Решение № 300 от 18.04.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 102/2022
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 17.05.2023
- Състав
- Иван Режев
Цитирани разпоредби
- чл. 17, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 300 гр. С., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530100102 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Б. твърди в исковата си молба, че със съобщение по ч.гр.д. № 4972 по описа за 2021 г. на Районен съд С., му била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, което било обективирано в издадената по ч.гр.д. № 4972/2021 на Районен съд С. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК предявявал настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № CREX-18126120 в общ размер на 683.41 лева, от които 522.11 лева главница по договора за кредит, 114.85 лева възнаградителна лихва, която била начислена върху главницата за периода от 01.11.2020 г. до 01.10.2021 г., 46.45 лева мораторна лихва, която била начислена върху главницата от 01.12.2020 до 16.10.2021, ведно със законната лихва считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Последното се основавало на договор за кредит № CREX-18126120, който бил сключен на 30.09.2020 г., между Б., като кредитор и ответника, като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца. Обхващал периода от сключване на договора до 01.10.2021 г., съгласно погасителен план, който включвал падежните дати на месечените погасителни вноски, размера на вноската и размера на оставащата главница.
След сключване на договора, сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предоставел на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, 1 извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор, от ответника, и създавало задължение за него да заплатял на ищеца 12 месечни погасителни вноски, всяка по 53.08 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника, бил определен годишен процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, която съставлявала печалбата на ищеца (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита cе добавяли всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР била общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината имала 365 дни, независимо дали била високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълнявали точно задълженията си по него. На основание на чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора, за ответника възниквало задължението да погасил заема на 12 месечни вноски, всяка по 53.08 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, ответникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На основание чл. 3 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, ответникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода от забавата върху всяка погасителна вноска. Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година, плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Ответникът бил преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 01.11.2020 г., към която дата били заплатени 0 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако ответникът просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 01.12.2020 г., от която дата вземането било станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. Предвид изложеното ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд С., за следните дължими суми по договора за отпускане на потребителски кредит № CREX-18126120, както следвало: 522.11 лева главница, 114.85 лева възнаградителна лихва от 01.11.2020 г. до 01.10.2021 г., 46.45 лева мораторна лихва от 01.12.2020 г. до 16.10.2021 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на 2 заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година, плюс 10%. Лихвените проценти, в сила от 1 януари на текущата година, били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли, били приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Искането, след частичното прекратяване на делото с определение № 176/25.01.2022 г., е, да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 522.11 лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит, отпускане на релолвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, CREX-18126120/30.09.2020 г., със 114.85 лева възнаградителна лихва от 01.11.2020 г. до 01.10.2021 г., с 46.45 лева мораторна лихва от 01.12.2020 г. до 16.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4972 по описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и в настоящото дело разноски.
Ответникът -, чрез назначения му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от същия представител в подадения в срок отговор и в представено по делото писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът е подал на 01.11.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 4972/2021 г. на СтРС, по което на 01.11.2021 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 11.01.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал.
1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 01.11.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл.
422, ал. 1 ГПК).
На 30.09.2020 г., между ответника, като кредитополучател, и клонът в Р. на ищеца – чуждестранен търговец, като кредитор, представляван от посочения в договора служител на негов търговски партньор - Т., е сключен представения по делото договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК (л. 7-13 и 84-87). Възражението на особения представител на ответника в отговора му обаче, за липсата на подпис на този представител на кредитора под този договор, е основателно (л. 7-13 и 84-87). Очевидно е, че същият 3 договор носи подпис само на ответника, но не и на сключилият го за кредитора негов горепосочен представител (л. 7-13 и 84-87). Поради това не може да се приеме, че същият договор е сключен в писмена форма с подписването му от страните по него, както е уговорено сключването му в чл. 1 от условията му на страница втора и се изисква императивно от нормата на чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК.
В него не са посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочен е само годишният процент на разходите от 45.63 %, но не и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ). Според легалното определение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 на чл. 19 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Според легалното определение на §1, т. 1 ДР на ЗПК, общите разходи по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва (само - б.р.) нотариалните такси. В случая в договора за потребителски кредит въобще не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 начин, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (л. 7-13).
Това означава, че този договор е недействителен, защото при сключването му не е спазено, както императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, така и това на 10, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК (чл. 22 ЗПК). За тази му недействителност съдът следи служебно (чл. 17, ал. 1 ГПК, ТР 1/2020 ОСГТК, Р 384-2011-I г.о.).
Въпреки тази недействителност на договора за кредит, от т. IV-2 на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което, въпреки неоснователните възражения за противното на особения представител на ответника, съдът възприема, поради липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), се установява, че ищецът е изпълнил чрез клона си в България задължението си по същия договор, като е предоставил на ответника, по уговорения в договора начин, уговорения потребителски кредит, като чистата му стойност от 479 лева е превел по банков път на посочения в него 4 търговец/търговски партньор Т., за закупуване на посочените в същия стоки, от който търговец ответникът ги е закупил, а 43.11 лева са преведени за застрахователна премия по сключената имуществена застраховка „закрила на плащанията“, или общо му е предоставена сумата от 522.11 лева (л. 67). Въпреки неоснователното възражение за противното на особеният представител на ответника в отговора, преводът на чистата стойност на кредита от 479 лева на Т. се установява и от представената от ищеца с кредитното досие на ответника фактура (л. 83).
Разпечатката съдържа 19 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1bde5013-1172-4f51-a0c4-91b85da04028