от едноличния търговец информация, относно неприключилата транзитна операция. Отделно от това се релевират доводи, че в АУАН не е посочено мястото на извършване на нарушението, което води до 1 невъзможност да бъде преценена местната компетентност на актосъставителя.

По същество на спора се застъпва тезата, че отговорност за отклонения транзит носи физическото лице шофьор във фирмата превозвач или тя самата, с оглед разпоредбите на чл. 17, § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), чл. 5, т. 40 , б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г., Решение от 21.12.2016г. по дело С 547/2015г. с предмет преюдициално запитване и разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс. Обосновава се извод, че отговорността на жалбоподателя се свежда единствено до задължението, в качеството му на отговорно лице по посочената транзитна декларация, да заплати дължимото мито и ДДС за неприключената декларация, което жалбоподателят е сторил.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа в хода и по реда на съдебните прения и в депозирани писмени бележки поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение се развиват съображения, изведени от разпоредбата на чл. 96, § 1 от Регламент № 2913/92г, досежно задълженията на титуляра на режима и че в конкретния случай, субект на нарушението е превозвачът, тъй като същият не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 135, § 1 и чл. 233, § 3 от Регламент № 952/2013г.

Релевират се доводи, че съгласно чл. 215, § 3 от Регламент № 952/2013г., именно превозвачът на стоките, поставени под режим „транзит“ е субект на задължението за представянето им пред получаващото митническо учреждение. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците е имтеративна, за всяко лице, което отклони стоките, на които са дадени митнически режим или митническо направление, като не изъпни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия и срокове, а превозът на стоките, поставени под митнически надзор се извършва под отговорността на превозвача, който има задължението да предаде стоките в получаваща митница. Релевират се доводи, досежно неправилност на наказателното постановление, в частта му, с която е присъдено заплащането на равностойността на липсващите вещи, тъй като противоречи на Решение по дело С-655/2018г.. Претендират се разноски.

2

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага съображения за неоснователност на релевираните с жалбата доводи, че АУАН е съставен след срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като за транзитната операция е било изпратено известие за издирване ТС20 до ПМУ с изх. рег. № 32215064/24.07.2020г., на което е бил получен отговор, че нито стоката, нито транзитната декларация са били представени там, поради и което не може да се приеме, че преди тази дата на митническите органи е било известно, че е налице неприключване на режима. В тази връзка са излагат доводи, че тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва да тече от деня, в който органът, овластен да състави акта e узнал за първи път кой е нарушителят, съгласно Тълкувателно решение № 48/28.12.1981г. на ОСНК на ВС, в т. 3 от която се изисква да се установи нарушението и нарушителят, за да бъде съставен АУАН. Във връзка с възраженията, касаещи мястото на нарушението се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 232а, ал. 1 ЗМ при нарушение по чл. 234а ЗМ, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на отправното митническо учреждение, като в случая АУАН и НП са издадени от местно и териториално компетентни органи. Излагат се доводи, че АУАН и НП отговарят и имат задължителното съдържание по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Оспорват се като неоснователни и недоказани твърденията в жалбата, че жалбоподателят не е субект на нарушението, като наказващия орган се позовава на чл. 3, б. „д“ от Допълнение І към Конвенцията за общ транзитен режим и чл. 5, § 35, т. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, съгласно които титуляр на режима е лицето, което подава декларацията за транзит, или лицето, от името на което се подава тази декларация, като в случая именно жалбоподателят е титуляр на режима. Релевират се доводи за доказаност на нарушението и липсата на предпоставките, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.

Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по 3 отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на едноличния търговец е ангажирана за нарушение по чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците, а именно за това, че едноличният търговец, на 03.06.2020г., в качеството си на титуляр на режима, е отклонило стоките: „Пластмасови плочи“ - 550 кг., „Пластмасови артикули“ - 75 кг. и „Свързващи препарати“ – 4108 кг., декларирани за режим транзит с МРН 20BG00400620482994, като не е изпълнило задължението си по чл. 233, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза – да представи стоките и придружаващите ги документи пред получаващото митническо учреждение в определения срок – до 02.06.2020г., за което на основание чл. 234а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 3391,21 лева, за нарушение по чл.

234а, ал. 1 от Закона за митниците и на основание чл. 234а, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 6 ЗМ е присъдена сумата в размер на 3391,21 лева, представляваща равностойността на предмета на нарушението

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля. Както гласните така и писмените доказателства и доказателствени 4 средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена, доказателствено обезпечена фактология. Приетите за осъществили се факти, касаещи непредаването на данни от глобалната система за позициониране към митническите органи при извършване на конкретния превоз не се и оспорват от дружеството жалбоподател.

По изложените, приети за осъществили се факти в АУАН и НП не е налице спор между страните. Спорът е досежно приложението на закона.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че АУАН е съставен след срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН , предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством установяване на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение. В конкретния случай нарушението е установено едва след като е бил получен отговор, във връзка с изпратеното от наказващия орган известие за издирване ТС20 до ПМУ с изх. рег. № 32215064/24.07.2020г., че нито стоката, нито транзитната декларация са били представени там, поради и което не може да се приеме, че преди тази дата на 5 митническите органи е било известно, че е налице неприключване на режима.

АУАН е съставен на 19.10.2020г., т.е. в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Неоснователни са доводите, че в АУАН и НП липсва посочване на мястото на нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото от него НП изрично е посочено, отправното митническо учреждение – Пристанище Русе.

Съгласно разпоредбата на чл. 232а, ал. 1 ЗМ при нарушение по чл.

234а ЗМ, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на отправното митническо учреждение, като в настоящия случай АУАН и НП са издадени от местно и териториално компетентни органи – митнически служители в ТД „Дунавска“ на Агенция „Митници“.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията инвокирани в жалбата и поддържани в хода по същество, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 234а, ал. 1 ЗМ Който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките предмет на нарушението.

Съгласно чл. 5, ал. 35 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза „титуляр на режима“ е: а) лицето, което подава митническата декларация или от името на което се подава тази декларация; или б) лицето, на което са прехвърлени правата и задълженията по отношение на определен митнически режим;