Определение № 23450 от 26.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23450 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110120861 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Срещу постановеното по делото решение в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответниците Д. П. и В. П.. Със същата са изложени оплаквания за неправилност на решението в частта за разноските. Ответниците поддържат, че съдът неправилно не е уважил възраженията им срещу разноските като незаконни и недължими, а разноските, свързани с изготвянето на съдебно-техническа експертиза следвало да остане в тежест на ищеца поради некомпетентност на вещото лице. Изложени са оплаквания, че разноските са завишени, както и че са присъдени незаконосъобразно в полза на ищеца. Заявеното искане е разноски да не се възлагат в тежест на ответниците.

В подадения отговор ищецът не е взел становище по оплакванията и искането по чл.

248 ГПК, направено от страна на ответниците.

Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна, поради което е допустимо. Доколкото ответниците са релевирали оплаквания за неправилност на решението в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски, то и допустимостта на искането не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК.

Разгледано по същество същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С решение № 14315/10.12.2022 г., съобразно изхода от спора, съдът на основание чл.

78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК е осъдил В. Д. П. и Д. Д. П. да заплатят в условията на разделна отговорност (всяка по една втора част) на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата 505,74 лева разноски в исковото производство и сумата 113,06 лева - разноски в заповедното производство, като е съобразено съотношението между уважената и отхвърлена част от исковете.

Следва да се посочи, че присъдените в полза на ищеца разноски са реално сторени такива, а доколкото страната е представлявана от служител с юридическо образование съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК е определил и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер се присъжда в полза на ЮЛ, което в производството е представлявано от служител с юридическо образование. В случая при определяне на тези разноски съдът е съобразил процесуалната активност на представителите на ищеца в съответните фази на производството. Така определените размери са присъдени според съотношението между уважена и отхвърлена част от исковете. Не е налице основание съдът да ревизира 1 преценката си в това отношение, доколкото не отстъпва от разбирането си, че след като в производството ищецът /ЮЛ/ е представляван от служител с юридическо образование, поискал е от съда да определи и присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, то и това искане е уважено, като са съобразени и останалите правила на чл. 78 ГПК и изходът от спора по предявените искове.

За неоснователни съдът намира оплакванията, че в тежест на ответника не следва да се възлагат разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Такава е била допусната, изготвена и приета в производството. Разноските за възнаграждение на вещото лице са внесени от ищеца, възнаграждение на експерта е било изплатено, с оглед което и според съотношението на уважена и отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил съответната част от тези разноски на ответника. Както е посочено в мотивите на съдебното решение, съдът е ползвал констатациите на вещото лице при изграждането на изводите си относно правнорелевантните факти. Ето защо и не споделя възраженията, релевирани в тази част от въззивната жалба на ответника, че разноските за възнаграждение на вещото лице следва да останат изцяло в тежест на ищеца.

Не е налице основание да не се присъжда и заплатената държавна такса.

Не се констатира грешка при определяне и разпределение на отговорността за разноските, с оглед което и искането на ответниците като неоснователно, следва да се остави без уважение.

Разноски ответниците не биха дължали в резултат от инстанционния контрол, иницииран от тях с подадената жалба, компетентен да се произнесе по която е въззивният съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците Д. П. и В. П., съдържащо се във въззивна жалба, вх. № 345265/22.10.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 12242 / 23.06.2025 г. в частта относно присъдените в полза на „Топлофикация София“ ЕАД разноски.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.

УКАЗВА на ответниците, че дължима по частната жалба е държавна такса в размер на 7,67 евро, която се внася по сметка на въззивния съд (СГС), както следва - BG05 BNBG 9661 3100 1734 01, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, а документът за внесена такса се прилага към частната жалба, която се подава до СГС чрез СРС.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните. На ответниците преписите да се връчат на адреса, посочен в заявлението от 22.10.2025 г. на адреса в ж.к. Бъкстон, като се залепи уведомление по чл. 47 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2