Решение № 687 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20251000500600 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Й. В. против решение от 08.07.2024 г. по гр. д. № 12530/2022 г. по описа на СГС, 1-28 състав, с което са отхвърлени предявените от нея против „Медицински център Виа Медика“ООД искове с правно основание чл.45 вр. чл.49 ЗЗД – главен за сумата от 50 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие нарушаване на утвърдените медицински стандарти при извършени четири интервенции от д-р В. П., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 28.11.2022г, и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 4916,67лв, представляваща лихва за забава, считано от датата на увреждането 09.12.2021г до датата на подаване на исковата молба 27.11.2022г.

Във въззивната жалба на ищцата Д. Й. В. чрез адв.Ю.С. САК се твърди, че съдът е нарушил материалния закон, приемайки липса на противоправно поведение на лекаря, извършил интервенциите, като изградил изводите си изцяло на КСМЕ, без да анализира останалите доказателства по делото. Изтъква се, че противоправно поведение се установява от медицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар при ВМА, чиято доказателствена тежест не била оборена в процеса, и от което се установяват два цикатрикса на всяко око с размери от по 0,3/0,5 см и 4 см, както и придърпване на клепачите на всяко око с невъзможност за плътно затваряне на очни цепки, но също и констатации за наличие на цикатрициален лагофталм, експозиционна кератопатия на дясно око и трихиаза на долните клепачи. Посочва се, че този извод се подкрепя от заключението на медицинската експертиза, ако съдът бе извършил логически и правен анализ. В тази връзка са развити подробни съображения, че съдът не е изследвал поведението на лекаря в периода на лечение и предприетите или 1 непредприети действия, които да спомогнат за преодоляване на рисковете. Твърди се също, че неправилно съдът безусловно възприел медицинската експертиза, че експозиционната кератопатия, трихиазата и цикатрициален лагофталм са последица от формираните белези, доколкото самото заключение в тази му част необосновано посочва, че формираните белези са обусловени от генетични дадености, за каквито няма данни в медицинския картон на ищцата. Сочат се за неправилни изводите по отношение на причината за възникване на усложненията, и че констатираните нарушения не са допринесли за увреждащия резултат, като увеличаващи вероятността от настъпване на оперативен риск. Посочва се още, че съдът необосновано направил извод за липса на причинна връзка, въпреки констатираните нарушения от ИА „Медицински надзор“ и настъпилите функционални увреди, които не могат да се определят като обичайни последици при подлагане на естетична интервенция, без значение точно от коя са настъпили вредите. Оспорват се като неправилни изводите на съда относно спазването на изискванията за предоставяне възможност на пациента за информирано съгласие, които били формални и не съдържали информация за всички възможни рискове. Поддържат се също допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд – приетото заключение на медицинската експертиза било своевременно оспорено с конкретни доводи, но въпреки това съдът отказал да допусне повторна експертиза, с което приключил делото при неизяснена фактическа обстановка. С посоченото се твърди съществено нарушение на процесуалните правила като основание по чл.266 ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете.

В срок е постъпил отговор от ответника МЦ „ВиА - Медика“ООД чрез пълномощник адв.Т.А., с който се оспорва жалбата, като се акцентира на обосноваността на решението и липсата на процесуални нарушения, които да компрометират изводите по същество. Изтъква се на следващо място, че съдът е обсъдил всички доказателства, включително удостоверението, на което се позовава ищцата, и че тя съзнателно е възпрепятствала възможността да бъде прегледана от назначено по делото вещо лице, което обективно би установило състоянието й след последната операция в медицинския център. Твърди се също, че съдът изключително подробно е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към поведението на лекаря в хода на целия процес на лечение, както и детайлно коментирал наличието на декларации –съгласие за извършените интервенции, и като краен резултат правилно приел, че не са доказани фактите, осъществяващи медицински деликт.

ТЛП ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“АД не е взело становище по въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

При служебна проверка въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо /чл.269 и сл.ГПК/.

Производството пред първата инстанция е образувано по искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД против ответник –медицински център, чиято гаранционно –обезпечителна отговорност цели да се ангажира за вреди от противоправно и виновно поведение на лекар при и по повод на възложена работа при извършване на хирургични интервенции на 09.12.2021г, 25.01.2022г, 23.03.2022г и 2

10.05.2022г и настъпили по повод на тях естетически и функционални увреждания, влошили зрителния и жизнен статус на ищцата, за чиято компенсация се претендира обезщетение в размер на 50 000лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В срок ответникът МЦ „Виа-Медика“ООД е оспорил изцяло исковете по основание и размер, като единствено е признал, че сочените за увреждащи четири медицински процедури са извършени в центъра по възлагане от пластичния хирург д-р В. П..

ТЛП не е подало отговор в срок, като в хода на процеса пред първата инстанция е поддържало неоснователност на исковете.

Пред първата инстанция като безспорни са отделени фактите, че ищцата е била пациент на ответния медицински център, и че там по възлагане са извършени четирите медицински процедури от екипа на д-р В. П. в периода 09.12.2021г10.05.2022г. Не е спорно и се установява от писмените доказателства, че ответникът е лечебното заведение за извънболнична помощ, в което лекари самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти, осъществяват някоя от дейностите по пластично- възстановителна и естетична хирургия /ПВЕХ/.

Следователно, има правното положение на работодател, респ. възложител на работата, с което е доказана материалната легитимация по исковете с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, като една от предпоставките за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност.

Спорни остават всички останали факти, отнесени към фактическия състав на чл.49 вр.45 ЗЗД, конкретно има ли настъпили вреди от извършените в лечебния център процедури, и ако са настъпили такива /извън допустимия медицински риск|/ намират ли се в пряка причинна връзка с противоправни действия/бездействия на медицинския екип, ръководен от пластичния хирург д-р П., за да се осъществи т.нар. медицински деликт.

Според практиката на ВКС понятието "лекарска грешка" обхваща всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, регламентирани по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане.

В съдебната практика на Върховен касационен съд (като пр. решение № 255/2020 г. от 18.03.2021 г., по гр. 985/2020 г., IV ГО на ВКС) са дадени принципни разяснения кое действие или бездействие на лекар/ специалист по здравни грижи е противоправно. Най-често то се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ – чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на 3 информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал.1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал.1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др.

Правилно, от правна страна съдът е прил, че дейността на медицинския център е пластично-възстановителна и естетична хирургия (ПВЕХ) и следва да е изцяло съобразена с Наредба № 4/24.02.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, и че медицинският център като лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ следва да отговаря на нормативните изисквания към лечебните заведения за осъществяване на дейността по специалността „ПВЕХ“, посочени в чл. 3.2 от Наредба №4.

Във връзка със спорните факти за изясняване вида и естеството на извършените манипулации пред първата инстанция е изслушана медицинска експертиза от експерти със специалности пластично –възстановителна и естетична хирургия д-р М. и очни болести д-р А.. От направените констатации въз основа на медицинска документация се изяснява, че на 09.12.2021 г. ищцата се е подложила на естетическа операция „липоаспирацио и липофилинг р. фацией /на лицето/“; на 25.01.2022 г. на „долна блефаропластика и мидфейслифт“; на 23.03.2022 г. на „горна блефаропластика и темпорален фейслифт“, а на 10.05.2022г. на оперативна интервенция поради оплаквания от незадоволителен цикатрикс в областта на долния клепач и птозиране /свличане надолу/ на латералния /външен / клепачен ъгъл. Според вещите лица след първата операция „липоаспирацио и липофилинг р. фацией“ не се установяват усложнения, за което свидетелства фотодокументацията, потвърждаваща добър ранен постоперативен резултат. За разлика от първата, при втората оперативна интервенция на 25.01.2022г. (Долна блефаропластика а модо Хамбра и мидфейслифт) се наблюдава цикатризация около латералния кант двустранно и отчасти на долния миглен ръб двустранно. При третата операция от 23.03.2022 г. (горна блефаропластика и темпорален фейслифт) не се наблюдават усложнения, цикатриксите от предходния оперативен етап са в процес на матурация, налични са деформации на долните миглени ръбове, същата констатация се отнася и за последната операция на 10.05.2022 г. (корекция на цикатрикс), при която също не се установяват усложнения.

Обстойно вещите лица са разяснили естеството на процедурите, първата от които липофилинг (автоложна трансплантация на мастна тъкан), представлява пренос на собствени на пациента мастни клетки за добавяне обем към други меки тъкани, изолирането на които мастни клетки става с канюли (подобни на игла, без остър връх) през малки разрези, след което се инжектират в областите с обемен дефицит. С метода на изпълнение, вещите лица отхвърлят възможността първата процедура да предизвика патологични изменения, и приемат, че цикатриален лагофталм, трихиаза и експозиционна кератопатия могат да се дължат само на извършената в случая блефаропластика.