Определение № 707 от 20.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. Варна, 19.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000554 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 220 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 24592/03.10.2024 г. на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД- гр. София, представлявано от ю.к. Н. З., срещу определение № 1150/03.09.2024г., постановено по т. д. № 713/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на негова страна на трето лице – помагач „ЗК Лев Инс“ АД, по реда на чл. 219 ГПК.

Жалбоподателят релевира оплаквания за незаконосъобразност на определението по съображения, че направеното от него искане по чл. 219 ГПК е допустимо и основателно, тъй ищецът, като водач на МПС- мотор „Кавазаки“ с рег. № В 0634 В, чиято гражданска отговорност е застрахована при „ЗК Лев Инс“ АД, при управлението на превозното средство е допринесъл за настъпването на претърпените от него вреди. Аргументира тази своя позиция с обстоятелствата, че при управление на мотора ищецът не е спазил правилата за движение по пътищата, като се е движил със скорост, по- висока от законоустановената и несъобразена с конкретната пътна обстановка. Счита, че с оставяне без уважение на искането му за привличане на дружеството, в което е застрахована гражданската отговорност на ищеца като водач на мотор „Кавазаки“ с рег. № В 0634 В, първоинстанционният съд е възпрепятствал 1 възможността за обвързване на това лице със съдебното решение, съответно за упражняване на регресните права на ответника спрямо застрахователя на ищеца. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението и уважаване на искането за конституиране на „ЗК Лев Инс“ АД като трето лице – помагач на страната на жалбоподател- ответник ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Насрещната страна Н. Н. Н., представляван от адв. З. З. от ВАК, представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и е поискано присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Разгледана по същество частната неоснователна по следните съображения: жалба се преценява като

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искова молба на Н. Н. Н., представляван от адвокатите Х.Х. и С. Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД- гр. София, ЕИК 000694286, за присъждане на сумата 70 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.06.2021 г. в гр. Варна, по ул. „Прилеп“, както и сумата от 611.24 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.06.2023г. датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция, до окончателното им изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В обжалваното определение от подготвително заседание по чл. 140 ГПК, в частта по чл. 220 ГПК, с която съдът се е произнесъл по искане за привличане на „ЗК Лев Инс“ АД в качеството на трето лице-помагач, направено от ответника ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД- гр.

София в определения за това срок по чл. 219, ал. 1 ГПК- с отговора на исковата молба, е направен правен извод за липса на правен интерес от 2 привличането, който изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Привличането на трето лице– помагач на някоя от страните в исковия процес, съгласно чл. 219 от ГПК, е основателно при наличие на три предпоставки, които следва да са едновременно налице: искането за привличане да е направено в предвиден в закона срок, в зависимост от това коя страна в процеса упражнява правото си да привлече помагач; привличаното лице да има постоянен адрес в Република България и да не живее в чужбина; третото лице – помагач да има право да встъпи, за да помага, т. е. да има интерес решението за бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Правен интерес от встъпване, а оттам и право да бъде привлечена подпомагаща страна, е налице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод последния да предяви обратен иск срещу помагача. Връзката между двата иска– главен иск и възможен обратен иск следва да бъде нормативна или причинна (фактическа), т. е. обратният иск да зависи от главния било по силата на изрична правна норма, било по силата на факти, послужили за отхвърляне, респ. уважаване на главния иск срещу подпомаганата страна.

В случая, липсата на правен интерес от привличането е очевидна, тъй като решението по делото няма да има никакви правни последици по отношение на третото лица, чието конституиране е поискал ответникът, нито неблагоприятното решение по отношение на ответника ще обуслови възможност той да предяви иск срещу третото лице. Съжденията, че ответникът ще има регресни права срещу застрахователя на пострадалото лице- ищец, означава, че той счита последния за задължен към себе си, по правилата на гражданската отговорност, за част от дължимите му от застрахователя на деликвента обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, чието определяне и присъждане е предмет на исковото производство. Подобни съждения са правен абсурд, тъй като твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия обосновават приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- намаляване на обезщетенията, а не ангажиране на гражданска отговорност на пострадалия към самия себе си. Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахованото лице, за възникването на регресни права на ответника към застрахователя на пострадалият ищец, при погасяване на присъдените парични вземания с евентуално позитивно за ищеца съдебно 3 решение по спора, липсва законово основание.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на искането по чл. 219 ГПК, обжалваното определение следва да се потвърди.

Съгласно константната практика на съдилищата, в това производство разноски не се присъждат, а същите се разпределят с постановяване на крайния съдебен акт по спора, съобразно правилото на чл. 78 ГПК.

Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване – в този смисъл т. 9, б. "а" от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1150/03.09.2024 г., постановено по т. д. № 713/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД- гр. София, ЕИК 000694286, за привличане на „ЗК Лев Инс“ АД като трето лице– помагач на ответника в производството, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4